Сърните у нас - проблеми и възможности

Бракониерите не си поплюват

Те красят природните ни прелести

Няма да си кривим душата - най-големият проблем, свързан със сърнешките популации у нас, е бракониерството. Общата социална мизерия у нас кара много ловци да пренебрегват собствените си морални принципи - едно време много от тях не стреляха по сърни. А сега въобще не си поплюват: заради месото могат да утрепят и горския /естествено силно казано, но доста близо до истината/.

Открай време сърната по запас и ползване заема eдно от първите места в нашето едродивечово стопанство /на някой може да не му харесва този термин, но аз така си го наричам отдавна/. С малко средства винаги сме добивали ценни ловни трофеи и вкусно месо. Много важно е и естетическото значение на сърната в природата ни-жива украса на родните гори и поля. При подходящи условия и добри грижи тя може да се развъди в значително по-големи количества, отколкото, например, благородният елен и еленът -лопатар. Такова е мнението на повечето специалисти.

Ако искаме да погледнем перспективно на сърноразвъждането, ще трябва най-напред да огледаме, да очертаем районите на нейното разпространение, защото те се различават значително по своите природни и стопански условия. Като извори на тази жива българска красота могат да се посочат: Лудогорието, Добруджа, някои места на Дунавската равнина, Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Родопите, Странджа, Сакар. Както личи повечето са планински терени. Естествено, съществуват и редица преходни райони, които са близки и по местоположение, и по качества до някои от изброените региони.

И все пак, за да се запазят сърните в България, за да има лов, за да красят природните ни прелести, трябва особено внимание да се обърне върху бракониерството ни, борбата с хищниците /които са достатъчно много/, болестите /които са си нещо естествено/. В по-силно задивечените райони горските насаждения трябва да се стопанисват по този начин, че да се създадат предимно разновъзрастни широколистни отдели с малка пълнота, богати на подраст и подлес и меки шириколистни. Плодоносещите дървесни видове /бук, дъб, дрян, диви круши, киселици/ би трябвало да се толерират, тъй като плодовете им осигуряват богати хранителни запаси през есента и зимата. Това е твърдото мнение на експертите.

Енотът умее да смята

До скоро способността да се смята, макар и примитивна, беше отбелязвана само за такива същества като маймуните /и то преди всичко шимпанзетата/, плъховете, враните, мишките, свраките. Неотдавна канадският зоолог Хенк Дейвис от Гуелфския университет в провинция Онтарио вече доказа, че към тази група може да се присъедини и американската миеща мечка.

В процесът на експериментите енотът с име Роки бил обучен да избира от пет прозрачни пластмасови кубчета само тези, в които имало по три чепки грозде. В останалите показвани му кубчета чепките били от една да пет. При всеки отделен експеримент числото на плексигласовите предмети не превишавало пет.

Впоследствие за проверка подобни опити се правели с кубчета, където вместо грозде се поставяли малки камбанки. Гроздето било любимо лакомство на Роки, а камбанките-играчка. За награда при правилен избор той получавал възможност да изяде чепките или да си поиграе с камбанките в ръцете на експериментатора.
Количеството на извършените от миещата мечка грешки бързо било сведено до минимум. Но Дейвис не изключва възможността, че животното в действителност не пресмята обектите, а сякаш “премерва” количеството без ясна номерация на предметите. Така или иначе, подобно твърдение добре се съгласува с предишните наблюдения, говорещи за немалко “разумности” в поведението на енотите.