1,476 млрд. лв. от Брюксел ни осигуряват 4,8% ръст на БВП

Разпределение на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост по години и компоненти на БВП

Още 10 млрд. лв. усвояваме до края на 2026 г. 

Основна част от предвидените евросредства ще бъдат реализирани под формата на публични инвестиции

Създават 80 000 нови работни места, растат заплатите

Очаква се средногодишната инфлация да се увеличава с около 0,2 на сто

България ще разполага с огромни средства от ЕС през следващите 7 години. Освен сумите, които страната ни традиционно получава по оперативните програми на ЕС, ще разполагаме и с допълнителни средства за възстановяване от последиците от пандемията от COVID-19. Затова “Труд” стартира поредица от статии, в които ще представи данни за очакваните пари от ЕС, както и коментари и анализи на експерти и управляващи за това как е най-добре те да бъдат използвани.

Цели 1,476 млрд. лева ще се влеят в българската икономика през следващите 3 години, благодарение на средствата, предвидени по Механизма за възстановяване и устойчивост за България. Останалите близо 10 млрд. лева от общата рамка на помощта в размер на малко над 12,3 млрд. лв. ще бъдат усвоени и вложени в икономиката по линия на 4-те основни стълба в Националния план за възстановяване и устойчивост до края на 2026 г. Това показва симулационен модел за това какъв ще е ефектът върху бъдещето на икономиката и българите от средствата предвидени от Брюксел за справяне с кризата, породена от COVID-19. 

Моделът показва, че благодарение на инвестираните европейски средства БВП ще нарасне с 4,8 на сто в края на периода – през 2026 г. Основно това ще се дължи на третия стълб от Националния план за възстановяване и устойчивост – Зелена България. За него са предвидени и най-много средства в плана – 4,532 млрд. лв. Основна част от предвидените евросредства (81,3 на сто) ще бъдат реализирани под формата на публични инвестиции. 

Повишените инвестиции в икономиката ще доведат и до разкриване на близо 80 000 нови работни места, показват изчисленията на експертите. Благодарение на предвидените в Националния план средства ще се намали и темпът за ръст на безработицата и тя ще се запази на по-ниски нива в сравнение със сценарий, в който българската икономика се развива без средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Реалната производителност на труда ще е с 1,9 на сто по-висока в края на периода на помощта, очакват анализаторите. От своя страна възнагражденията също ще растат и средната работна заплата ще се увеличи с 2,3 на сто, благодарение на отпуснатите средства от Брюксел в помощ на българската икономика. 
Увеличените средства и съпътстващите ги структурни реформи в областта на образованието и дигитализацията се очаква да имат допълнителен ефект върху квалификацията на работната сила и повишаване на технологичната интензивност на производството.

Разкриването на нови работни места и увеличените доходи от своя страна ще доведат до ръст на потреблението, както и до повишено търсене на стоки и услуги. Което според анализаторите ще доведе до по-голям ръст на вноса в сравнение с износа. Очаква се средногодишната инфлация да се увеличава с около 0,2 на сто.  

Изпълнението на плана ще доведе до допълнително разширяване на данъчната база и по-високи данъчни постъпления в сравнение със сценарий, в който икономиката ни се развива без средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост. Най-съществено се очаква да бъдат повлияни приходите от корпоративен данък и ДДС. 

„В същото време, предвид по-благоприятната икономическа конюнктура би могло да се очаква увеличение и на някои текущи разходи. В резултат изпълнението на плана ще има почти неутрален ефект върху бюджетния баланс като % от БВП“, се казва в Оценката на въздействието на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Като анализаторите посочват, че при по-ниска усвояемост на средствата и ефектът върху икономиката ще е по-слаб. Но въпреки всичко средствата от Плана ще ускорят процесът по сближаване на родната с европейските икономики.

Според оценките на Европейската комисия, при равномерно разпределение на средствата през 6-годишния период, в групата страни с БВП на глава от населението под средното за ЕС и нисък дълг, към които принадлежи България, ще може да се очаква увеличение на нивото на БВП към 2026 г. с 3,5%.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи