Проф. д-р Стефан Горанов, дмн. Началник на Клиниката по хематология в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив, пред „Труд“: Битката с рака на кръвта се превръща от кратък спринт в маратон с печеливш финал

- Как стигнахте до идеята за „маратон за пациентите със злокачествени хематологични заболявания“?

- Идеята е на председателя на създаденото през миналата година пловдивско сдружение „Спри рака“ - г-жа Росица Касабова, жена с огромен ентусиазъм, борбеност и позитивна енергия, която сама е минала по този трънлив път в битка със злокачествена болест. Тя се обърна към нашата клиника за съдействие и ние оценихме високо идеята, защото в нея има особена символика. Както в кроса, за издръжливостта, волята за победа, силния дух и увереността са необходими подкрепа, така и дългият път на лечението при злокачествените заболявания е своеобразен маратон, в който обществеността не може да бъде пасивен наблюдател. Или, ако преди години битката със злокачествените заболявания на кръвта, бе кратък и бърз спринт, който рядко завършваше с победа за пациента и лекаря, то в последните години, благодарение на напредъка в хематологичната наука, тази битка се превърна в истински дълъг и продължителен маратон и то в повечето случаи с печеливш финал. И тук е нашето място. Нека станем съпричастни и морално подкрепим нашите пациенти в тяхната битка с коварното заболяване! Нека им вдъхнем сили и увереност в дългия път на тяхното лечение. Нашите пациенти не могат да присъстват или участват в този крос, но аз знам как дълго след първия крос гледаха клипчетата в болничните си стаи, а лицата им бяха други... Те разбраха, че не са сами! След старта през 2016 г. – благотворителният крос се превръща в постоянно ежегодно събитие сред масовите обществените прояви на нашия град. Аз съм уверен, че той ще стане негова емблема. Нещо повече – ще е допълнителен щрих към значимите събития през 2019 г., когато Пловдив ще бъде европейска столица на културата.

- В последните години започна да се говори за иновацията в хематологията. Какво представлява тя?

- Примерите за пробиви в медицината напоследък са много, но определено броят им в областта на онкологията и хематологията е впечатляващ. По данни на най-големите регулаторни агенции в света – Американската FDA и Европейската – ЕМА, одобрените лекарства в областта на онкологията и хематологията са над 30% от всички одобрени. Как се получи този пробив във възможностите на съвременната терапевтична стратегия в хематологията? Най-напред бяха разгадани пътищата за възникването на злоклачествения процес на молекулярно-генетично ниво. Откритите механизми съвсем скоро се превърнаха в терапевтична мишена. Появиха се нови лекарства, които нямат нищо общо с бруталното въздействие върху клетъчните структури на химиотерапията. В по-голямата си част това са високотехнологични продукти, разработени на основата на т.нар. прицелна или „таргетна“ терапия, която атакува само злокачествените клетки. Другата група най-съвременни лекарствени продукти блокират механизмите, по които злокачествената клетка си създава абсолютно биологично превъзходство и практическо безсмъртие. Съществен момент е и изключителният напредък в диагностиката на имунологично и молекулярно-генетично ниво. Третият напълно приложим и в нашата страна метод е проследяването на маркерите на злокачествената клетка на молекулярно ниво, т.е. химиотерапевтът не само прилага най-подходящото лечение, но може да оцени във всеки момент терапевтичния ефект от него и съответно да коригира терапевтичното поведение. Тази богата палитра от нови лекарства, заедно с трансплантационната програма представляват истинска революция в лечението на злокачествените кръвни заболявания.

- Осигурен ли е адекватен достъп на българските пациенти до съвременната иновация в хематологията?

- На фона на бедните икономически ресурси с нисък брутен продукт на глава от населението, пациентите със злокачествени заболявания в страната имат достъп до голяма част от иновативните лекарства. Един реален пример за адекватен достъп е хроничната миелогенна левкемия (ХМЛ), където от едно смъртоносно заболяване в края на 90-те години при не повече от 100 пациенти годишно, лекувани в хематологичните клиники, стигнахме до 520 живи пациенти. Благодарение на уникални по механизъм на действие нови лекарства преживяемостта на пациентите е същата като при общата популация за съответната възраст и пол! При повечето пациенти с постигната пълна и трайна ремисия вече е в ход нова стратегия – спиране на лечението при тази левкемия. Именно затова говорим за „Иновацията в хематологията, която носи живот“. Важно е обаче да се уточни, че така обсъжданият в общественото пространство преразход на средства в областта на онкохематологията е по-скоро израз на ограничен финансов ресурс. Новите лекарства са изключително скъпи, те надвишават средномесечния доход на населението и в най-богатите страни. Вече е изчислено, че до към 2025 разходите за лекарства за злокачествените заболявания ще се удвоят и ще достигне внушителната сума от над 15 трилиона долара. Тези разходи са в състояние да торпилират бюджета на всяка страна. Всички здравно-икономически регулаторни органи, включително и фармакологичните компании обмислят решение на този глобален проблем. Явно решението не е във финансови и административни рестрикции, а в правилно разходване при строг контрол на постигнатия ефект, респективно на изразходваните средства. Ако попитате какво означава правилен разход, ще Ви дам един пример – трябва да се въведат модели за заплащане за резултат, както все повече страни, успешно прилагат, независимо, че бюджетите им за здравеопазване са многократно по-големи от нашия.

- Различни ли са хематологичните пациенти, от останалите?

- За съжаление биологията на злокачествения процес при хематологични неоплазии е доста по-различна от другите злокачествени тумори. Засяга се кръвотворене, а не отделен орган. Това води до бързо обхващане на различни системи в организма с тежко и прогресиращо нарушение на техните функции. Ето защо в голямата си част това са пациенти, които не могат да чакат продължителни обсъждания и одобрения за необходимата им терапия. Лекарите трябва да имат възможност за бързи и гъвкави диагностични и терапевтични решения, без да са възпрепятствани от излишна документация и административна мудност, т.е. бързи действия докато не е станало късно.

 

Нашият гост

Проф д-р Стефан Горанов, дмн - Началник клиниката по хематология в УМБАЛ „Св. Георги” - Пловдив. Завърщил е Медицински университет в София през 1972 г. Има придобити клинични специалности по специалностите Вътрешни болести, Нефрология, Клинична хематология и онкология. Член е на Българското сдружение на хематология, European Hematology Association (ЕНА) и American Society of Hematology (ASH). Носител е на сребърно отличие на БЛС за „Лекар на годината“ за 2011 г. и Наградата Проф. К. Чилов на МЗ, БАН, БЛС за принос към Българското здравеопазване, висок професионализъм и медицинска етика. Експерт към НЗОК и БЛС, член на експертните групи към НАОА, член на ФС и АС на МУ Пловдив. Председател на Държавната комисия за специалността клинична хематология. Главен редактор е на списание Хематология и член на редколегията на списание Folia medica. Проф. Горанов е председател на работните групи, изработили Медицински стандарт по клинична хематология и Методичните указания за диагностициране, лечение и проследяване на пациенти със заболявания на кръвта и кръвотворните органи.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта