Едно от най-ужасните неща за спортните фенове е, че в един момент виждат как идолите им остаряват. Великаните във футбола и всички останали дисциплини, в които трябва да се бяга, скача или да се опъват жили, неминуемо предават щафетата на по-млади и амбициозни колеги.

За късмет на почитателите на снукъра това не се отнася за майсторите с щеката. Супергероят Рони О'Съливан отново показа, че може още дълго да владее пространството около зелената маса.

Ракетата вече е на 42 години, но това не му попречи да спечели за 6-и път титлата от Британския шампионат. С това трофеите му от турнирите за Тройната корона (плюс световното първенство и „Мастърс“) станаха 18 – колкото има и абсолютният рекордьор Стивън Хендри. Родният шампионат има особена стойност за англичанина – първата му титла е отпреди 25 години. А възрастта явно не е в състояние да сложи край на това.

„Нямам никакво намерение да се отказвам – казва Рони. - Все още чувствам, че мога да играя на много много високо ниво. В момента не мога да си представя, че ще стана на 60 и ще си кажа: „Вече не мога да правя сенчъри брейкове.“ Годините са само число.“

Явно на 42 лета Ракетата се чувства по-добре, отколкото като по-млад. Най-големите трудности бяха през 2009-а и 2010-а, когато остана без голяма титла и се заговори, че може да спре със снукъра. Тогава в поредица интервюта разказа за детството си, изпълнено с изчисляване на ъгли и упражняване на сложни удари до припадък, когато другите хлапета играели навън. Признанията му бяха много подобни на тези на тенис легендата Андре Агаси, който твърдеше, че мразел тениса и търсел утеха в наркотиците. Съдбата на Рони не е по-различна. Той трудно привиква със славата и дели бляскавите си изяви край масата с вечери изпълнени с алкохол и дрога из съмнителните заведения в Лондон.

„Тогава чаках с нетърпение турнирът да свърши, тъй като това значеше, че няма вече допинг проверки и мога да отида да си махна главата – спомня си Ракетата. – Но съм сигурен, че дрогата наистина помагаше на играта ми.“

Преди 2 години пък О’Съливан си взе необичайно дълга пауза, а големият му съперник Стивън Хендри го отписа от фаворитите за световното първенство. „Виждам, че вече не е фокусиран върху титлите“, обяви тогава шотландецът.

Ракетата наистина сякаш бе загубил скоростта си в последните години. Тази пролет претърпя унизителна загуба от китаеца Дин Джунхуй на четвъртфинала на световното първенство. Признава, че не тренира целогодишно, а само няколко седмици преди големия турнир.

„Аз съм като рокзвезда, която никога повече няма да издаде хитов албум – отчайва се Рони. – Вече нямам тази увереност, че мога да се справям добре през цялото време. Не съм като „Ролинг Стоунс“, които и досега са номер едно. По-скоро приличам на Джеймс Блънт, но и той също е готин. Идвам на турнирите, опитвам се да играя на върха на възможностите си, но сега за мен има и други неща извън снукъра.“

Да, Рони вече живее не само край масата. Самотните вечери в долнопробните заведения са заменени от приятелката му Джо, с която се запознава на среща на „Анонимните наркомани“. Има две деца от връзката си с нея и едно от предишна, а през 2013-а се сгодява за актрисата Лейла Роуас. Дъщеря им София Мария се ражда през есента на 2014-а и няколко месеца по-късно празнува направо върху сукното петата титла на баща си от Британския шампионат.

Рони така и не успява да избяга от снукъра, въпреки че се опитва на няколко пъти. „Хубаво е да се откъснеш за момент, тъй като единственото, което сме правили цял живот е да играем снукър – признава той. – Но когато съм бил извън играта, са ми липсвали хората, не снукърът. Той само ме държи над водата, много пъти ме е спасявал и ми помага да стоя далеч от проблемите. Не мога да повярвам, че все още играя с тези посивели коси. Не става въпрос за пари, а да си сред колегите и приятелите си. Вече нямам търпение да приключа кариерата си и да отида на състезанията за ветерани – сигурен съм, че ще се забавляваме много.“

Сбърка удар заради малка премия

Миналата година Рони О’Съливан разбуни духовете не с някой от невероятните си удари, а с пропуск. Брейкът му от 146 точки се превърна в най-успешния „провал“ в историята на снукъра. Ракетата имаше шанс да направи максимална серия от 147 точки, но умишлено смени удар по черната с розовата, за да провали опита си. Впоследствие обяснява, че причината е ниският награден фонд зае максимално постижение. „147 точки не струват 10 000 паунда“, казва Рони, а шефът на световния снукър Бари Хърн обявява поведението му за „неуважително и недопустимо“.

Иначе О’Съливан винаги е бил галеното дете на своя спорт заради неподражаемия стил на игра.

„Аз правя удари, това е моето изкуство – казва Геният от Чигуел. – Някои момчета са като роботи и ако топките им са нареди извън схемата, имат големи трудности. Но пък понякога те са по-ефективни и правят по-малко грешки. Но за мен това е изкуство и съм спечелил много мачове и турнири така.“

За него

В никой спорт няма такъв гений

Ако в някой спорт има такъв гений като Рони О’Съливан, аз не съм го видял. Той казва, че не се интересува от рекордите, но когато го видя край масата не изглежда така. Сигурен съм, че искам да победи. Наистина ако загуби, има и други неща в живота за него, но той е роден победител. Не се съмнявам, че знае много добре колко титли има и колко още иска да спечели.

Стивън Хендри, носител на 18 титли от Тройната корона в снукъра

Най-добрият, който съм виждал

Той е най-добрият, който съм виждал. В модерната ера нивото е несравнимо по-високо от това през 80-е или 90-е години. Затова е невероятно, че той все още се състезава и печели титли. Това е огромно постижение в кариерата му. Най-впечатляващото е, че Рони продължава да се забавлява край масата. Това ни обещава, че ще имаме възможността да го гледаме още дълги години. Спокойно може да остане още поне десетилетие. Лесно ще надмине рекорда на Хендри и със сигурност ще направи 1000 сенчъри брейка.

Шон Мърфи, финалистът, който загуби с 5:10 финала на Британския шампионат от О’Съливан

Бих платил, за да го гледам

Да играеш срещу него е трудно, но съм сигурен, че и на самия него не му е по-лесно. При всеки удар публиката вика: „Давай, Рони!“ Той обаче се справя добре с напрежението. Аз не бих могъл да издържа на това.

От време на време говори глупости, но пък играе все по-добре. Не бих платил, за да гледам друг играч, но за него си заслужава. Мачовете срещу Рони са специални не само за зрителите, но и за съперниците му.

Стивън Магуайър, снукър играч