Братята освободители Петър и Асен

Навършват се 840 години от възстановяването на средновековната българска държава от братята боляри Петър и Асен

Водещата роля на цар Петър в събитията е показана в най-пълна степен от напусналия ни наскоро доц. Иван Лазаров

В матрицата на нашето мислене се е загнездил изразът “братя освободители”, който ни внушава, че е задължително да имаме “по-големи братя” и покровители. Куриозното е, че в собствената ни история присъстват реално такива братя освободители, и то в пълния смисъл на думата! Такива са Петър и Асен, възобновителите на средновековното Българско царство. По традиция в исторически трудове, учебници, художествена литература и т. н. на преден план е поставян по-малкият брат Иван Асен I, наричан и “стария Асен”, заради неговия наследник цар Иван Асен II, който пък за нашите прадеди е “младия Асен”.

Освободителното въстание често е наричано „... на Асен и Петър”, но верният израз е на „... на Петър и Асен”! Водещата фигура до около 1193-1194 г. е по-големият брат Теодор - Петър, който е и идеологът на движението. Както убедително показа доц. Иван Лазаров (1954-2025), ненавистта на византийските автори е адресирана много повече към Петър, нападан с какви ли не обидни думи, отколкото към Асен. Разбира се, Асен също е ненавиждан, но все пак като брат и помощник на “обхванатия от бесове Петър”... Повече по темата читателите могат да прочетат в колективния труд “Българска национална история” (2023 г.).

Началото на въстанието е дадено с освещаването на новоизградения от братята храм, посветен на св. Димитър Солунски. Според византийския историк Никита Хониат се събира се много народ, а официални гости са видинският епископ и още двама владици от Охридската архиепископия “на цяла България”, защото през онази епоха Търново е в нейния диоцез. Сред множеството се понася възглас, издигнат от Петър и Асен, че „... не е време да се седи, а трябва да се грабне оръжие и да се тръгне срещу ромеите... Увлечен от такива пророчески слова, целият народ грабнал оръжието. А понеже веднага им провървяло във въстанието, те още повече се уверили, че Бог гледа благосклонно на тяхната свобода...”

В същност въстанието на Петър и Асен не избухва на Димитровден 1185-а, както често се мисли, а през зимата - пролетта на 1186 г. Предатирането е предлагано от редица учени, като в последно време беше подкрепено с още аргументи от д-р Анелия Маркова. Заедно с царската корона Теодор приема името на “светия цар” Петър (927-969) - израз на вековната държавна традиция. Наистина, и днес въстанието се отбелязва на празника на св. Димитър - 26 октомври. Ако се замислим обаче това е толкова нередно, тъй като бунтовното движение започва още през есента на 1185 г. “Подстрекатели на целия народ” по думите на Хониат са именно двамата братя след срещата им с император Исак II Ангел нейде през октомври 1185 г., когато избухливият Асен открито заплашва с бунт! Въпреки скандала, братята не са задържани, а личната им среща с императора показва, че са хора от “по-първа ръка”. В писмата си до папа Инокентий III цар Калоян, по-малкият брат и наследник на Петър и Асен, споменава за пазените от фамилията “книги и законници на нашите стари царе”. Нещо повече, за него Симеон, Петър и Самуил “прародители мои”! Каква точно е връзката на Асеневци с аристокрацията на Първото царство не знаем, но ролята им на “лидери” явно се признава от болярството и обществото.

Въстанието на Петър и Асен избухва близо две столетия след падането на България под византийска власт (1018 г.). Българите не приемат “ромейския хомот”, а и самата империя ги третира като подчинен чужд народ.

Произволите и корупцията са обичайно явление, а защитата от чужди нашествия, на първо място на номадските народи печенези, узи и кумани, не е сред приоритетите на византийските власти. След серия от въстания през XI в. (сред тях се открояват онези на Петър Делян през 1040-1041 и Георги Войтех през 1072-1073 г.) при могъщата династия Комнини империята отново е във възход. Това положение обаче нетрайно. През 1183-1185 г. Византия търпи тежки военни неуспехи, а сред българите отново се шири идеята за отхвърляне на “гръцкото робство”, както се казва в Бориловия Синодик. Петър и Асен са улеснени и от извънредния данък върху добитъка, наложен от Исак Ангел за сватбата му с унгарската принцеса Маргарита, при който основната тежест пада върху пастирите по Стара планина.

Търноград - панорама с Трапезица и Царевец.

Петър и Асен изпъкват като политически водачи, които вярно избират историческия момент. Страховете на своите сънародници те преодоляват с умела политическа пропаганда, желязна воля и смели действия. Пред събралото се множество е изнесена чудотворна икона на популярния светец-воин Димитър, донесена от Солун, превзет от нахлулите в империята италиански нормани. “Солунският чудотворец” е обявен за покровител на България, а образът му традиционно е поставян върху монетите на българските царе. През лятото на 1186 г. византийската армия побеждава въстаниците, а император Исак дори влиза в Търново! Петър и Асен не се покоряват, преминават на север от Дунав и сключват съюз с куманите. Още през есента на същата 1186 г. се завръщат в родината, като освобождават и част от Тракия.

Идеята за приемственост в българското държавно развитие е във фокуса на политиката на Петър и Асен. Заедно с царската власт е възобновена самостоятелната българска църква. За неин духовен глава с ранг на архиепископ е избран монахът Василий. Първият поход на въстаниците е за освобождението на Велики Преслав. Преди 1196 г. страната има две столици - цар Петър резидира в старопрестолния Преслав, докато съвладетелят цар Асен пребивава в Търново. Съзнанието за единството на българския народ от Дунава до Бяло море и планините на Албания е важен елемент от светогледа на братята освободители. Те категорично заявяват, че крайната им цел е да съединят в едно Подунавието/Мизия и България, както тогава се нарича голямата провинция с център Скопие - “... така, както е било някога...” 

Борбата с Византия съвсем не е лека, напротив... Независимо от неуспехите си, империята разполага с превъзхождащ стопански, демографски и военен потенциал. Това личи и от действията на Исак II Ангел през 1186, 1188 и 1190 г., когато ромеите проникват на север от Балкана. През 1188 г. Исак обсажда Асен в крепостта Ловеч, а през 1190 г. подлага на обсада самото Търново! Енергичният Асен, който най-често командва българските военни сили, противодейства успешно, благодарение на своя изключителен военачалнически талант. Взаимните удари продължават и през следващите години. Към 1193 г. напрежението провокира известни различия между братята - цар Петър е склонен на някакъв компромис с империята, докато Асен изпъква като водач на най-радикалните сили. Така влиянието на по-младия от двамата водачи става господстващо, но Петър “де юре” си остава върховният владетел.

Навършват се 840 години от събитията, довели до възобновяването на българската държава. По този повод Историческият факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” организира Международната научна конференция “Второто българско царство и неговото значение в историческото развитие на Югоизточна Европа: Балканите и Долнодунавският басейн през XII-XV век “ (24 - 26 октомври 2025 г.), в която участват повече от петдесет учени от България и други европейски държави. Пленарните доклади са на пишещия тези редове, проф. Илия Илиев и проф. Казимир Попконстантинов, а в работата на престижния научен форум участват проф. Николай Овчаров, проф. Николай Кънев, проф. Александър Николов, проф. Христо Матанов, проф. Георги Н. Николов, проф. Ивелин Иванов, проф. Димо Чешмеджиев, доц. Павел Георгиев, д-р Анелия Маркова, гл. ас. д-р Франческо дел Альо, доц. Николай Хрисимов, проф. Ивайла Попова, д-р Лъчезар Кръстев, проф. Александър Узелац от Сърбия, доц. Кирил Маринов от Полша, проф. Драган Зайковски и проф. Владимир Янев от Северна Македония, проф. Атила Барани от Унгария, проф. Мари-Хелен Бланше от Франция, проф. Сорин Палига от Румъния и други изследователи.