Всички ще са единодушни в едно: добре че има кой да ни оправи, че сами не умеем

„... Маорът го изучава много усърдно, иска да научи това, което всички ние бихме желали да знаем: къде се намира, какво става и какво ще стане“...

(Кърт Вонегът, „Синята брада“)

Kакто казах и одеве, моментът е такъв, че ние току-що сме си купили билети за цирк, но все още сме извън неговия пъстър шатър. Чуваме музиката и крясъците на клоуните, но все още не виждаме нищо. Скоро, до дни или седмици, обаче ще влезем вътре, ще заемем местата си всеки според цената на своето билетче и ще се насладим на спектакъла.

Хората са устроени рано или късно да взимат страна. Ако държавата Антигуа и Барбуда обяви война на държавата Вануату, то след броени дни половината българи ще застанат на страната на Антигуа и Барбуда, а другата половина- на страната на Вануату. И не просто ще застанат, ами ще започнат да се мразят помежду си, да се обиждат, да казват кой е вануатуанска подлога и кой браунист*.

Така, поне на мен, ми изглежда сблъсъкът между Иван Гешев и Румен Радев - като нещо, в което едва ли си заслужава разумен и зает с по-важни неща човек да взима страна. Иначе какво, да се пишем или гешевисти, или радевисти? Аз, например, не се усещам нито едно от двете. Нормално ли е човек да бъде фен на една институция и да дюдюка срещу друга? Представяте ли си сблъсък между хипотетичните агитки на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Агенцията по безопасност на храните? В парламента е друго.

Но изглежда сблъсъкът Гешев-Радев съдържа по-голям потенциал, изразява по-мащабни противопоставяния, в които човек вече може и трябва да вземе страна. Още повече, когато този сблъсък прерасна в casus beli между Президентството и Министерски съвет. Въпреки че един уважаван политолог каза, че Сблъсъкът на титаните (нека така да наричаме за краткост напрежението между президента Радев и премиера Борисов и доверието им един към друг) е вътрешнополитическа тема, няма неща, които да са само вътрешнополитически, освен може би в някои отдалечени провинции на Северна Корея. Така и Сблъсъкът на титаните има както вътрешни, така и международни измерения. Вътрешните са класически - борбата за власт между управляващи и опозиция. На практика Румен Радев обяви козметична война на Бойко Борисов, който със сърдито мърморене я прие. Казвам „козметична“, защото свалянето на доверие към правителството от страна на президента не е някакъв определен жанр, нито пък е процедура, от която могат да произтекат последици, каквато например е импийчмънта.

Че е война за власт се доказа няколко часа след свалянето на доверието. Доказа го призивът на Корнелия Нинова всички да се обединят под президентските знамена в името на Родината. Трогателна беше, когато стигна дотам да каже, че мотивите на Президента са мотивите на БСП за вота на недоверие от миналата седмица. Не че някой си е въобразявал, че Радев не е президент на БСП.

Военните действия се развиват около спора за ролята на прокуратурата. По разнообразни риторически начини Президентството се опитва да внуши, че Прокуратурата действа по поръчка на Кабинета, а пък Министерски съвет и персонално Бойко Борисов по още по-разнообразни начини декларира, че това няма абсолютно нищо общо с истината. Тоест, според Радев конфликтът е между президентската и изпълнителната власт, а според Борисов - между президентската и съдебната. Но това са тактически маневри, камуфлаж. Всеки вижда, че битката е за властта в страната.

Румен Радев щял да прави своя партия и с нея да участва в тази битка. Дали, както подозира Огнян Минчев, желанието му е да се очертае като глава на алтернативен властови център, макар и с нищожни шансове за успех? Съмнявам се. В момента той разчита на електората на БСП, на който няма да може да разчита, ако се появи със свой проект. Не гледа ли Първанов, който е много пo политик от него?

Защо Радев тръгна на война точно сега, защо след три години цупене, защо година и половина преди следващите президентски избори? Защото положението вече било нетърпимо, вика. Че той това го вика от първия ден... Истината е че Радев се принуди да „изока“ заради две събития: питането на Гешев към Конституционния съд и анонса на Херо Мустафа, че предстоят важни разкрития.

