Труд
Автор:
Росен Тахов
Шамари, юмруци и ритници са аргументи в дебатите
Цената си заслужава - това е святата истина, която трябва да се отстоява с всички средства
Константин Иречек хроникира грозните сцени.
Люти битки помни пленарната зала на Народното събрание. Майстори на шамарите, юмруците и ритниците са дебатирали помежду си. Имало е и зловещо душене. За персонални конфликти и масови мелета свидетелстват стенографските дневници. Синини и цицини са деформирали благородните физиономии на депутатите.
Но цената си заслужава - това е святата истина, която трябва да се отстоява с всички средства. Ако някой не е съгласен с теб, не е достатъчно само да го наругаеш. Цапни го през устата или ритни в глезенчетата. Упорства ли, хвани го за гушата и стискай докато получиш консенсус!
Първият впечатляващ кютек става на 28 ноември 1880 г. Тече заседание на Второто народно събрание. Огласени са два княжески указа за промени в кабинета. Височайшата воля е посрещната с “Ура!”, “Да живей!” и ръкопляскания. Под овациите обаче тлее пожар. Консерваторите и либералите са настръхнали един срещу друг. Ръцете стискат дръжките на бастуните.
Петко Горбанов едва дочаква звънеца, за да заплюе Георги Живков. Събира обилно количество течност и го изстрелва право в лицето. Следва тежка плесница, после още една и още една...
Плющенето на шамарите е сигнал за атака. Свадата прераства в общ бой като в американски уестърн. Юмруци и ритници се целят в слабите места на противника. Псувни и стенания раздират въздуха. Пръска кръв!
Сред публиката е Константин Иречек, дошъл от Европа да повдига културата на българина. Той документира в дневника си:
“Попов доведе габровския гражданин Калчо Симеонов (таен консерватор) с големи от нокти рани по лицето и врата, от които течеше кръв. Клетникът плачеше, ревеше и се бършеше. Стоилов цял смаян и бял като тебешир стоеше при прозореца. Стамболов беше смутен и ме наблюдаваше. Вацов се срамуваше и викаше, че е по-добре да си отида. Горбанов с разкъсано палто и жилетка и с разкъсана верижка от часовник промъкнал се до дамската ложа и избягал гологлав. Даскалов без малко щял да бъде бит.”
Иречек нарича случилото се “massacre”, тоест “клане”.
Второто историческо клане е на 7 декември 1884 г. Място на действието е Четвъртото народно събрание с главен герой Никола Шивачев. Родом от Стара Загора, той влиза в парламента по втория начин. За да има имуществен ценз, консерваторите му купуват две ниви в Троян. След изборите ги прибират обратно.
На дневен ред са дебатите по законопроекта за железните пътища. Първо се изказват трима депутати от болшинството. Сетне думата взема Шивачев. Троянският избраник излиза на трибуната и говори дълго. Час и половина къса нервите на колегите. Според него докладът към законопроекта е съмнително лаконичен. Подозира, че министерството крие важни подробности от народното представителство. Нещо повече - вкарва го в заблуждение.
Премиерът Петко Каравелов излиза от кожата си. Скача и с копривщенския гърлен говор се провиква: “Такъв шпионин аз не искам да слушам!” Напуска залата, но след малко се връща и пита политическите приятели: “Що го търпите още? Бийте го, свалете го оттам!”, насъсква ги той.
Двадесетина призовани почват да скандират: “Лъжеш, долу, долу!” От агитката се откъсва Атанас Насалевски, едър мъжага, избран с трънската бюлетина. Свива юмруци, спуска се към Шивачев и с добре премерен удар в гърдите го поваля. Неколцина други се хвърлят върху падналия. Удрят! Особено усърдни са народните избраници Петър Николов и Гани Чернев.
Порядъчно разкрасен, битият е избутан навън. Дадена е почивка. “В това време - пише Симеон Радев - Шивачев се затече право в двореца, викайки, че иска да види княза, за да му каже, че либералите убивали опозиционните депутати. Стражарите едвам можаха да го изтласкат от двора; екзалтираният човек крещеше сега по улиците.”
На 2 ноември 1903 г., е отворено Тринадесетото народно събрание. Двадесет и един топовни гърмежа ознаменуват пътя на княза от двореца до парламента. Фердинанд влиза в камарата, сяда на височайшото кресло и изчита тронното слово. “Да живее България!”, завършва речта си коронованият.
“Всички ръкоплещиха освен крайната левица начело на г. Найчо Цанова, който бе скръстил ръце като Наполеон на Аустерлиц”, отбелязва пак летописецът Симеон Радев. Найчо е лидер на Радикалдемократическата партия с дясна ръка писателят Антон Страшимиров.
Стамболовисткото мнозинство избира ръководство и квестори. Между охранителите попада легендарният юначага Йордан Йонов от Оряхово. Висок над два метра, много силен, някога се е борил по панаири и сборове. Сега Йонов е страшилището на парламента.
На 18 ноември, още се разисква проектът за отговор на тронното слово. Народняшкият лидер Теодор Теодоров подхвърля, че стамболовистите са спечелили изборите с шайкаджийство. Търновските депутати Иван Халачев и Кръстьо Станчев отиват да му покажат юмруците си. Към тях се присъединява феноменалният исполин Йордан Йонов.
Цялата левица е на крак. Найчо Цанов и Антон Страшимиров хорово негодуват: “Събранието е превърнато на механа, на стамболистка механа, в която се устройват шайки!” Йонов внезапно се спуска към Найчо и челичените му пръсти се сключват около гърлото. Стиска!
Радикалдемократът почва да бере душа. В този момент Антон хваща палача и технично го отделя от жертвата. “Ръцете ти ще изсъхнат, негоднико!”, натъртва той. Сетне вика към председателстващия: “Какъв е тоя срам, махнете този шайкаджия оттука!”
Йонов обаче посяга на Страшимиров и иска да повтори номера с душенето. “Разбойникът - хроникира вестник “Ден” - очевидно не очакваше да намери някаква физическа сила у бледния и изтощен от денонощен труд писател. Но като че се излъга: Страшимиров направи някакво движение и Йонов се тласна стъпка назад. Тогаз тоя убийца побесня, избели очи, с дигнати ръце и настръхнал с грамадното си туловище се спусна върху Страшимирова.”
В тази шекспировска сцена парламентарният Голиат отново удря на камък. Хватка от Страшимировия арсенал го неутрализира повторно. На помощ идва Ставри Дражев, народняк от Ямбол.
“Тогава Йонов с все гърло напсува някого на майка”, свидетелства газетата. Оряховското страшилище халосва Дражев, но онзи го сграбчва през кръста и двамата падат върху банките. Депутати се хвърлят да ги разтървават.
