Труд
Автор:
Труд news
Наводненията в най-големия град на България не са причинени от природни бедствия
Липсват карти в Басейнова дирекция
На това място, на кръстовището на Г. М. Димитров и Симеоновско шосе ще бъде изграден паркинг и детска площадка на комплекс Festa apartments.
София има над 34 наименовани реки, а над 60 са тези, които дори не са получили имена и в момента експерти увещават общинарите на София да станат кръстници на въпросните реки. Причината досега да са безименни повечето реки на столицата е в това, че през годините коритата им са били местени, затрупвани, вкарвани в тръби под земята, за да се строи върху тях, коментираха пред “Труд news” хидроинженери и архитекти. Справка в Басейнова дирекция показва, че столицата е в горната част на скалата за риск от наводнения.
„София е изправена пред сериозен риск от наводнения заради презастрояване и липса на инфраструктура, подобно на бедствените ситуации по Южното Черноморие”, предупреди главният архитект на столицата арх. Богдана Панайотова. Тя подчерта, че наводненията в София през годините не са причинени от природни бедствия, а от човешка дейност и липса на контрол при строителството. Доказано е, че причината за регистрираните през годините наводнения и частични преливания на реки в София не се дължат на природно бедствие, а на действия, които не са толкова незаконни, колкото са разрешени там, където не е необходимо или от нерегламентирани сметища.
Мрачна картина на безобразията очерта пред “Труд news” преподавателят в УНСС и сътрудник на фестивала “Реките на София” Иво Анев. Той обясни, че застрояването на реките в София има дълга история. Още по времето на соца започнали различни “хитрини” с коритата им. Най-напред ги местели и коригирали.
“По време на връщането на земите в реални граници, не е взето под внимание, че през много от имотите преминават реки. В един момент тези реки вече не влизат в списъка на Басейнова дирекция. От Софияплан бяха изчислили, че над 50 на сто от реките в София минават през частни имоти. При преминаване през частни имоти, хората се опитват да си разширят имота.
“Преди 2006 г. южните квартали на София не бяха застроени, полетата позволяваха когато вали силен дъжд, водата да попие. Тогава нямаше вкарване на реки в тръби. В момента, при тези нови условия, много по-голямо количество вода ще влезе в реките, а стесняванията изваждат водата по улиците дори при умерени количества дъжд. При по-обилни валежи всички сме виждали как се задръства канализацията по Симеоновско шосе. При голям дъжд там ще има сериозен проблем”, предупреди Анев. Той разказа, че при река Аджибарица на “Г. М. Димитров” е имало голям мост, а после, през 2005 г. са сложени две тръби, които са на 1/5 от капацитета за прекарване на голяма вода.
“Имаме снимки, как в река Аджибарица се излива бетон в коритото. Едното корито на същата река (оригиналното) е пресушено. В последствие вкараха новата канализация на Драгалевци, което е абсолютно незаконно”, разказа Анев.
Той обясни, че в Перловска река има две реки, които нямат имена. На различните карти те се появяват и изчезват и това е съществен проблем.
“Реки в София на етапи се унищожават. Река Кална е зарита, местена и какво ли още не през годините. Тя тече между “Младост” и “Горубляне”. Някога в тази зона е минавал плавателният канал на София, който също е затрупан със строителни отпадъци. Една от реките в “Малинова долина” е сложена в тръба, както е в Елените”, разказа още Анев.
Блогърът Боян Юруков пусна карти, които показват как 100-метровата зона около реките в София е презастроена. Тази зона е минималното защитно отстояние. Юруков пусна и карта на застрояването в столицата през последните 20 години.
“Цялата площ на тези парцели е бетонирана и запечатана с практически никакъв почвен слой или растителност с дълбока коренова система, която да задържа водата или да я пропуска към подпочвените води. Това, заедно с павираните улици и тротоари създава фуния, която не задържа по никакъв начин проливни дъждове, а ги насочва към зоните от първата снимка. Наводненията видяни досега са нищо. Метрото, подлезите и каналите на София няма да помагат много повече в бъдеще”, предупреди блогърът.
На сайта на Басейнова дирекция, където трябва да са анализите на риска от наводнения, немалко от картите и GIS системите, които са изготвени по европейски програми продължаващи до 2027-ма, вече са изтрити или не съществуват.
Богдана Панайотова, гл. архитект на София, във фейсбук:
Застрояването без изградена инфраструктура е реалният риск за бъдещето на София. Най-големият проблем са огромните територии, застроени без дъждовна канализация - особено в полите на Витоша, където природното оттичане е прекъснато и цели квартали остават без реална възможност водата да се отвежда.
