ФБР пише за Хемингуей, Елвис, Ленън и Марлене Избрани текстове от личните досиета на знаменитостите

Жертвите на коронавируса в Италия станаха 17

Президентът връчи награди за отговорен бизнес

Емисиите от фини прахови частици в Стара Загора са под нормите

Нови 14 случая на коронавирус в Германия

Путин отказал да ползва двойници Предлагали му от съображения за сигурност

Трус с магнитуд 3,1 по Рихтер бе регистриран в Албания

Вирус истерия тресе България (обзор) В аптеките няма дезинфектанти, маски, термометри и противогрипни препарати

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 28 февруари 2020

Кметовете в община Сливен ще разясняват на хората за коронавируса, нюкясълската болест и инфлуенцата

Затвор за турски гражданин, причинил катастрофа с една жертва и трима ранени

Половин България пие незаконна вода (обзор) 2960 от водовземните съоръжения на територията на страната нямат разрешителни, но се ползват от градове и села

Мъж загина на място при тежка катастрофа на път Е-79

Хванаха товарни автомобили със сладки и сокове без документи и с изтекъл срок на годност

Стадиони вместо нов самолет на властта (обзор) Фалконът ще бъде ремонтиран в Женева

Героят от Пеневата чета Петър Александров пред „Труд“: ЦСКА и „Левски“ сами си създават проблеми

Петър Александров е един от най-уважаваните чужденци в швейцарския футбол. Двукратен голмайстор на първенството. Веднъж избиран за легионер №1. Сега е треньор на нападателите на бившия си клуб „Аарау“.
На световното първенство върху сняг в Ароза за пореден път Александров бе в световния отбор. Игра два финала – първо в турнира на спонсорите, а след това и в голямото шоу.
След края Александров даде интервю за „Труд“.

– Здравейте, г-н Александров! Отново ви намираме в швейцарския курорт Ароза. Две втори места спечелихте, как ви се видя турнирът тази година?
– Мисля, че беше добър турнир. За първи път моят отбор се класира за финала с хубава игра. Тази година имахме добър състав, но нямахме треньор. За съжаление Уинтън Руфър, на когото му желая по-бързо да оздравява, не можа да дойде. Но все пак показахме качество. Мисля, че заслужено играхме на финал. Малко не ни достигна, но швейцарците бяха по-млади и затова победиха.
– В турнира на спонсорите заехте второ място, като водехте в резултата, а в турнира за голямото световно първенство на сняг пак поведохте, но не можахте да спечелите. Все пак удоволствието е на първо място, нали?
– Разбира се! Удоволствието винаги трябва да бъде на първо място. Естествено във футбола се случват такива неща. Жалко за нас, но гледаме позитивно на нещата.
– Знаем, че Уинтън Руфър е излязъл от интензивното отделение в Нова Зеландия, където получи инфаркт. Успя ли някой да се чуе с него?
– Организаторите са се чули с него. Той е пожелал турнирът да премине добре. Доколкото знам, Уинтън е в добро състояние в момента.
– Този турнир се провежда за девети път в Ароза, но за първи път е чак толкова снежен. Мислите ли, че това нещо може да се направи и в България, тъй като имаме много добри ски курорти?
– Защо не! Мисля, че не само в Ароза се провеждат такива турнири. Ние също имаме добри условия и можем да поканим да дойдат добри футболисти. Като поканиш големи звезди, хората идват да гледат.
– Вие бихте ли играл за България на такова световно първенство върху сняг?
– Разбира се! За България винаги ще играя!
– Да се върнем към вашата работа – от новия сезон започнахте в бившия ви клуб „Аарау“. Как вървят нещата там?
– В началото не бяха добре. Аз започнах чак от 1 септември, когато отборът в шест мача не беше спечелил и точка. Сега нещата вървят малко по-добре. Надявам се и аз да съм помогнал за това. Все пак „Аарау“ е моят любим отбор. Живея тук от толкова години и следя всичко, което се случва. Сега получих тази възможност и много се радвам, че успях да помогна на тима. Отново да се заговори за „Аарау“ като един добър клуб и надявам се този възход да продължава.
– Вие си треньор на нападателите в отбора. Знаем, че два пъти сте бил голмайстор номер 1 в швейцарското първенство. На какво ги учите?
– Да вкарват голове! Когато дойдох в отбора, в шест мача бяхме вкарали две попадения. А сега в останалите 12 срещи имаме 29 гола. Мисля, че не е никак малко. По принцип имаме добър отбор, но в началото нещата не тръгнаха добре. Като влезеш в такава негативна спирала, всичко е срещу теб. Надявам се, че „Аарау“ пак ще бъде там, където му е мястото.
– Като един от най-големите нападатели на България – кое е най-важното за един голмайстор? Да се научи да вкарва голове или просто да го има в кръвта си?
– Естествено, че трябва да го имаш в кръвта. Но и много неща научаваш. Трябва да бъдеш в добра форма и да използваш това, което имаш като нюх пред гола.
– Вече много години сте треньор в Швейцария, дори бяхте начело на „Бил“, който по финансови причини не можа да продължи съществуването си. Имате ли амбиции да продължите като старши треньор?
– Не, нямам такива амбиции. Тогава така станаха нещата, че треньорът получи по-добра оферта и отиде в отбор от елита. Така аз поех тима. Балансът ми не беше чак толкова лош – две победи и две загуби. Но се чувствам по-сигурен и по-добър като помощник-треньор. Просто това е моето мислене.
– Много ли е стресираща треньорската професия?
– Треньорската професия стана доста ветровита не само за старши треньора, но и за помощниците, и за абсолютно всички. Преди години нямаше чак толкова ангажименти, колкото сега. Сега имаш 24-часов ангажимент. Затова и толкова често се сменят треньорите.
– Защо вече швейцарските отбори не взимат българи?
– Да, за съжаление в последните няколко години няма. За мен уважението на швейцарците е най-важното. Във всеки един от отборите, в които съм играл, никъде не съм оставил вратата затворена. Където и да отида, винаги са ме посрещали с отворени обятия. За мен това е най-голямото богатство. Виждате сами каква е организацията в Швейцария, каква красота е, всичко си е на мястото. Надявам се и в България някога да стане така.
– Следите българския футбол – вече не сме ли достатъчно добри дори за швейцарското първенство, което все пак не е сред топ шампионатите на Европа?
– Щом нямаме футболисти тук, значи не сме. Все пак нямаме добри футболисти и в другите първенства. Преди години имахме доста играчи в Бундеслигата, а Англия и в другите силни шампионати, а сега нямаме. Надяваме се да се работи успешно и коректно в България, за да можем да изпратим футболисти в чужбина.
– Бяхте от хората, които станаха четвърти в света, Швейцария не е била на такова място повече от половин век. Защо сега Швейцария е победител в групата на Лигата на нациите и е в първата десетка на световната ранглиста, където бяхме ние?
– Не е чак толкова лесно да се отговори на този въпрос. Но в последните години швейцарците станаха световни шампиони за юноши, европейски шампиони за юноши, което не е малко. Ние в последните години не сме имали такива успехи. Националният отбор се класира почти за всяко европейско и световно. Сега отново спечелиха групата и ще играят с останалите три най-добри отбора в Европа. Работи се правилно, целенасочено и затова имат успехи. А затова че в България нещата не вървят, може би си има други проблеми. Но аз виждам, че откакто Петьо Хубчев е треньор на националния отбор, все пак има някакъв напредък, има организация. Виждате, че и футболисти, и ръководители вървят в една посока. И това ми харесва.
– Ако по ваше време, когато беше футболист в България, някой наш отбор се беше паднал с „Йънг Бойс“, щеше да го приеме като късмет в жребия. Сега „Йънг Бойс“ побеждава „Ювентус“ в Шампионската лига – толкова ли е голяма разликата вече?
– Както виждаме, наистина е доста голяма. Неслучайно преди имахме много футболисти, които излизаха в чужбина, а сега – все по-малко. В момента има няколко добри играчи, които се надявам по-скоро да отидат в чужбина и да представят България.
– Как ви се вижда българското първенство?
– Интересно е. Може квалитетът да не е чак толкова добър във всички отбори, но примерно откакто Балъков се върна в „Етър“, отборът също е на по-предните места. От няколко години „Лудогорец“ е на първа позиция и всички знаем защо – там организацията е желязна. Естествено, очаквах повече от „Левски“ и от ЦСКА – да има по-голяма конкуренция. Но има интересни мачове, надявам се така и да продължи.
– Смятате ли, че някой измежду „Левски“ и ЦСКА би могъл да спре доминацията на „Лудогорец“ този сезон?
– Мисля, че този сезон няма да имат тази възможност. „Лудогорец“ е достатъчно силен за България. Малко съм разочарован от това, което представиха в Лига Европа. Мисля, че в тази група те и „Байер“ (Леверкузен) трябваше да продължат напред, но във футбола го има и това.
– Отпаднаха от швейцарски отбор – „Цюрих“.
– Да, а „Цюрих“ не е чак на толкова топ ниво според мен. Познавам ги много добре, до преди една година работех там. Все още твърдя, че „Лудогорец“ е по-добър отбор от „Цюрих“.
– Какво трябва да направят „Левски“ и ЦСКА, за да стигнат нивото на „Лудогорец“?
– Според мен „Левски“ в последните десет години няма титла, защото във всеки един период, било летен или зимен, сменя между 8 и 10 играчи. В това положение никога не можеш да съставиш един отбор, който да бъде боеспособен на „Лудогорец“ или на който и да било друг. ЦСКА е малко по-добре според мен, но и там явно нещата куцат. „Лудогорец“ взима само това, което му трябва. Те се подсилват, а „Левски“ и ЦСКА сами си създават проблеми.
– ЦСКА мина по един много трънлив път, който стигна до фалит. Сега клубът се възроди с Гриша Ганчев, Христо Стоичков и Юлиян Инджов. „Левски“ обаче до голяма степен е тръгнал по същия път. Мислите ли, че така ще се получи?
– Надявам се „Левски“ да не стигне до това положение, в което беше ЦСКА. Все пак аз съм от Карлово и съм левскар от дете, въпреки че съм много благодарен на „Славия“, който е отборът на сърцето ми. Все пак малко или много милея за „Левски“. Надявам се нещата там да потръгнат. Но ако продължават по същия начин, мисля, че и в следващите десет години, няма да го постигнат.
– Казахте, че „Левски“ и „Славия“ са двата отбора на сърцето ви. Как изгледахте финала за купата на България?
– Такъв финал рядко се гледа! Стадионът беше пълен с левскари, в 90 % от мача играеше „Левски“, но накрая „Славия“ победи. Все пак винаги най-важен е резултатът. Който вкара повече голове е победител. Това беше мач, който „Левски“ никога не трябваше да губи, но пък беше голям късмет за „Славия“.
– За кого стискахте палци?
– За двата отбора.
– Георги Петков завърши на второ място за Футболист на годината – заслужаваше ли той да взема наградата?
– Това не е от моята компетенция. И тримата играчи, заели призовите места, заслужаваха.
– Не живеем ли прекалено много със спомените от американското лято от 1994 г.?
– Ние нямаме други спомени, това е лошото. Ако имаме нещо по-добро, ще живеем с други спомени. Надявам се в следващите години пак да се получи нещо, което малко да възроди България. Да се говори не само за 1994 г., а и за след това. Да са живи и здрави всички мои съотборници от това поколение! И дано и новото поколение да ни настигне!
– Преди десет години и половина Швейцария организира едно прекрасно европейско първенство съвместно с Австрия. Смятате ли, че това помогна на швейцарския футбол да тръгне по-напред?
– И преди това Швейцария беше вече тръгнала напред, но естествено, че това помогна много. Надявам се и ние да получим шанс.
– Сега кандидатстваме.
– Точно. Дано да ни дадат и на нас някакъв шанс. Да се надяваме, че оттам нататък нещата ще тръгнат по-добре.
– Смятате ли, че Балканите имаш шанс да получат европейско или световно първенство?
– Защо не? След като Полша и Украйна успяха да организират едно европейско първенство, мисля че Балканите също могат.
– Казахте добри думи за Петър Хубчев и за неговата работа в националния отбор – мислите ли, че имаме шансове да се класираме за европейското първенство, което ще е безпрецедентно в 13 държави и с много повече участници?
– Групата ни е много изравнена. В интерес на истината, като махнем Англия, който е главният фаворит, дори и срещу Косово и Черна гора, за да победиш, трябва да си доста по-добър. На днешно време вече няма слаби отбори. Затова във всеки един мач трябва да се раздаваш 100 %. Ще им стискам палци, както и досега!
– Вече много години сте треньор в Швейцария, може ли да ви видим и в българския футбол по някакъв начин?
– Никога не се знае във футбола. Досега не съм имал някаква възможност. Десет месеца бях помощник-треньор на Пламен Марков в националния отбор. За мен беше едно голямо удоволствие и съм благодарен, че имах тази възможност. А вече оттук нататък какво ще бъде – да сме живи и здрави.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.