Христо Атанасов е подслонил и се грижи за 22-ма души в село Леденик

Малки сглобяеми къщички иска да построи за хората, за които се грижи Христо Атанасов от великотърновското село Леденик. В тях те ще имат по-добри битови условия и относителна самостоятелност, ще живеят по двама, а не в общата постройка.

"Разчитам на добри хора, които да дарят строителни материали", казва Атанасов.

Той допълва, че е събрал част от тях от съборени зали и сгради. Анонимен дарител е предоставил и малко дървен материал и теракот.

Въпреки ежедневните усилия на благодетеля и хората под крилото му, както и на техни съмишленици, битовите условия в приюта не са добри и неговите обитатели ежедневно са изправени на ръба на оцеляването. Затова молят за подкрепа.

„Ще си ги направим ние къщичките. Търся само работа, да си изкараме парите, сами ще си купим материал. Болно ми е, че търсят хората ми препитание за по 5-10 лева. Всяка година става все по-зле. От 2006 година насам сме само назад. Имам натрупани големи задължения към НАП, но не мога да оставя хората гладни. Най-щастливата година за мен бе 2017 г., в края, когато анонимен благодетел ни дари толкова храна, че не помня в живота си да сме имали толкова отрупана маса – от 24 декември до 1 януари беше пълно с храна. Благодаря му! От Лайънс клуб също ни донесоха дрехи, храна, два компютъра. Благодаря и на тях", разказа Атанасов.

Вече над 20 години той подпомага хора, които са изпаднали в беда – останали без покрив и прехрана. В момента в приюта му във великотърновското село Леденик са подслонени 22 души, сред които и 8-месечно бебе. Повечето от обитателите са млади хора, израснали без родителска грижа по различни институции. Целта на Христо е не само да им осигури подслон, но и да мотивира в тях стремеж към образование или изучаването на някой занаят, с който сами да изкарват прехраната си. Учи ги на основната си дейност – паркоукраса, сметопочистване, сметоизвозване, рециклиране на отпадъци, отпушване на язовири, почистване на терени, дерета, канали и др.

Преди време Христо Атанасов се прочу като късметлия и на два пъти печели от лотарията. Парите на късмета обаче до стотинка отишли за изплащане на стари задължения, а животът в приюта в Леденик продължава да е труден.