Няма как на Витоша да има биосферен резерват към ЮНЕСКО

Това са изводите в доклад на австрийската професорка Улрике Прьобстал-Хайдер, поръчан от Столична община

Витоша да остане Природен парк, който да включва резерватите Бистришко бранище и Торфено бранище. Но нито един от двата не отговаря на изискванията да стане биосферен резерват към ЮНЕСКО. Сегашният статут на планината в най-голяма степен запазва природосъобразното състояние на парка и използването му за спорт и туризъм. Това е записано в експертен доклад от 14 юни тази година, с който „Труд“ разполага.

Докладът

Докладът е поръчан от Столична община, а негов автор е един най-големите европейски специалисти по защитени територии - австрийската професорка Улрике Прьобстал-Хайдер. Тя работи в Института по ландшафтно развитие, рекреация и планиране на консервацията, със седалище във Виена. Проф. Прьобстал-Хайдер сред най-авторитетните учени в областта на управлението на защитените територии от мрежата „Натура 2000“.

Причината кметът на София Йорданка Фандъкова да потърси експертното мнение е отказът от миналата година на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да номинира „Бистришко бранище“ за биосферен резерват към ЮНЕСКО. Предложението за това е на Столичния общински съвет (СОС), който на свое заседание през 2017-а одобри отправянето на искането до МОСВ.

Изискванията

Според изискванията на ЮНЕСКО, биосферните резервати трябва имат така нареченото ядро, където стриктно е регламентирано човешко присъствие. За да се изпълнени критериите, около ядрото трябва да се обособи буферна зона. В случая на „Бистришко бранище“ тя ще обхване землищата на селата Бистрица, Железница и Ярлово, плюс териториите до хижа „Алеко“. Има и преходна зона, която би покрила цяла Витоша и където също ще има рестрикции за човешка дейност.

За пръв път Столична община се обръща към чужд водещ експерт по такъв казус – обикновено досега местната управа търсеше мнението на „зелените“ неправителствени организации. Миналата година именно те заблудиха СОС, че „Бистришко бранище“ отговаря на критериите за биосферен резерват към ЮНЕСКО и така общинарите приеха описаното по-горе решение.

Бистришко бранище

Още през 1934 година „Бистришко бранище“ е обявен за резерват с цел защита на смърчовите гори. Но през 2001 г. там имаше смерч, който повали стотици декари иглолистни дървета. След този ветровал и поради невзетиите мерки за изнасяне на повалената дървесина, смърчовите гори в резервата бяха унищожени. После от техните гниещи дънери на Витоша тръгна корояд и от едно заразено петно от 600 декара бяха унищожени всички 11 000 дка смърч.

Преди шест години в резервата избухна и голям пожар – тогава се подпали неизнесената мъртва дървесина след смерча. За гасенето в зоната навлязоха тежка техника и хора, което нанесе допълнителни щети.

Препоръките

От доклада на проф. Улрике Прьобстал-Хайдер е видно, че през 2017 г. МОСВ правилно е отказало искането на СОС.

Съществуващият резерват по никакъв начин не отговаря на поставените цели и по тази причина не би бил признат за биосферен“, пише проф. Прьобстал-Хайдер. Тя препоръчва „Бистришко бранище” да се запази като строго защитена територия без обозначението „биосферен“. Допълнителна причина е, че местността не покрива международните изисквания за достатъчно площ.

С неговите 10 616 декара на„Бистришко бранище“ не може да се направи така нареченото функционално зониране - ядро, буферна зона и преходна зона“, пише в доклада.

Изводите от този доклад са предпоставка СОС да отмени решението си от миналата година, с което се иска „Бистришко бранище“ да кандидатства за биосферен резерват към ЮНЕСКО. То трябва да се анулира, защото би било пречка за бъдещата модернизация на Витоша.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България