Джеймс II или да те свалят от трона заради една католичка

Едната от четирите му известни фаворитки е прапрапралеля на великия Уинстън Чърчил

За разлика от Чарлз II, наследилият го брат е и слаб държавник, и мижав любовник

Сблъсква се с радикалната опозиция на английския религиозен и аристократичен елит

Джеймс Стюарт е вторият син на Крал Чарлз I, роден e на 14 октомври 1633 г. в Лондон и е крал на Англия и Ирландия с името Джеймс II, а на Шотландия - като Джеймс VII. Възкачва се на трона на 6 февруари 1685 г. след смъртта на брат му - останалия без законни наследници Чарлз II. Неговите забежки към католицизма, профренската му политика и абсолютистките амбиции бързо го правят непопулярен и не много време след като надява короната, той се сблъсква с радикалната опозиция на английския религиозен и аристократичен елит.

Заражда се конфликт, който в края на краищата го сваля от трона само три години по-късно, като голяма “заслуга” за това падение има втората съпруга на Джеймс II - върлата италианска католичка Мария Ди Модена.

Определено на Джеймс Стюарт не му е вървяло много, много с жените, защото той предизвиква скандал в английския кралски двор още с първата си законна половинка - Ан Хайд. Случва се през 1660 г., когато републиканците на Оливър Кромуел са прогонени и започва т. нар. период на реставрация на монархията начело с Чарлз II - баткото на Джеймс. Както стана дума предишните съботи, той се възкачва на трона след оставката като лорд-протектор през 1659 г. на сина на Оливър - Ричард Кромуел, и разпадането на т. нар. английска републиканска общност.

Върлата италианска католичка Мария Ди Модена

Година по-късно монархията била възстановена с Чарлз II начело и въпреки че Джеймс е бил предполагаем наследник, тогава изглеждало малко вероятно той да надяне един ден короната, тъй като по-големият му брат бил млад, неженен и никой не можел да предположи, че няма да има законни деца. А още през първите месеци на реставрацията Джеймс е пратен за херцог на богатата шотландска област Олбани и понася тази титла редом с тази на херцог на Йорк - давана от XV-ти век на втория син на английския крал.

След кратък престой в Шотландия обаче Джеймс се завръща в Лондон, за да завихри неприятен за короната скандал - сгодява се с очакващата го там негова първа любов Ан Хайд - дъщеря на главния съветник на краля - Едуард Хайд. Но този висш чиновник няма май и капка синя кръв, тоест произхожда от семейство на дребни благородници и дори самият той се противопоставя на сватбата на дъщеря си с принца, придържайки се към позицията на краля и на висшето духовенство, че тя не е подходяща за снаха на владетеля. Но Джеймс не слуша никого и сключва таен брак с изгората си, още повече, че Ан вече е бременна и ражда първото им дете в края на 1660 г. То е момченце, кръщават го Чарлз, но за жалост живее броени години, отиват си от този свят в ранна детска възраст още пет негови братчета и сестричета, а народът започва да говори за проклятие срещу Джеймс и Ан на религиозните водачи на Англия, противопоставили се на брака им.

Все пак оцеляват две от техните дъщери - Мери, която ще успее да се впише в английската история като кралска съпруга и по-малката от нея с три години Ан, която пък даже става кралица за малко. За нещастие десет години след тайната сватба, родилата през тях осем деца Ан Хайд умира от рак на гърдата и Джеймс остава вдовец на трийсет и седем години.

Но според известния английски хроникьор от средата на XVII век - споменатият вече на тези страници Самюъл Пепис, въпреки привързаността си към съпругата и грижите тя да бъде едва ли не постоянно бременна, кралският брат бил също така “най-закоравелият воайор на своето време”. Изглежда, че той преливал от сексуална енергия, тъй като прелюбодействал при всяка първа възможност, без много много да оглежда често случайните си партньорки, с които рядко се среща повече от един-два пъти. Качественият му подбор е страхотно принизен, лошият избор дори става повод веднъж на прицел да го вземе Чарлз II, който обявява пред придворни, че изповедникът на братчето му би трябвало да му е наложил скапани любовници като изкупление за стари грехове.

