15 причини защо Скопие не приема българските условия

Няма място за бягство, защото „България цяла сега нази гледа!“ - сега е време за герои и време за предатели

Ако сега отстъпим, България и българите не биха имали в бъдеще правото да се самоуважават, като народ който е създал най-старата от сега съществуващите държави в Европа

Сагата в отношенията между България и Северна Македония тази есен ескалира. Поради това на 11 ноември 2020 г. флагманът на българския периодичен печат – вестник „Труд“, публикува материал със заглавие „Ето въпросите, на които Скопие трябва да отговори“. Там става дума за прости истини, които изясняват българската позиция в спора. Отговори обаче не последваха. Напротив – в Скопие горя българското знаме, нанесоха се лични обиди на българския външен министър – дори президентът Стево Пендаровски се нахвърли с обвинения за „неизживян живковизъм“ в София „по македонското прашане“!? Ясно е – македонизмът премина в тотално настъпление! Точно това налага да обясним истината: защо управляващите в РСМакедония не искат да приемат българските условия за членство в Европейския съюз.

1. Защото, доста хора в Скопие като Киро Глигоров, Перо Ивановски, Трайче Груйовски и др, които имат вина за избиването на 30 000 българи и хвърлянето в затворите на други над 130 000 души след 1944 г.  съвсем до скоро бяха живи. Те - инквизиторите  на своя народ и тяхното близко обкръжение не смеят да признаят абсурността на своите злодеяния. Защото насилственото създаване на „македонската нация“, на антибългарска основа, на Балканите има за аналог само безчинствата по време на помохамеданчванията, реализирани от султаните. 

2. Защото все още са живи „учените“ от кохортата на „Блажетата“ – Ристовски и Конески. Те извършиха най-голямото интелектуално престъпление в културната история на Европа. Защото се опитаха с „наука“ да отнемат историческата памет, духовността и самосъзнанието на оцелялата част от своя народ. И тези „доброволни еничари на перото“ не искат да отрекат своя фалшив живот, създал сурогата „неомакедонистка наука“.

3. Защото са живи хилядите българи в Македония, които въпреки репресиите, запазиха своето национално самосъзнание. (Над 110 000 от тях дори взеха български паспорти.) Ако властта в Скопие приеме условията на българския парламент тя ще трябва да признае и пред тези честни хора, че те са били прави, когато са осъждали и осъждат миналата дейност на своите насилници.

4. Защото вторият държавнотворен фактор в РСМакедония – албанците, са етнос с двехилядна история на Балканите. Следователно, според македонистите, не върви някак си те, които претендират да играят лидерската роля в Скопие, да си признаят, че са един исторически младенец, едва навършил 75 години!?

5. Защото първият разгром на македонизма, нанесен от Гърция с Преспанския договор, елиминира едната гигантска фалшификация, свързана с древногръцката история, при градежа на младата македонска държава. Затова македонистите смятат, че за тях ще е ужасно, ако им се наложи да признаят и втората фалшификация, свързана вече с българската история.

6. Защото, за да са относително равностоен партньор на албанците, на македонистите им се ще да се представят поне като единствен създател на третата писмено книжовна цивилизация в Европа (след гръцката и латинската) - старобългарската. И така, в някаква степен, да им се „изравни престижа“ с албанците, защото македонците дори са „дали азбука на българите“!?

7. Защото след обявяването на независимостта в началото на 90-те години, в Скопие остана огромна част от стария – просръбски полицейски, комунистически и разузнавателен персонал. Той  винаги е бил рупора на антибългаризма, а днес държи медиите и бизнеса в РСМакедония. И тези персони не искат да се откажат от своята почти вековна мисия край Вардара – да изкореняват българския елемент.

8. Защото обществената мълва говори, че всяка десета госпожа в Скопие е от сръбски произход. Проникнали по линия на браковете, тези жени създават вътрешносемейна атмосфера и възпитание, които винаги са имали за цел конфронтация с България и близост със Сърбия.

9. Защото, ако се признаят българските искания за основателни, трябва да се приеме за истина и всичко онова, което ВМРО, Иван Михайлов, „Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия“ и водещите слависти, са твърдели винаги. А то е че „македонец“ е етногеографско понятие, за наименоване на македонските славяни, които са българи по народност.

10. Защото девизът на ВМРО  за създаване на „Свободна и независима Македония“ се тълкува от македонистите, както дявола тълкува Евангелието. Според тях ставало дума за някакъв национален сепаратизъм и стремеж към създаването на държава с „македонистка националност“, която да няма нищо общо с българите. Истината е съвсем друга: ВМРО винаги е разбирала и е писала, че „Свободна и независима Македония“ трябва да бъде втора държава на Балканите, в която българите ще са мнозинство и ще провеждат политика на добросъседство, с всички около тях  – включително и с България.

11. Защото сред политическите среди в Скопие битува една измамна теза, според която България в миналото е била принуждавана от външни сили, да отстъпи от своите интереси в Македония. Желан сериал, който можело да се повтори и сега, под натиска на нови външни фактори.

12. Защото договорът от 1 август 2017 година е написан прибързано с недоглеждане на важни детайли в неговия текст. Затова, изваден от контекста на целия договор, неговият чл. 2  се тълкува само в полза на РС Македония, а България се обвинява, че е нарушител.

13. Защото България работи активно и честно за интеграцията на Западните Балкани към ЕС, но не настоя основните искания, които Народното Събрание прие миналата година, да бъдат включени в текста на договора. Това позволи на властта в Скопие да лавира.

14. Защото в с. Мусомище шепа маргинали, с пари от Скопие, се афишират като „македонисти“, създавайки основания да се говори за „македонско малцинство“ в България.

15. Защото по разкази на хора от РСМ, шепа родоостъпници - някакви си Чавдар Мариновци, Стефан Дечевци и др. – копиеносци на соросоизма в България, организират представяне на свои творения в Скопие, с ругателства срещу народа и родината си България, които са ги откърмили.

Изводите се налагат от самосебе си: Нито една от причините, на които се основава политиката на управляващите в Скопие, за неприемане на българските условия за членство на Р.С. Македония в ЕС, нямат цивилизационна стойност. Всички те са в пълно противоречие и с обективната истина, и с принципите и ценностите на ЕС. В българо-македонския спор права е България, защото отстоява позиции, защитавани и от българи в самата РС Македония, и такива, които са се изселили в Новия свят, преди един век. Следователно, дори Германия и САЩ трябва да си изяснят тази реалност и да приемат българските искания като основателни. Защото в новата история на света липсва подобен прецедент: една самоотрекла се от бащите и дедите си власт, да се опитва да заграби историческото наследство на най-добронамерения си съсед. Само и само, да може да си гарантира политическо оцеляване! Не трябва да има никакви илюзии - днес българската интелигенция се намира в жестока политическа война с неомакедонизма. В нея няма място за отстъпление, защото „България цяла сега нази гледа!“ И се надява да я защитим! Сега е време за герои и време за предатели. Герои ще станат тези от представителите на отговорната българска интелигенция, които защитят правото на своя народ и държава да бъдат уважавани като един от строителите на европейската цивилизация, през последните две хилядолетия. Няма значение, дали това ще се прави с перото, или с практическите действия на политическата сцена. А предателите – те се самоидентифицират лично и по различен начин, който освен презрение не заслужава нищо друго!

Това са главните основания, на които трябва да стои българската политика и да не отстъпва в съществуващия спор между София и Скопие. В противен случай България и българите не биха имали в бъдеще правото да се самоуважават, като народ който е създал най-старата от сега съществуващите държави в Европа, плюс третата писмено книжовна цивилизация на Стария континент - старобългарската. Не биха ги уважавали и информираните, почтени представители на световната наука и обществено мнение, които са наясно за какво става дума. А и потомството няма да ни прости – то ще ни прокълне, ако допуснем хора с комплексарски страхове, користни предубеждения, нагли намерения и менторска фразеология да излязат победители в този конфликт, създаден от тях.

Коментари

Задължително поле