Истории от бележника на д-р Емилова: Петя и нейният супермаратон към здравето

След 8 операции, безброй лекарства и изследвания, само 46 кг, младата жена започва да гладува и да променя начина си на живот. Днес участва в маратони и се радва на здраве и енергия 

Лъчезарна, стройна и красива, Петя Биркова събира възхитени погледи на всеки маратон, в който участва. Тича по 5-10-12 км, не за победа, а за себе си, за удоволствието да усеща тялото си здраво. Само до преди няколко години тялото на младата жена е било като неакордирано пиано, източник на болка.

След второ раждане със секцио през 2018 г. (първото също е със секцио) започват страданията на Петя: диария и гадене, субфебрилна температура, треска. Следва ходене по мъките от лекар на лекар. А състоянието ѝ се влошава. До момента, в който се среща с д-р Емилова през 2022 г. смазана, едва жива, тежаща само 46 кг, Петя преживява 8 - осем! - операции, повечето с пълна упойка, 3 гастроскопии, 2 колоноскопии, безброй изследвания, безброй консултации у нас и в чужбина, поема килограми лекарства, литри контрастен разтвор за скенер, куп антибиотици в търсене на ДИАГНОЗА. Но диагнозата все се изплъзва на лекарите, защото я разглеждат “на парче”, без да се опитат да сглобят общата картина. А личният ѝ лекар дори я праща на... психолог, въпреки че тя отива при него след секциото с ясни оплаквания и температура. Трудно е да повярва човек през какво е минала крехката Петя - медицинската документация, която тя донесе в клиниката, едва се побира в куфарче!

Ето и съвсем накратко битката на Петя със здравната система. Отчаяна от проблемите след второто раждане, младата жена сама си пуска изследвания. Оказва се, че заради възпалението в тялото ѝ има желязно-дефицитна анемия и е заразена с хеликобактер пилори. Следват изследвания при гастроентеролог и гастроскопия без упойка, защото... “Не знаеш ли, че трябва да си я платиш?”, грубо ѝ казват в кабинета. Не, не е знаела. За съжаление първата гастроскопия засяга горната част на стомаха. Повръща кръв, болките я отвеждат в спешното, където ѝ вливат система с глюкоза и ксанакс - отново без да я информират за силно упойващото вещество.
Виждайки, че Петя се влошава, мъжът ѝ я премества в друга болница, където следват отново гастроскопия и колоноскопия под пълна упойка. Установява се диафрагмална херния, желязно-дефицитна анемия и силна концентрация на ксанакс в кръвта!

Следва ревизия на секциото, за съжаление, без резултат.

Петя почва да търси причина за болките в ингвиналната област, за стомашните смущения, прави изследвания за наличие на инфекциозен причинител. Те насочват към лаймска болест. Отива на консултация в Румъния, където ѝ предлагат лечение за две години с вливане на антибиотици. Започва лечението, защото болките вече са се разпрострели към таза и ставите. Но за съжаление състоянието ѝ се влошава.

Започва да повръща, има треска, не може да стане от леглото, а децата ѝ са малки, разчитат на нея. Напрежението е огромно и за съпруга ѝ. Всичко това я смазва. Започва да мисли как да приключи с болките и с този ад, в който живее. Стигат дори до разговор със съпруга си - да ѝ разреши евтаназия. Той отхвърля отчаяното предложение и продължават да търсят причини.

Петя започва да чете повече за проблеми след раждане и цялата информация я насочва към ендометриоза. Изследванията не установяват ендометриоза, но лекарят ѝ предлага лечение с препарати за спиране на цикъла. Вместо да спре, цикълът става 25-дневен. Анемията отново се появява, Петя отслабва, става кожа и кости. Следва отново по предложение на лекар ревизия на ревизията на секциото. Едвам се възстановява и прохожда отново след нея. Заради децата не спира да се бори, макар че не са ѝ останали сили.

Свекърва ѝ, на която тя е дълбоко благодарна, не се примирява и организира да приемат Петя в турска болница. Отново изследвания: гастроскопия, колоноскопия, пет скенер. В рамките на 3 дни Петя получава диагноза: тъкани от матката при операциите са попаднали в червата и пикочния мехур, кървят и предизвикват възпаление, нещо като “пренесена ендометриоза”. Предлагат ѝ да отстранят част от пикочния мехур и да го протезират. И това е силен шамар за Петя. Тя отказва да живее в тази касапница и започва да търси алтернативни методи да се спаси.

Едва ходеща, слаба като призрак, без сили, Петя влиза в клиниката на д-р Емилова. Започва да гладува като последен шанс за спасение. “С всеки изминал ден се чувствах все по-добре - казва Петя. - Целият екип беше загрижен за мен. Бях обградена с внимание, състрадание, подкрепа. Светна ми пред очите още с първото гладуване. Гастроентерологът на клиниката обясни оплакванията с коремни сраствания след множеството операции, но това се лекува с програмата. Болката, виенето на свят, всички симптоми, които съпътстват ендометриозата, намаляха. Д-р Емилова каза, че трябва да направя още едно лечебно гладуване, но след време и много внимателно, защото мазнините в тялото ми са все още под нормата. След захранването започнах да тичам, да качвам планини и върхове. Вероятно заради това, че имах нужда от енергия и, че бях много слаба, започнах да си позволявам и месце, и други работи. И симптомите се върнаха, а проблемите не закъсняха.

Започна да ме боли жлъчката. Наложи се да отида в спешното и там... ми я махнаха. И така, ща не ща - станах по-внимателна към храненето си. Сега се храня без мазнини, без животински продукти, правя периодично гладуване. Последното, четвърто поред беше през май: 23 дни на плодове и чай вкъщи и 10 дни захранване в клиниката. Не е лесно с две малки деца да гладуваш и да ходиш на работа, но се справих. Защото това е начинът да съм добре и аз, и те. Не спирам да тичам. Каквато съм късметлийка, още при първия маратон ме ухапа търтей по ръката. Но и това не ме спря. Днес нямам тези болки и оплаквания, с които дойдох в клиниката. Много рядко се обаждат, но те са, за да ми напомнят, че кривна ли от пътя, ще боли.”

Петя се обръща към всички, които преминават през лекарски грешки и ендометриоза: “Не падайте духом, понякога това, което ни се случва, е да ни направи по-силни! Приех всичко, което ми се случи, и живея с благодарност! Няма ден, в който да съм спряла да си гледам децата и да се грижа за семейството си. Но бях изгубила фокуса върху себе си, оказа се, че е много важно да спрем за миг, да затворим очи и да се вслушаме в тялото си. Доверете се и на природата. Тя чува и лекува!

Благодарна съм на д-р Емилова, че не ме отпрати и не вдигна ръце от мен. Помня думите ѝ, че ще дойде ден, в който аз отново ще се смея и ще ходя без болки. И че процесът няма да е лесен, но трябва да опитам, защото заслужавам да живея и да помагам на другите, защото ние сме важни хората, един за друг. Благодаря на клиниката, че следиха моето състояние чрез набора от специалисти.
Бъдете смели!”