Елизабет Станхоуп, графиня на Честърфийлд

А като първа сред известните поименно четири метреси на Джеймс II, които явно са имали някакви качества, за да останат в историята, хроникьорите от втората половина на XVII-ти век сочат Елизабет Станхоуп, графиня на Честърфийлд, с която охраната на брат му го хваща “на местопрестъплението” или иначе казано “на калъп” малко след неговия брак с Ан Хайд. Съпругът на дамата Филип Станхоуп, чиято титла тя носи, е един от любовниците на прословутата Барбара Вилиърс - добре одуманата в тази поредица фаворитка на крал Чарлз II, родила му куп деца. И сякаш за да натрие носа на разпасалия се на поразия съпруг, Елизабет върти едновременно няколко любовника в кралския двор.

А самият владетел казва пред приятеля си граф Грамонт, че брат му - херцогът на Йорк, е лудо влюбен в лейди Честърфийлд. И му я описва старателно като “жена с изящна фигура, макар и да не е много висока; тенът ѝ е изключително светъл, с всички онези изразителни прелести на брюнетка; тя има и големи сини очи, много изкусителни и пленителни; маниерите ѝ са завладяващи, остроумието ѝ е живо и забавно, но сърцето ѝ е винаги отворено за нежни чувства, като не е нито добросъвестно по отношение на постоянство, нито мило по отношение на искреност”.

Следващата метреса на Джеймс II, която той официално признава за такава във времето на първия си брак, е Маргарет Брук, по-известна като лейди Денхам. Тя е едва осемнайсетгодишна, когато през 1660 г. е въведена в обкръжението на Чарлз II като придворна дама, но не впечатлява шеметния похотливец до степен да я прикотка в чаршафите си и след известно време той я омъжва за по-възрастния от нея с 30 години член на Парламента и поет Джон Дехам.

Маргарет Брук, по-известна като лейди Денхам

Според някои хроникьори тръпката ѝ с Джеймс датира отпреди сватбата им, според други - случва се след нея, но така или иначе тяхната връзка става известна на всички в Лондон може би и защото самият брат на краля започва да се хвали наляво и надясно с нея. Това смущава доста Джон Дехам и когато изведнъж Маргарет заболява тежко и умира скоропостижно - мълвата го обвинява, че той я е отровил, побъркан от ревност. Твърди го и Самюъл Пепис, който обаче допуска, че пръст в явно преждевременната кончина на Лейди Денхам може да има и снахата на Джеймс, сестрата на жена му - Хенриета Хайд.

Както и да е, но след погребението на напусналата този свят едва 25 годишна жена, скърбящият любовник обявява на всеослушание, че никога повече няма да си признае публично за присъствието в леглото му на друга наложница. Да, ама не изпълнява това обещание, тъй като не след дълго той започва роман с прапралелята на прочутия от средата на миналия век британски премиер Уинстън Чърчил - Арабела Чърчил, която пък е дъщеря на прапрадядото на големия държавник с абсолютно същото име, плюс “сър” пред него. Джеймс, който тогава все още е херцог на Йорк, започва прелюбодейната си забежка с Арабела някъде след 1665 г., докато все още е женен за Ан Хайд, на която новата изгора става придворна дама и помощничка във възпитанието на челядта им.

Ако се вярва на хроникьорите от онези славни времена, “чувството на удовлетворение на семейство Чърчил от съблазняването на Арабела от бъдещия Джеймс II било много голямо, предизвикано от радостната изненада, че толкова невзрачно момиче като тяхното е постигнало такова височайше предимство в любовта”. Невзрачна или не, но Арабела ражда две деца на Джеймс докато Ан Хайд е жива и той ще остане с нея в продължение на повече от десет години, като ще имат заедно общо четири отрочета.

