Фердинанд шамаросал младия Димитър Станчов

Князът жени любимеца си за истинска графиня от Савоя

"Ето че стигнах до голямата находка на бъдещия ни Двор, граф дьо Грено, благородник от Савоя, бивш околийски управител, парижанин по дух, с пораснали синове и омъжени дъщери, чаровен и енергичен мъж на около 50 години..." Така накратко личният секретар на Фердинанд граф Робер дьо Бурбулон представя току-що назначения за Велик маршал на двореца Александър Дьо Грено. Загубил съпругата си през същата 1887 г., когато Фердинанд Кобурггота става български княз, той кандидатства за влизане в неговата дворцова свита и е одобрен лично от княгиня Клементина.

Като хофмаршал дьо Грено се грижи за всичко - за храната, протокола, баловете, обзавеждането. Най-младата му дъщеря Анна по това време учи музика и изкуство в Париж. През ноември 1887 г. Клементина идва при сина си в България, като по негово желание е взела Анна за своя фрейлина, т.е. придворна дама. Пак на Бурбулон дължим нейния портрет: руса, с красиви, много изразителни очи, донякъде плоско лице и леко заострена брадичка, но

крайно изискана и с твърде парижки вид

Според него "тя е самата интелигентност", има много дарби, освен това е умна и независима. Приятелите й са удивени как ще напусне изисканите европейски салони и ще ги замени с неугледната столица на новоосвободената държава, която все още се числи към Ориента. Възпитана в традициите на Савойската династия, Анна дьо Грено обаче не се поколебава да живее в България. След две години лично Фердинанд обявява годежа на младата графиня с началника на тайния си кабинет Димитър Станчов, завършил право във Виена и току що защитил докторат.

Младежът произхожда от виден свищовски род. Сестра му Елена е съпруга на министъра на финансите Григор Начович, първата му братовчедка Поликсени е женена за Стамболов, така че назначението му в двореца идва съвсем естествено. Димитър постига това и благодарение на личните си качества – той е умен, образован, интелигентен. Всичко това, плюс сродяването със савойския род, след години му осигурява славно бъдеще на дипломатическия фронт.

Новината е посрещната с

фамилно скърцане на зъби и от двете страни

- френската рода е ужасена, че една нейна потомка ще уседне на непознатите и непредвидими Балкани, освен това смята брака за неравностоен. Свищовлии пък оплакват момчето си, сгодено за чужденка от другия край на Европа, аристократка, която вероятно ще се окаже и разглезена. Въпреки роднините Анна и Димитър сключват брак, който продължава непомрачен цели 50 години – до смъртта на дипломата в Лондон през 1940 г.

Не по-малко тъжен и потиснат от предстоящата сватба е бъдещият кум Фердинанд, който изповядва пред Бурбулон, че е принесъл себе си в жертва и си дава сметка, "че и двамата са загубени за мен, че всичко е свършено!"

Впрочем софиянци отдавна коментират

голямата привързаност на владетеля

към младия началник на тайния му кабинет, комуто в изблик на нежност понякога сам реши косите. Както при всяка самовлюбена натура, неговата обич често граничи с тирания, напълно обсебваща другия. Младежът обаче е независим, горделив и бунтовен по природа, което води до непрекъснати сцени и безконечни разправии.

Лично Бурбулон е свидетел как веднъж разгневеният Станчов хвърля в краката на княза купчина папки, а той побеснява и му отговаря със страхотен шамар. Само намесата на личния секретар предотвратява юмручния бой. "Всичко това свършва винаги със сдобряване, прошки и нежности", пише той. "След туй започва отначало!"

Говори се още, че зад годявката на младите стои сянката на Стамболов, който иска да сложи край на масовите ехидни шушукания около княза и любимеца му.

Събитието обаче им дава нова храна: сега злите езици се питат къде е прекарал първата си брачна нощ младоженецът - при кума или при булката. Още повече, че чак до 1908 г. новата брачна двойка живее в двореца.

През 1893 г. друг представител на рода Грено става център на дворцовите вълнения. Това е

братът на Анна – Ернест

когото тя урежда в княжеската свита през 1893 г. Той обаче скоро започва да излага семейството "с екстравагантните си лудории, издаващи пълна липса на морален усет", по думите на Бурбулон.

Една такава лудория стряска всички през август по време на престоя в Евксиноград. Младежът демонстративно се разхожда в адамово облекло по горния коридор на двореца, наложил на главата си ту цилиндър, ту военна фуражка. "Това няма да свърши добре!", пише в дневника си личният секретар на Фердинанд. И е напълно прав.

Само след два месеца младият Грено нахлува гол в стаята на Мара Белчева, придворна дама на княгиня Клементина. Втора година вече тя е вдовица след убийството на мъжа си, министъра на финансите Христо Белчев, та сигурно младокът е смятал, че ще го посрещне с разтворени обятия. Тя обаче пищи и изпада в истерия. Тук вече чашата прелива и Ернест е изгонен от двореца. На всичко отгоре това става тъкмо на годишнината от смъртта на стария Грено, което кара семейство Станчови да настръхнат в защита на братчето - не било редно да го гонят точно тогава като някой крадец.

Вечно слухтящите за сензации вестници веднага превръщат скарването на княза и Станчов в политически въпрос. Вбесен, Станчов си дава оставката, защото го обвиняват и в интриги срещу Стамболов. Налага се Фердинанд да даде официално опровержение, за да не излезе, че е под "чехъла" на своя премиер. Най-забавното е, че Стамболов няма нищо общо с тая история...

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл