Над 4000 зрители препълниха зала 1 на НДК

“Това съм Аз” всъщност не беше обикновена ретроспекция на един непрестанен творчески възход, нито банално изброяване на награди и роли, в които Александрина Пендачанска е въплътила своя талант за 30 години. Иновативният формат, привлякъл над 4000 зрители в зала 1 на НДК, беше добре замислена и виртуозно изпълнена компилация от мултимедийно шоу и живо изпълнение. Безспорно голяма заслуга за триумфалното извайване образа на световноизвестното ни сопрано имаше Маестро Мартин Пантелеев, който водеше Оркестъра на Държавна опера Пловдив в преливащите се моменти от екрана и на живо.

Записите в мултимедията по идея и реализация на Найо Тицин (автоинтервю, откъси от филмирани опери, мнения на експерти – режисьори и диригенти), дадоха на публиката реалната възможност да съпреживее вокалната и творческа еволюция на певицата – от първия й концерт на 25 май 1988 г. в НДК до сегашния момент. Няма друга певица в света, която да е дебютирала на голяма сцена на 17-годишна възраст с такова майсторско изпълнение на арията на Виолета от “Травиата”.

“След този концерт, още на другия ден аз се събудих известна. Този ден промени живота ми, даде ми криле” – споделя във филма с носталгично вълнение Александрина. Макар и да е всеобщо призната за уникалния си глас (с диапазон, простиращ се от колоратурния до мецосопрановия репертоар), Александрина Пендачанска за пореден път ни увери, че причината, поради която е едно от най-търсените имена в оперния бранш в момента, е невероятният й актьорски талант: възможността безпроблемно да преминава от едно психологическо състояние в друго, покривайки пълния емоционален регистър; да извлича от дълбочината на цялата си същност онзи драматично-фатален колорит на гласа си, който предопределя да бъде фаворит на режисьорите за роли като Електра, Агрипина, Макбет.

Подкрепяна от галантен и внимателен партньор в лицето на Мартин Пантелеев, сопраното демонстрира майсторството си в играта с тембъра – нейното най-силно оръжие, помагащо в извайването на вокалния образ. Тя владее до съвършенство пеенето в различните стилове и епохи – от барока (Хендел), през класиката (Моцарт) и романтизма (Верди, Росини), до веризма (Бизе, Маскани). Три пъти номинирана за Грами, носителка на наградите BBC Music Magazine Award, Gramophone’s Editor Choice и много други, нашата звезда е земна и топла в отношениеята си с колегите и публиката, което веднага се забелязва на сцената. Тя притежава магнетизъм, който не се побира в традиционното “Браво!”.

“Нито Грами, нито която и да е награда може да ти даде усещането на следващата сутрин, че си си свършил работа. Има нещо в моя глас, което е носител на драматизъм – това се цени от режисьорите” – казва оперната ни прима. Нейният богат и динамичен творчески живот включва: 70 роли по световните сцени (Хамбург, Франкфурт, Монте Карло, Виена, Торино, Хюстън, Лозана, Неапол, Брюксел Мюнхен, Берлин, Торонто и др.), десетки аудио и видео записи, дело на престижни звукозаписни фирми, сътрудничество с диригенти като Рене Якобс, Рикардо Шайи, Миун-Вун Чунг, Шарл Дютоа, Бруно Бартолети, както и с прочути режисьори като Сър Джонатан Милър, Лука Ронкони, Кристофор Лой, Дамиано Микелето.

Под нестихващи аплодисменти Александрина Пендачанска излезе два пъти на бис. За световното признание, за непрестанното усъвършенстване, за силата и куража да продължава толкова години да бъде на върха – родната публика я дари с обичта си, а сцената беше отрупана от кошници с цветя – от президента Румен Раден, вицепрезидента Илиана Йотова, министъра на културата Боил Банов, както и от ръководството на НДК.