Мария Беатрис Елеонора Ан Маргьорит Изабела д'Есте, принцеса на Модена, e едва четиринайсетгодишна италианска принцеса, когато през 1672 г. овдовелият херцог на Йорк и Облани Джеймс я иска за съпруга от майка ѝ. Баща ѝ - херцогът на Модена Алфонсо IV-ти умира, когато момиченцето е на четири годинки и го отглежда съпругата му Лора Мартиноци, която пък е племенничка на управлявалия дълги години Франция като премиер-министър кардинал Мазарин. Очертаващият се брак е повече от блестящ съюз за младата италианска принцеса, още повече, че минаването ѝ под венчило е насърчено от краля на Франция Луи XIV, който е съюзник на управляващата Англия династия на Стюартите.

А фактът, че херцогът на Йорк е с 25 години по-възрастен от новата си съпруга и има две дъщери, които са съвсем малко по-млади от мащехата им, е от малко значение за политиците от онова време. Всъщност този брак може да реши и належащи династични проблеми, тъй като, както многократно стана дума, Чарлз II нямал законни потомци от яловата си съпруга Катерина де Браганса, а на Джеймс можело да се роди момче след двете му оцелели щерки от Ан Хайд - Мери и Ан. Сватбата е вдигната в Лондон на 30 септември 1673 г. и на бърза ръка Мери Беатрис ражда четири деца, но те до едно почиват съвсем малки. Въпреки достойнството и дискретността ѝ, смъртта на децата и фактът, че е католичка, бързо правят младата принцеса непопулярна в Лондон.

Независимо от това неодобрение тя обаче става кралица на Англия и Шотландия след смъртта на Чарлз II през февруари 1685 г., а три години по-късно, през юни 1688 г., ражда законния наследник на английската корона Джеймс Френсис Стюарт. Но радостта им е кратка, тъй като ядосани от междувременно приелия под натиска на жена ме католицизма Джеймс II и уплашени от перпективата кралството да изостави вече популярната англиканска църква, аристокрацията се вдига на бунт и кралят, заедно с цялото си семейство емигрира във Франция.

А неговата последна и четвърта любовница, на чиито ласки той се радва по време на съвместния си живот с Мери Беатрис ди Модена, се казва Катрин Седли. Била известна с невзрачността си, съвременниците ѝ я описват като “по-скоро брюнетка и хилава, отколкото пълничка и руса”, но независимо от това е привлечена като придворна дама на младата херцогиня на Йорк, тоест още преди Мери да стане кралица. Ами обикновено падащият си по грозновати дами Джеймс се влюбва в нея, тя му става официална любовница, а по-късно разправя на хроникьори, че била абсолютно объркана от неговия избор.

“Не може да го е впечатлила моята красота, - обяснява Катрин недоверчиво, - защото той не може да не е видял, че аз не притежавам такава” “И в никакъв случай не е бил поразен от моя ум, защото той не е достатъчно остроумен, за да схване, че аз имам такъв.” Все пак след възкачването си на престола Джеймс се поддава на натиска на своя изповедник отец Бонавентура Гифард и отстранява за известно време наложницата от обкръжението си. Година по-късно обаче, през 1686 г., владетелят издига Катрин в пожизнена графиня на Дорчестър и тя остава до него до безславното ме падение. Значи до свалянето му от престола и изгонването във Франция заради тайното приемане на католическата вяра на жена му Мери Беатрис ди Модена и плановете им да наложат на католицизма на мястото на английския вариант на протестанството.

Но ако Джеймс II не се прославя като велик монарх и безпардонен любовник, той все пак остава в историята като кръстник на... Ню Йорк! Ами през 1664 г. крал Чарлз II изпраща брат си - херцога на Йорк, да предвожда английските колониални войски в Америка, той се бие смело и изгонва от най-големия град по източното крайбрежие - Ню Амстердам, Нови Амстердам, владеещите го тогава холандци. И завладявайки го, Джеймс променя името му, кръщавайки го с това на вплетения по рождение в името му английски град - Йорк, значи става Ню Йорк, Нови Йорк.