Трябва да бъдат спрени разрешенията за строеж в райони без изградена дъждовна и битова канализационна инфраструктура. Без канализация - без строителство.
Не мисля, че София е пряко застрашена днес, но рисковете се натрупват.
Предстои създаване на две работни групи за теренни проверки - на речните корита и на канализационната инфраструктура.
Необходими са законодателни промени в ЗУТ, ЗКИР и Закона за водите - за забрана на строителство в заливаеми територии и ограничаване на изгребните ями в градски зони.
До 10 ноември ще бъдат събрани конкретни предложения, а следващата стъпка е актуализация на кадастъра, създаване на регистър на незаконни зауствания и разработване на механизми за превенция на свлачища и наводнения.
Инж. Димитър Куманов, пред “Труд news”:
Предлагахме да се направи съвременна оценка на риска, което означава да се извърши ново микросеизмично райониране там където са язовирите. Съвременните познания позволяват да се прогнозира по-точно какви ускорения могат да се случат при земетресение, означава нови геоложки изследвания със съвременните методи, които са напреднали значително от времето, в което са проектирани и строени тези язовири. Означава и моделиране на язовирните стени със съвременни методи и когато излязат резултатите се вижда този язовир в какво състояние е. Нищо не се случи, предложенията ни бяха изхвърлени.
А една потенциална авария в стената на язовир “Искър” първо ще изтрие “Дружба” и “Младост” и второ, ще остави София без питейна вода.
В София много реки не са отразени в кадастъра като реки. Това се прави нарочно, за да може и върху тях да се строи. Един куп софийски дерета вече са засипани, някои със строителни отпадъци, с изкопи. Последно нашумя река Кална в “Горубляне”.
Ако в София се извали дъжд, какъвто се изваля в Царево, мостът, който е на Перловската река при Военната академия, ще бъде съборен и тя ще излезе от коритото си, защото това е най-тясното място в София.
Инж. Владимир Кукурин, Хидротехнически факултет-УАСГ:
Потенциален риск съществува винаги за всичко. Има европейска директива, пренесена през закона за водите в нашето законодателство, която третира риска от наводнение.
София като най-големият град - от една страна има реки, които преминават през града, а от друга, дъждовни наводнения може да има навсякъде - е под риск. Но риск има във всяко населено място по земното кълбо. Рискът се изчислява, определя се и се предвиждат мерки за намаляването му. Рискът се основава на вероятностен анализ, т. е. ние приемаме, че някога може да се случи екстремно събитие, от което не можем да се опазим. Не правим гигантски стени и съоръжения, които да ни предпазят от всемирния потоп.
Няма място по света, където наводнения да не могат да се случат - виждате какво стана в Германия, в Испания... Има и природни процеси, които допринасят за това. Въпросът е колко сме склонни да пренебрегнем природата. А ние сме склонни да не се съобразяваме. Колко години нещо като не се е случило, ние решаваме, че то няма да се случи. И защо да не построим нещо насред реката?!
Рискът за София е измерен, правен е анализ, има актуален план за управление на риска от наводнения. Отчетено е при различни хипотези и сценарии какви ще са последствията, щетите и засегнатите жители. София е град с най-много потенциални щети, ако се случи нещо, а причината е инфраструктурата и броя на населението. Столицата е в горния край на скалата за риск, но това не означава, че София е изправена пред бедствие. Оценката на риска се прави на всеки 6 години, а последната е направена през 2022 г.
• София е свързана с речната система на река Искър, която преминава през района на столицата. В доклада “Анализ на водните рискове в басейна на Искър” се разглеждат опасностите от наводнения, промени в речните корита, дебитни върхове. В общинския план “Приложение 6 - риск от наводнения” има карта на зони с потенциален риск в речните корита около Искър.
• Кварталите, разположени в подножието на Витоша (например Драгалевци, Бояна, Симеоново, Панчарево) са посочвани като по-уязвими, тъй като речните потоци и дерета там често са неподдържани.
• Липсата или недостатъчната дъждовна канализация в новоразвиващите се зони увеличава риска, защото водата не може да се отведе адекватно.
• Столичната община е приела програма за намаляване на риска при бедствия, включително план за защита при наводнения.
• По оценка на WWF, в София годишните щети от наводнения се оценяват около 8 млн. лева - обаче истинските стойности вероятно са по-високи.
• В София наводненията стават през около 20 години. През 1965 г. е имало голямо наводнение, след това през 1983 г. има голямо наводнение, тогава умират двама души в подлеза на НДК, следващите големи наводнения са през 205-2006 г. И сега сме в очакване на следващото. Експерти коментираха, че в момента сме в засушлив период, следват години на повече дъждове.
