Държавата трябва да защити инвеститорите в битката им с еколозите, за да се развива успешно браншът

Летният туристически сезон през тази година бе изключително труден, признават от бизнеса и ресорното министерство. И макар версиите да се разминават в това колко точно е бил спадът на туристите, е ясно, че бизнесът е бил на ръба на оцеляването. На въпроси какви ще бъдат последиците от фалита на британския туроперотор Томас Кук и какъв ще бъде зимният сезон, за „Труд“ отговаря председателят на Българската туристическа камара Георги Николов.

- Г-н Николов, как фалитът на туроператора Томас Кук ще се отрази на българския туризъм?

- Всеки фалит на туроператорска фирма е с изключително неприятни последици за нейните клиенти и партньорите, с които работи. Както виждате, през годините, непрекъснато има фалити на туроператори (български и чужди). В случая, Томас Кук е втората по големина в света туроператорска компания, с туристи по целия свят. В момента, най-големият проблем е за туристите, които са на почивка и на които ще трябва да бъде осигурено прибирането. След фалита компанията няма ангажимент към туристите. Ангажиментът трябва да бъде поет от съответните държави, от където са туристите. Използвайки лимита на отговорност на застраховката, сключена от туроператора, трябва да бъдат покрити разходите на туристите. Най-много, фалитът ще се отрази на хотелиерите, които са предоставили цялостни услуги на пребивавалите туристи. Туристите, които са в хотелите в момента, ще попаднат в неприятна ситуация със самите хотелиери, тъй като в много случаи, хотелите започват да си търсят парите директно от туристите. Има хотелиери, които работят само с Томас Кук, на всички пазари. Те са изключително финансово застрашени. Имайки предвид, че тези хотелиери си плащат всички данъци към държавата, държавата трябва да намери начин, в този случай, да помогне на туристическия бизнес.

Сигурен съм, че този фалит няма да се отрази на зимния туризъм в България, тъй като е още много рано и хотелиерите имат време да реагират.

- Какви са очакванията на бранша за зимния сезон?

- Зимният сезон, през последните две години, като цяло е във възход, за разлика от летния, който през тази година беше доста труден. Отбелязахме спад. В същото време, за зимния изключително добре вървят записванията за Боровец - хотелите вече са запълнени за повечето дати, има много малко свободни места. В Банско ситуацията е малко по-различна. Освен, че самият курорт е много по-голям, на записванията се отразява и проблема с кабинката и образуващите се опашки, факт, на който непрекъснато се обръща внимание и в медиите. Иначе, Банско е един много добър курорт, на световно ниво, с добри хотели, ресторанти, механи. Основната причина туристите да идват в България или да пътуват навсякъде по света за ваканция в зимен курорт е за да карат ски. В Банско всички писти са оборудвани със снежни оръдия, добре се обработват, курортът се рекламира успешно навън. Но е превишен капацитетът на пистите и лифтовете, тъй като в Банско и района вече имат около 40 хил. легла. Ако не се направи нещо, за да се намалят тези огромни опашки, това ще продължи да е проблем. При тази леглова база трябва да се увеличи дължината на ски пистите до минимум 15 км. В момента, обаче, това не се случва, защото сме заложници на протестите на зелените. Не знам защо те не протестираха преди 25 г. когато се застрои Банско, чак до планината, а го правят сега.

- Не могат ли инвеститорите и еколозите да намерят общо решение, така че едновременно да се развива регионът, да се създават работни места и да се защити природата?

- Естествено, че може, както е и по света. Не знам защо държавата игнорира този проблем със саботирането на развитието на Банско от зелените. Не знам по каква причина. И ще ви дам пример с развитието на останалите ни зимни курорти. В момента на Пампорово е направено всичко възможно за изграждането на подобни ски съоръжения, оръдия за сняг са поставени, имат добри хотели, чудесна местна кухня. На Боровец също се изгради нов лифт. Най-големият проблем е с Витоша. Това е най-голямото богатство на София, но в момента там няма условия за ски. А преди, само за 20 минути стигахме с лифта до пистите. Беше възможно да отидеш и да караш няколко часа и след това да продължиш с дневните си задачи в града. Сега всичко това е затворено и не се дава възможност за развитие на ски зоната, така че да се възползват жителите на столицата. Тази ситуация съществува от години и държавата не иска да вземе твърда позиция и да подкрепи инвеститорите, които и да са те. Въпреки тези проблеми зимният ни туризъм е във възход през последните 2-3 години. В Боровец дори успяха да вдигнат цените на ски пакетите. Защото хотелиерите печелят именно от това, тъй като не могат да продават ски пакети или да обучават туристи в ски училищата, а това са услуги, от които, всъщност, се печели и най-много.

- Кои са пазарите, на които разчитат зимните ни курорти?

- Основният ни пазар е Великобритания. Руснаците са периодични като клиенти, защото не успяха да вдигнат достатъчно чартъри. Тъй като хотелите в Сърбия са по-скъпи от родните, през последните години се увеличи потокът на сърби и македонци. В Банско през зимата почиват и много гърци. През последните години се увеличават гостите от Израел. Пампорово, през последните години, е любимо на турските туристи. За съжаление, от родния пазар се оттеглиха големи международни туроператори. Вече няма много германски и скандинавски туристи, както беше в миналото. Липсват и унгарците, които идваха дори със собствени ски учители.

Естествено, основен пазар са българите, които все повече харесват нашите условия за ски. Говори се колко било евтино за ски ваканция в Австрия и Италия, но се сравняват несравними условия. Като апартаменти под наем там с луксозни хотели у нас.

- Споменахте, че пакетите в Боровец са поскъпнали. С колко повече ще трябва да платят туристите?

- Ценовите нива през тази година в Боровец ще са същите като през последната година. Защото поскъпването е факт от преди няколко години. И то на тези хотели, които направиха основни ремонти. Курортът е все по-привлекателен с новия седалков лифт, възможностите за нощно каране, оръдията за сняг, които са навсякъде. Трябва да се помисли за пистата Ястребец 1, както и за Маркуджиците, които бяха сред най-предпочитаните, но сега не са на ниво. На Пампорово и Боровец им е нужда по-добра реклама. С тази задача, засега, успяват да се справят отлично само в Банско. Нужна е по-целенасочена държавна политика в тази насока. Не достигат и висококатегорийните хотели, които са най-търсени в последните години. Добре е, че се взе решение за обновяването на централната част на Боровец и превръщането му в модерен ски курорт, какъвто е Банско. Пампорово, в началото, се забави с изграждането на съоръженията, но през последните 2-3 години е във възход. Посещават го много българи и го харесват, защото е един слънчев и хубав курорт.

- На какво се дължи разликата в успеха на летния и зимния ни туризъм? Докато единият бележи спад другият е във възход.

- Конкуренцията при летните ваканции е много по-голяма. Нови зимни курорти в света се изграждат много трудно заради екологията. Зависи от политиката, как се решават сблъсъците с еколозите. Не във всички държави се позволява изграждането на нови хотели или, ако това се случва, то е на мястото на вече съществуващи сгради. Така че, развитието на летния и зимния туризъм нямат почти нищо общо. Например в Майорка само за час кацат 140 самолета, докато на летище Бургас скачаме до небето от радост, ако толкова кацнат за 24 часа. Вижте за каква голяма разлика в мащаба става въпрос. През това лято заради проблемите със самолетите „Боинг“, много полети бяха спрени. Скандинавските туроператори, както и други пазари, намалиха чартърните си програми за България. Нашият туризъм е зависим от чартърите. И когато няма такива разчитаме на индивидуални туристи, които пристигат с личните си автомобили или на такива, които идват от близки държави с автобуси. Ако имаше повече нискотарифни авиокомпании, които кацат на летище Варна и летище Бургас, ситуацията с летния туризъм щеше да бъде по-добра.

- Не трябва ли бизнесът да привлече вътрешните туристи, които навсякъде по света са гръбнакът на сектора?

- Да. За Българската туристическа камара това е един от приоритетите. Но от едно време основните туристи у нас, за големите зимни и летни курорти, са били чуждите и за съжаление не е имало достатъчно места по хотелите. Освен това, имаше период, в който цените за българите бяха и по-високи, което отдавна вече не е така. Но ние правим всичко възможно да ги върнем в родните курорти, защото българските туристи са най-добрите. Те са платежоспособни. Зимният туризъм е скъп, а вече има достатъчно хора у нас, които могат да си го позволят.

- Какви мерки предвиждате, за да върнете българските туристи в родните курорти?

- Основно съчетание между високо качество и добра цена. Самите компании, които менажират ски съоръженията вече са направили всичко, което е по силите им, за да не казват българите, че няма условия за ски. Едно пътуване на 1300 км за ски не е малко, още повече, че зимната ваканция е и въпрос на късмет. Защото ти планираш една седмица за ски, но почивката ти зависи и от атмосферните условия през тази седмица - може да е много студено, да има мъгла, лавини, да не са достъпни ски съоръженията. Или пък, да е много топло и да може да се кара само рано сутрин. В този смисъл, при почивка в България е ясно какво е времето и може да се реагира с резервация в последния момент според това кога условията за ски са най-подходящи.

- Очакваме ли ръст на туристите през тази зима?

- Да, при това много голям. След миналогодишни успех през сезона сега очакваме поне 10 на сто допълнително увеличение на гостите. По-голям едва ли ще успеем да реализираме, защото зависим от капацитета на курортите. Относно лятото всеки може да говори каквото иска, относно статистиката. Реално, няма никакво значение колко точно е бил броя на туристите, а какви са приходите от сезона. Защото можеш да приемеш 1000 души по 100 лв. или 1000 души по 50 лв. И точно в това е ключовата разлика. За хотелиерите приходите са определящи, за туроператорите е важен броят на туристите и приходите. Така че моята оценка е, че спадът е около 20%.

- Очакват ли се тогава фалити на хотелиери по морето или смяна на собствеността?

- Смяната на собствеността през последните години е неизменен факт. Една част от хотелиерите не успяват да си върнат кредитите и банките им ги взимат. Други са сбъркали с наемането на лоши мениджъри или предлагат лоши услуги, което води до загуби. Проблемът с кадрите също е много сериозен. Той е сериозен дори в София, а какво остава за морето, където сезонът е максимум 150 дни. Много трудно е да привлечеш служители в този случай. Затова се предпочита работа на „халф борд“ (предплатени закуска и вечеря) или „ол инклузив“ (всичко в цената), защото в противен случай няма достатъчно хора, които да обслужат качествено клиентите. А при предплатените пакети наемат каквито хора намерят - може да носи таблата с две ръце, да не е отсядал никога в хотел. Хотелиерите измислят какви ли не стимули, за да задържат добрия персонал. Освен високи заплати, предлагат бонуси, екскурзии в края на сезона. Обаче хората не искат сезонна работа. Всеки търси варианти да повиши качеството на обслужване, но е много трудно без хора. Преди имаше достатъчно школи, които бълваха кадри - сервитьори, бармани, управители. Имаше специализирани училища и висши учебни заведения. В момента, при обучението липсват достатъчно стажове и се разчита само на теоретични познания. Идват хора с диплома за мениджър, но без да са минали през нито едно ниво от процеса - не са работили в кухнята, в ресторанта, на рецепция или, изобщо, в хотел. И затова не познават процеса.

Нашият гост

Георги Николов е председател на УС на Българската туристическа камара (БТК) и член на Управителния съвет на Съюза на собствениците - Слънчев бряг. Започва работа в областта на туризма през 1984 г. като минава по всички нива на управление като директор на хотели и изпълнителен директор на “Пампорово” АД.