Редник Женя лекува деца с изкуство

Висока скорост уби съпруга й, но тя се отърва от самотата

Всеки ден, стане ли шест часа следобед, една жена сваля военните дрехи и влиза с усмивка в Центъра за деца и младежи с увреждания в град Нови пазар. Преди това минава бързо с автомобила си 35-те километра разстояние от поделението в Шумен.

Женя Пламенова бърза, защото в т.нар. „къщичка“ я чака пълна стая с ентусиазирани хлапета. Насядали край масата, отрупана с цветни хартии, лепила и ножици, децата нямат търпение да се захванат с творчество. А Мама Женя, както я наричат някои от момчетата и момичетата, не идва по задължение, нито пък някой й плаща за това. Сама е намерила пътя - сама е решила, че трябва да бъде с децата и това я прави щастлива.

„Не сме имали друг такъв доброволец. Тя е първата и има огромно желание да работи с децата. Най-важното е, че и те я харесват, намерила е път към сърцата им“, казва директорката на Центъра Саша Атанасова.

Поводът, който събрал Женя и хлапетата, е тъжен. През есента на миналата година починало от тежко заболяване едно от момчетата, живяло в Центъра. В същия ден, когато го погребвали в траурния парк на Нови пазар, Женя се разделила завинаги със своя съпруг Лъчезар. Младият мъж загинал след неразумно шофиране със 160 км/ч на път за работа рано сутринта. Заедно с него пътували още двама приятели. Те оцелели по чудо, единият с фрактура на ръката, другият на челюстта. Но Лъчезар погинал на място след жесток удар в мантинелата.

Катастрофата изпепелила 17-годишния щастлив съвместен живот на Женя и Лъчезар. Двамата много се разбирали. Лъчо подкрепял съпругата си не само в професията, която тя си била избрала, но и в благотворителните акции, в които обичала да участва. Никога не я питал - „защо правим това за чужди хора?“, „какво ни засяга хорското нещастие?“, „защо си губим времето?“. Напротив! Вечерите в дома им минавали в майсторене на картички по фината техника „квилинг“. Женя е ненадминат майстор. Обучила и сина, и съпруга си. Правила е 7 самостоятелни изложби, в които Лъчо й помагал, като продавал картичките. Нито стотинка не е задържала за себе си. Всичко отивало за бедни, болни и други нуждаещи се. 

3500 лева събрала задружната фамилия за малкия Георги от град Нови пазар, който страда от детска церебрална парализа. Това било в подкрепа на лечението му в Полша. 

Миналата година Женя се запалила да помогне и на кучешкия приют в Шумен. Лъчо пак бил до нея. Тя увлякла и колеги кадрови военни да коват къщички за четириногите. Съпрузите имали още много съвместни планове за добрини, но катастрофата им сложила край.

„След трагедията бях като разрязана на две. Ходех, сякаш липсваше предната ми половина. Не знаех къде стъпвам, какво правя...“, разказва Женя.

На 40-ия ден решила да отиде в „къщичката“, за да раздаде лакомства на момчетата и момичетата там.

Децата не подозирали за смъртта на тяхното приятелче, знаели, че се е преместило в друг дом. Докато разговаряли, Женя видяла, че те са измайсторили чудни вази от тоалетна хартия и лепило С-200. Изведнъж се сетила, че може да твори заедно с тях. Директорката нямала нищо против Женя да води безвъзмездно кръжока по сръчни ръце. 

„Очарована съм от децата и те от мен. Уникално е да виждаш, че някой те чака с нетърпение вечер, в събота и неделя, и искрено разчита на теб. В моя дом съм сама след смъртта на Лъчо, защото синът ни учи в Добрич за ветеринар. Не съм и помисляла да го върна да живее при мен. Чуждите деца ми показаха, че животът не е толкова ужасен след трагедията, която ме сполетя“, разказва Женя.

Пет момичета и момчета са ядрото на творческата им група. Започнали да идват помагачи от другия Център, който е за деца без заболявания, разказва шефката Атанасова. Педагозите виждат коренна промяна във възпитаниците си. Едно от момичетата преди два месеца съзерцавало една точка, а сега е общително и усмихнато.

„Дори не им се ходи на училище, защото нямат търпение да изработват детайли, които се сглобяват в уникални картини, картички, пана, свещници и кошнички. Гошко е добър ваятел на рози, конкурира го и сръчната Ерман, Мариян пък умее всичко, защото е много любознателен, Фатме е майстор на фини стебълца“, разказва ръководителката.

Техниката „квилинг“ е колкото трудна, толкова и занимателна, и целебна за хора с двигателни проблеми. Децата в Центъра са с различни диагнози, но според Женя това не им пречи да бъдат много дисциплинирани.

Когато не майсторят, децата и Женя ходят на разходка или се забавляват с весели истории пред телевизора.

Женя прекарва поне по 15 часа седмично с новите си приятели. Те вече са натрупали творби за две изложби. Дебютът им е на 20 март, когато се чества световният Ден на социалната работа.

Първата експозиция в община Нови пазар ще набира средства за операция на едно от децата, родено с вълча уста. Творбите от втората експозиция в читалище „Напредък“ в Шумен, ще се продават за битовите нужди на Центъра.

„Трябват повече средства за рехабилитация, а също и материали, с които да се правят нови творби, защото новопазарските деца са специални участници в VII-ия Европейски форум за социално предприемачество, който ще се проведе от 16 до 18 април в столицата“, казва директорката Атанасова. Там те ще се представят със собственоръчно изработени сувенири с народни мотиви.

Женя е сигурна, че ще оберат овациите.

„Много искам да науча тези деца на нещо стойностно, да вземат поне малко от моя хъс. За мен те са съвсем нормални. Всеки може да заеква, да има емоционални затруднения, но е важното да не се чувства изоставен. Едно от децата имаше рожден ден, а майката изобщо не се обади... Знам, че хората видят ли такова дете, са притеснени, не знаят какво да правят. Уверявам ги, че няма нищо страшно от сближаването с него“, обяснява Женя. 

Когато говори разпалено за каузата си пред приятели, някои й казват: „Ще спреш ли да оправяш света, остави държавата да си свърши работата!“

„Но нали държавата сме ние?“, отвръща Женя. Тя много иска повече хора да излязат извън рамките на своето „аз“, да свършат нещо добро извън своя дом, извън своите близки.

„За това не е задължително да си талант и да правиш художествени изложби, достатъчно е да имаш сърце“, казва тя.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи