Националният щаб ще провежда брифингите си само веднъж на ден в МС

НСТС с консенсус за компенсиране на компаниите, засегнати от кризата

Проф. Олег Асенов: Временно се преустановяват ограниченията за движение на камионите по „зелените коридори“

Том Ханкс и съпругата му се завърнаха в Лос Анджелис (СНИМКА)

Гърция обмисля да затвори вътрешните летища, към островите пътуват само местни жители

Гл. комисар Светлан Кичиков на ГКПП „Капитан Андреево“: Взетите мерки от държавата дават резултат

За маските и мацките Постовете на кифлите изпосталяха внезапно

Четиримата новооткрити с коронавирус в Община Руен са под домашно лечение

Дефицит на злато в САЩ заради кризата

Турция спира влакове и отменя полети в опит да ограничи COVID-19

„Пирогов“ обособи помещение за преглед на пациенти със съмнения за коронавирус

Починалият от коронавирус в МБАЛ-Благоевград е от Банско и е работил в Завод за мебели

Само за денонощие в Иран са регистрирани над три хиляди нови случая на коронавирус

Пророците предрекли пандемията Две книги описват коронавируса

Джакомо Джианиоти призова света да помогне на Италия Притеснява се за близките си

2020-а: Решенията България трябва да търси насоки за активна и ефективна външна политика

Илюстрация: Иван Кутузов – Кути

Дали ще успеем – време е да действаме, поне да сме опитали!

Преди 3-4 години написах статията „2016 – ПРОМЯНАТА“. Посочих, че в годината на „Огнената маймуна“, характерна с падането на редица маски, следва да анализираме настъпилите промени – дали са били изненада (Брекзит, Тръмп, възхода на популизма, нарастването на общественото недоволство и т. н.), или се дължат на успокоение, приемане на статуквото и безвремието, както и на липса на ясно разбиране на настъпилите промени в глобален, регионален и национален план. Не да се чудим какво става, а да набележим национална стратегия, планове и конкретни действия за реакция на настъпващите промени.

Без да изпадам в астрологични забежки, през 2020-а – годината на Металния плъх, основната черта е „Ново начало“. И по нашия славянски календар в годината на Паяка се извежда девизът „Трябват не думи, а дела“, т. е. да се предлагат и вземат решения и да не се изчаква статично. А че трябва да се действа, става ясно с всеки изминат ден. Политиката на „края на историята“, снишаването, безвремието, нищоправенето вече не върши работа.

Без повече подробности, следва да посочим че все по-голям брой лидери се спират на необходимостта от промяна. Вече се говори за „нова ера“ – САЩ, „невиждани промени“- Китай, за „.. осъзнаване на нашата обща отговорност и реални действия“- Русия. Франция и Германия призовават за „основен ремонт на Европа“. Появиха се и идеи за нова власт – властта на демоса, на народа (Г. Папандреу).

Какви решения се предлагат: Глобалните предложения и виждания могат да се търсят в действащите Национални стратегии на водещите държави. Ще бъдем ли свидетели на „преломни години“ и начало на „нова ера“, както бе заявено в Националната Стратегия за безопасността на САЩ, представена от Д. Тръмп на 27.12.2017 г. и в Доклада на Си Дзипин на ХIХ Конгрес на ККП – 19.10.2017 г. Макар да липсват такива заявки в стратегическите документи на Русия, може да се очаква развитието на политиката на умерения консерватизъм и патриотизъм с цел превръщането u в модерна, развита държава, с модерна икономика и мощна армия, самодостатъчна с ресурсите си и с потенциала на своя народ и култура.

В основата на стартегиите си водещите държави поставят икономическите и социални въпроси. Идеите на Тръмп „Да направим Америка велика отново“ и „Америка първа“ дават резултат в първите две години на управлението – 4% ръст на БВП, хиляди нови работни места, огромни инфраструктурни проекти. Но това става чрез засилващ се протекционизъм, въвеждането на нови мита на вносителите от Китай и Европа, санкции, отказ от международно поети ангажименти, притискане на съюзниците.

Следвайки „великата китайска мечта“ Китай си поставя две велики цели – до 2020 г. да се постигне за всички 1300 милиона хора „малкото благоденствие“ („Сяокан“), а до средата на ХХI-ви век народът да живее в една модерна благоденстваща социалистическа страна. Под социализъм с китайска специфика, конгресите на ККП посочват „Китай да стане велика, модерна, социалистическа, просперираща, силна, демократична, издигната културно, хармонична и прекрасна страна до края на столетието“.

Реализацията на поставените цели обаче разкрива два различни подхода – разлика между колективно и индивидуално, между общо и единично, като водещи линии в цялостното човешко развитие. Китай посочва като „Нова ера“, която изисква качествено нова политика следните характеристики: „Неизменно да вървим по пътя на мирното развитие, да стимулираме създаването на общества за обща съдба на човечеството“, „да стимулираме нов тип международни отношения, основани на взаимността и уважението, равенството и справедливостта, сътрудничеството и общата полза“.

Американската стратегия предлага друга визия – на възстановяване и възраждане на американското лидерство.

При цялата продължаваща турбулентност в системата на международните отношения се очертават контурите на една нова епоха. Днес въпросът е как да изградим световен ред на основата на баланс на интересите, равноправие между държавите и колективна отговорност за сигурността и бъдещето на планетата. Грубо казано, да изберем между поделяне на света на сфери на влияние между силните – нещо като Ялта-Потсдам или нов общ договор за колективна сигурност, от типа на Хелзинки.

Европейските предложения. Освен познатите пет сценария на Бялата книга, напоследък се появиха и нови виждания. Като цяло се предлагат редица вертикални и хоризонтални промени.

Вертикалните промени, касаят създаване на нови институции и засилване на правомощията на съществуващите. 10-те предложения на Макрон пред студенти в Сорбоната предвиждат:

  • Обща военна доктрина на Европа, европейски бюджет за отбрана, общи сили за намеса – подкрепени от Юнкер, Германия, а и у нас;
  • Финансови, икономически и данъчни мерки – общ министър на финасите на еврозоната, агенция по безопасност на храните и европейска агенция на иновациите, общ бюджетна еврозоната, европейски данъци върху финасовите транзакции, за облагане на стойността там, където се създава, данъчна рамка за технологичните гиганти, въглероден данък, създаване на европейски енергиен пазар и др.;
  • Социални промени – определение на „минимална заплата“, намаляване на безработицата, обучение на студентите и др.;
  • Повече сигурност, чрез Европейска прокуратура, Академия за разузнаване, европейска гранична полиция, сили за гражданска защита;
  • Обща миграционна политика – създаване на Европейски офис за предоставяне на убежище, програма за финансиране на интеграция и обучение на бежанци.
  • Подпомагане на други региони.

Проблемът на тези предложения е, че те касаят функционирането на ЕС, но не засягат същността на провежданата политика и натрупаните там проблеми.Ако обобщим казаното, днес като основни насоки на промените могат да се посочат Солидарност, Сигурност и Справедливост. Те могат да послужат за основа на един нов, липсващ сценарий за бъдещето на Европа.

  • Естествено, на фона на казаното, трябва да търсим решенията за активна и ефективна външна политика в рамките на света, ЕС и Балканите, отчитайки националните ни приоритети и цели. Не е достатъчно да изпълним една задача, колкото и важна да е тя, като например българското председателство, да слушаме чужди решения, а да намерим начин да ги впишем в една по-цялостна политика. Глобализъм, протекционизъм или консервантивен национализъм? Очевидно е, че за малка страна, с отворена икономика, чийто БВП в голямата си част се формира вън от територията u, подкрепата за нов глобален договор е правилният избор. Въпросът е какъв подход ни е нужен. Насоките в краткосрочен и средносрочен план, могат да бъдат следните:
  • Отстояване на политика на ценности, а не от „позиция на силата“ в международните отношения – нов Хелзинки, а не нова Ялта, недопускане на конфронтация, а сътрудничество между държавите, регионите и съюзите, противопоставяне на „периферен статут“ за страната и региона. Превръщането ни във връзка между Европа и Азия, между Изтока и Запада, в партньорство с Гърция и Румъния и предотвратяване „заобикаляне“ на страната ни от крупните енергийни, инфрасруктурни и търговски пътища;
  • Отстояване идеята на един нов глобален договор и противопоставяне на протекционистичните и националистични тенденции;
  • Развитие на евроатлантическия път на страната. Надежден и сигурен партньор в света и региона на НАТО и подкрепа за една силна и ефективна Европа;
  • Активно участие в дебатите за бъдещето на Европа с цел единен, силен и ефективен съюз, недопускането на разделителни линии и различни скорости, запазване на кохезионната политика, структурните и инвестиционни фондове, промени в провежданата политиката за повече солидарност, справедливост и сигурност. Подкрепа на идеите за повече интегритет;
  • Засилено регионално сътрудничество и предотвратяване конфликтите в региона – генериране на решения за стабилност, сигурност и свързаност на икономиките, търговията, инфраструктурата. Развитие на транспортните връзки Изток-Запад (Черно – Адриатическо море) – коридори 8 и 10, а не само Север-Юг;
  • Подкрепа на членството в ЕС и НАТО на страните от Западните Балкани. На оценката според собствените заслуги – принцип на регатата, приемане на конкретни пътни карти за членство на всяка страна, реална помощ в преговорния процес, защита на предприсъединителната помощ ;
  • „Икономизация“ на създадените контакти в света, Европа и Балканите. Превръщането на страната ни във фактор в региона чрез големи инфраструктурни проекти и включването на останалите държави в тях.

Разбира се, това са само някои идеи за насоките. Предстои определяне и на национална цел, отговори каква държава искаме, каква икономика, социална политика и духовно сфера. Нужна е цялостна национална доктрина, каквото имат почти всички съседни страни. Нужни са стратегии и планове, а не „гасене на пожари“ и „овладяване на кризи“. Дали ще успеем – време е да действаме, поне да сме опитали!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.