Не знам какво е наумил Главният прокурор, но въпросите му към КС будят подозрението, че е наумил нещо конкретно, от което Радев се плаши. Дори да е само това, което се вижда на повърхността - че Гешев иска да разследва Президента по всяко време, дори и да не се стигне до съд, - е досадно, Радев няма да излезе от устата на журналистите. А това за него е крайно неприятно, защото най-тежката му претенция е, че е морален стожер на нацията. Що за морален стожер, за когото непрекъснато се говорят пикантерии в медиите! Но най-вероятно няма да е само това. Президентът си знае.

Що се отнася до американския посланик, тя подходи малко театрално, в рекламата му се вика „тийзър“: имам нещо много интересно за вас, но още няма да ви го кажа, докато не полудеете от любопитство! Радев не издържa дори и само няколко часа и излезе с изявление в стил „новогодишно обръщение“, в което освен пълния разпад на обществото, фактическата гладна смърт на гражданите, нетърпимостта на положението, вече имаме и елемента на сваляне на доверие от правителството, който освен всичко друго, иде да каже: „Какви персони-нон-грати, бре! Държавната се тресе!“.

Един депутат от една парламентарна група вчера ми каза: „Нещата са взети на ръчно управление от американците, които никога не са имали по-свой човек от Гешев“. Само дето го ругаха бенефициентите на „Америка за България“...

Наистина, не можем да се отърсим от усещането, че една от главните причина да се размъти водата у нас, е не вътрешна, а международна; не може да не забележим засилената активност на Съединените щати по отношение на Русия, особено когато се проявява в страни, различни от Щатите, включително и България. Странното американско законодателство, простиращо се извън границите на Съединените щати, се аргументира с необходимостта от намеса в защита на: 1. Човешките права и 2. защита от корупция. Интересно е обаче от стилистична гледна точка, че в случая думата „корупция“ се явява евфемизъм на нещо друго - например на „нерегламентирано инвестирани пари с неясен произход в хибридна война срещу Запада и Съединените щати“. Или от този род.

Дойде време Майк Помпео да огласи името на първата българска черна овца и стана ясно, че горните подозрения никак не са безпочвени. Огласеният се оказа съдия, прочул се единствено с това, че пуснал предводителя на русофилите да иде за орден при Путин, при положение, че тук го разследват за шпионаж, с което едва ли не показал среден пръст на суверенната република. А пък американците изглежда подозират, че средният пръст не е бил показан безвъзмездно.

Изборът на точно тази черна овца ясно показва, че някакъв проблем с Русия наистина съществува. Президентът Плевнелиев, който в момента не е особено популярен в средите на либерално-прогресивната общност, стигна дотам да каже, че фронтовата линия минава през въпроса за членството на България в паричния съюз и че „тази година ще сме свидетели на най-важната геополитическа битка в България - битката за влизането на страната ни в еврозоната“. Тъй като всички сили на злото са се сплотили да попречат на България, то всички сили на доброто се сплотяват да им попречат да пречат. Тоест, пак се сведохме до русофили и русофоби.

Виждате ли откъде тръгнахме и докъде стигнахме! От нищо и никаква престрелка между Радев и Гешев, в която не видяхме смисъл да взимаме страна, през сблъсъка на титаните президент и премиер, през войната за власт между управляващи и опозиция, та чак до геополитическите разломи. И сега ще стоим като маора в онази картина от романа на Вонегът, ще разглеждаме неразбиращо страничката за градинарство от антисемитския вестник и ще искаме да научим това, което всички биха желали да знаят: къде се намираме, какво става и какво ще стане. Сега пак ще се отприщят русофилията и русофобията, пак гневни гласове ще закънтят из форумите на социалните мрежи. Но всички ще са единодушни в едно: добре че има кой да ни оправи, че сами не умеем. Все едно откъде ще дойде управителят, само да не е от Картаген, защото рано или късно Картаген ще бъде разрушен.

*Гъстон Браун е министър-председателят на Антигуа и Барбуда.