Получаваме както традиционните средства от ЕС, така и допълнителни за възстановяване от пандемията от COVID-19
България ще разполага с огромни средства от ЕС през следващите 7 години. Освен сумите, които страната ни традиционно получава по оперативните програми на ЕС, ще разполагаме и с допълнителни средства за възстановяване от последиците от пандемията от COVID-19. Затова “Труд” стартира поредица от статии, в които ще представи данни за очакваните пари от ЕС, както и коментари и анализи на експерти и управляващи за това как е най-добре те да бъдат използвани.
Общо 29 млрд. евро от ЕС се очаква да получи България през следващите седем години. В сумата влизат средствата по новия програмен период на ЕС, както и допълнителните пари за възстановяване от коронакризата по инструмента Следващо поколение (Next Generation EU).
В новия програмен период на ЕС 2021-20-27 г. България може да получи общо 16,7 млрд. евро. Сумата е значително по-голяма от тази, с която разполагахме през периода 2014-2020 г.
Допълнително страната ни има шанс да получи още 12,2 млрд. евро по инструмента Следващо поколение. 7,73 млрд. евро от тях са грантове, а 4,57 млрд. евро - заеми. Следващо поколение е нов инструмент, създаден по предложение на Европейската комисия и целящ устойчиво възстановяване на държавите-членки на ЕС от кризата, породена от пандемията от COVID-19.
За да получи достъп до средствата от ЕС всяка страна членка трябва да представи свой план за възстановяване и устойчивост, в който да представи приоритетите, към които ще бъдат насочени парите от ЕС и как това ще помогне за постигане на икономически ръст.
След като беше представен първоначалния Национален план за възстановяване и устойчивост на България бяха проведени поредица от дискусии с представители на бизнеса. В резултат планът претърпя корекции, насочени към увеличаване на средствата за стимулиране на реалната икономика.
• Засилване на частта на Плана, предвиждаща предоставяне на подкрепа за развитието на малки и средни предприятия (МСП).
Обособен е нов елемент - Програма за икономическа трансформация, мобилизираща значителен ресурс (900 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и допълващо частно съфинансиране на стойност 828 млн. лв.). Програмата, състояща се от три фонда (“Технологична модернизация”, “Зелен преход” и “Дигитализация”), предвижда предоставяне на целева подкрепа на българските малки и средни предприятия в основните проблемни области, които забавят трансформацията към цифрова, нисковъглеродна и ресурсно ефективна икономика.
• Включване на елемент в Плана, насочен към изграждане на основни цифрови умения на работниците.
Проектът “Национална програма за обучение на възрастни” е надграден, като е обособен нов компонент, предвиждащ мащабна ваучерна програма за обучения за придобиване на базови цифрови умения от работниците в съответствие с новите потребности на пазара на труда и навлизането на цифровите технологии в социално-икономическите процеси. Компонентът е с предвиден ресурс от 192 млн. лв.
• Преструктуриране на частта на Плана, предвиждаща предоставяне на подкрепа за преход към нисковъглеродна икономика.
Фокусът върху мерките за повишаване на енергийната ефективност на домакинствата, публичния и частния сектор е запазен, но част от ресурса e насочена към разширяване на възможностите за чисто производство на енергия и създаване на предпоставки за изграждане на водородна икономика. В обхвата на Плана е включен мащабен проект за изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива, както и значително по-скромна схема за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.
• Към предвидените инвестиции за декарбонизация на икономиката са засилени реформаторските намерения в тази област.
Включен е ангажимент за конкретни реформи за: (1) разширяване на възможностите за реализиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност; (2) намаляване на административната тежест за бизнеса и домакинствата, съпровождаща процеса на реновирането при предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност; (3) подкрепа за финансирането на проекти за повишаване на енергийна ефективност на енергийно уязвимите домакинства; (4) подпомагане на производителите на енергия от възобновяеми източници; (5) подобряване на условията за разгръщане на потенциала на водородната икономика.
• Включване на темата “устойчива градска мобилност” в обхвата на Плана.
В обхвата на плана е добавен елемент, свързан с градската мобилност. Предложени са два проекта, касаещи разширение на мрежата на метрото в София и пилотна схема, подкрепяща обновяването на подвижния състав за обществения транспорт “Зелена мобилност”. Общата стойност на заделения по плана ресурс за тези проекти е 500 млн. лв., като заедно с частните инвестиции, очаквани да бъдат мобилизирани по проектите, сумата достига 0,9 млрд. лв.
• Включване на темата “пътна безопасност” в обхвата на Плана.
В рамките на приоритет “Транспортна свързаност” е добавен аспектът, свързан с безопасността на движение по пътищата. За преодоляване на проблема с високото ниво на пътнотранспортния травматизъм са предвидени 12 млн. лв.
• Разширяване на предвидените интервенции в здравеопазването.
В обхвата на Плана е включен нов проект, предвиждащ изграждане на национален регистър (база данни) за превенция и проследяване на онкологични заболявания, анализ и превенция на рисковите фактори и включване на България към общоевропейски център за борба с рака.
• Включване на елемент, свързан с цифровизацията на строителния сектор.
В обхвата на Плана е добавена цифровизация на строителния сектор. Като подкрепящи тези реформа в Плана са включени два инвестиционни проекта: (1) за изграждане административен капацитет и на национална цифрова платформа за строителството; (2) създаване на единна информационна система като платформа за предоставяне на електронни административни услуги по устройство на територията и разрешаване на строителството. Добавените нови елементи са на обща стойност 11,5 млн. лв.