Лигнитните централи продължават да са важни за енергийната система на България

С наближаването на срока, в който ще e ясно кои въглищни ТЕЦ в България ще получат дерогация, толкова повече темата за въглищните ни централи става по-актуална. Преди дни Институтът за енергиен мениджмънт публикува изследване на Европейската комисия за възможностите и предизвикателствата пред въглищните региони на ЕС. Анализът предоставя информация за състоянието на въглищния сектор, броят на работещите както в него, така й в свързаните с този бранш компании, прогнозира какви ще са ефектите от затварянето на мини и въглищни централи върху икономиката на съответната държава, предлага нови възможности за развитие на тези райони в сферата на енергетиката. Исторически погледнато, въглищата са едни от основните горива на европейската икономика. Днес те представляват 16% от брутното вътрешно потребление на енергия и 24% от енергийния микс в ЕС. В същото време 6 държави членки все още разчитат на въглища, за да покрият поне 20% от енергийното си потребление, сред тях е и България. У нас делът на въглищните ТЕЦ е около 45%.

И макар привидно ролята на въглищата да намалява в резултат на трансформация на енергийната система и прехода към ВЕИ, въглищните централи остават критично важни за енергийната система на България, а и на ЕС. С плановете на Брюксел да ограничи използването на въглища, всъщност се закриват цели сектори като мините и въглищни електроцентрали, което води след себе си до крайно негативни последици върху трудовата заетост и икономиката на страните. Понастоящем има 207 въглищни централи в 21 държави членки с общ капацитет от почти 150 GW, което е 15% от общия капацитет за производство на електроенергия в Европа. Същевременно работят 128 въглищни мини в 12 държави, които произвеждат общо около 500 милиона тона въглища или 55% от брутното потребление в ЕС. Само в сектора на въгледобива в момента работят над 237 000 души. Полша, Германия, Чехия, Румъния, България, Гърция и Испания са едни от страни, които разчитат на въглищната индустрия за осигуряване на енергобаланса си, от една страна, и за които зачеркването с лека ръка на въглищните ТЕЦ ще се отрази сериозно върху икономиката и системата за социално подпомагане, от друга страна.

Според авторите на изследването в България се очаква да бъдат затворени над 80% от въглищните централи или 3979 МВт, а още 670 МВт в последствие. Това поставя под риск около 2500 работни места, пряко свързани с потенциалното затваряне на тези ТЕЦ. При затварянето на мините, които ги обслужват, се очакват още над 10 000 работни места да бъдат закрити. А непряко ангажираните с въглищата работници са няколко пъти повече, което създава огромен проблем за социалната система на България и ще повиши безработица драстично.

Само ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово”, най-новата и най-модерна въглищна ТЕЦ в Югоизточна Европа, например, осигурява над 4500 пряко и непряко ангажирани работни места. Централата работи с местен енергиен ресурс, като използва само български въглища от Маришкия басейн. Годишно ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” използва около 5 млн. тона лигнити, което представлява между 23% и 27% от годишното производство на „Мини Марица Изток”. Така експлоатацията на централата осигурява работа за хиляди миньори.

В същото време ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” е високотехнологична и маневрена 690-мегаватова мощност, която осигурява надеждна енергия в съответствие с националните разпоредби. Блоковете на централата са ключови за енергийната система на страната и управлението є в реално време, за диспечирането на статичната и динамична устойчивост и за балансиране генерацията от ВЕИ. Също така, благодарение на ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” България покрива изискванията за участие в покриването на определения от Организацията на операторите на електропреносни мрежи в Европа (ENTSO-E) резерв за първично регулиране. Централата е от стратегическо значение за България за поддържане на нивата на напреженията и баланса на реактивните мощности в електропреносната мрежа. Благодарение на гъвкавостта си ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” се явява ключова за диспечирането на енергийната система на страната. Нейните технически параметри є позволяват да бъде една от най-ефективните за целите на балансиране на мрежата от страна на ЕСО. Основните предимства, които предлага са бърза балансираща услуга ± 6 MW/минута стъпка на натоварване на блок, по-голям капацитет на блоковете за осигуряване на вторичен контрол, 180 – 343 MW брутен диапазон на блок. Централата може да реализира натоварване от ± 15 MW на блок за 30 секунди, като поддържа постигнатото натоварване в продължение на 30 минути в първичен контрол. Само за сравнение, останалите централи, участващи в първичен контрол на системата могат да поддържат диапазон от ± 10 MW.

ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” е не само най-високотехнологична централа в страната, използваща нови инженерни решения и ноу-хау, но е и най-чистата, най-безопасната и най-надеждната централа. Тя е проектирана и работи в съответствие с емисионните норми за серен диоксид и степен на сероочистване до 98%. Също така има значително редуцирани нива на отделяне в атмосферата на азотни оксиди и прах. За да няма разпрашаване при депонирането на отпадъците от изгорелите въглища, ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” инвестира над 185 млн. лева в изграждането на модерно депо, което годишно приема над 3 млн. тона отпадъци от изгарянето, дънна пепел, летяща пепел и гипс. Депото има долна и горна изолационни системи, както и отделни отводнителни системи за инфилтрат и дъждовна вода. Чрез специална система със затворен цикъл на използване на водата, веднъж използваните води и събраният дъжд се инфилтрират и се включват в повторна употреба за оросяване на депото с цел предотвратяване на запрашаването.

Държавната „ТЕЦ Марица изток 2” се състои от осем генериращи блока и всички те работят с изградени сероочистващи инсталации. За да отговори на европейските изисквания за чиста околна среда и да оптимизира работата на съоръженията, „ТЕЦ Марица изток 2” завърши два мащабни проекта - „Рехабилитация на блокове от 1 до 4, изграждане на сероочистващи инсталации на блокове 1, 2, 3 и 4, модернизация на блокове 6 и 8” и „Изграждане на сероочистваща инсталация на блокове 5 и 6”. Политиката на дружеството е насочена към ограничаване на замърсяването от вредни емисии във въздуха, водите и почвите, както и управление на отпадъците.

Друга централа от Маришкия басейн – ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3”, също отговаря на изискванията на ЕС и на Протокола от Киото за намаляване на нивата на замърсители във въздуха. Още с придобиването на централата от италианската компания „Енел” американците от „КонтурГлобал” започнаха поетапна модернизация, за да отговори на още по-строги изисквания на ЕС за азотните оксиди в емисиите.

Всичко това показва от една страна изключително важното значение на въглищните мини и ТЕЦ за енергийната система на страната и икономиката като цяло, а от друга страна показва отговорното отношение към екологията и опазването на околната среда. Затова зачеркването им с лека ръка би било сериозен удар за българската енергетика и трудовата заетост.