Израелски изтребител нанесе въздушни удари по източната част на Ивицата Газа

На 21 февруари 2019 да почерпят

Турция: Европа се нуждае от съвременни миграционни политики

Франция глоби банка с 4,5 млрд. евро

Тръмп ускорява АЕЦ-овете за Саудитска Арабия Белият дом няма да търси гаранции от Рияд за ядрени оръжия

Задържаха бившия председател на македонския парламент Трайко Веляноски по искане на спецпрокуратурата

Партньорката на сръбския премиер Ана Бърнабич роди момче

Силно земетресение разтресе Турция, усети се и в Пловдив

Властите във Венецуела отмениха полети и затвориха ГКПП заради заплахите за външна намеса

Кайли Дженър: Нямам нито една пластична операция (СНИМКИ)

Умира аптеката, която работи като бакалия 1831 обекта нямат готовност за нововъведения

Скопие – център на шпионажа срещу Белград Обвинението хвърли сръбският министър на отбраната

АПИ: Между 23 и 24 часа на 20 февруари ще има профилактика на платформата за продажба на е-винетки

Внезапно почина бизнесменът Пламен Минчев

Цензурата узаконена от българския парламент Депутатите отхвърлиха президентското вето върху промените в Закона за личните данни (обзор)

Героят от Пеневата чета Петър Александров пред „Труд“: ЦСКА и „Левски“ сами си създават проблеми

Петър Александров е един от най-уважаваните чужденци в швейцарския футбол. Двукратен голмайстор на първенството. Веднъж избиран за легионер №1. Сега е треньор на нападателите на бившия си клуб „Аарау“.
На световното първенство върху сняг в Ароза за пореден път Александров бе в световния отбор. Игра два финала – първо в турнира на спонсорите, а след това и в голямото шоу.
След края Александров даде интервю за „Труд“.

– Здравейте, г-н Александров! Отново ви намираме в швейцарския курорт Ароза. Две втори места спечелихте, как ви се видя турнирът тази година?
– Мисля, че беше добър турнир. За първи път моят отбор се класира за финала с хубава игра. Тази година имахме добър състав, но нямахме треньор. За съжаление Уинтън Руфър, на когото му желая по-бързо да оздравява, не можа да дойде. Но все пак показахме качество. Мисля, че заслужено играхме на финал. Малко не ни достигна, но швейцарците бяха по-млади и затова победиха.
– В турнира на спонсорите заехте второ място, като водехте в резултата, а в турнира за голямото световно първенство на сняг пак поведохте, но не можахте да спечелите. Все пак удоволствието е на първо място, нали?
– Разбира се! Удоволствието винаги трябва да бъде на първо място. Естествено във футбола се случват такива неща. Жалко за нас, но гледаме позитивно на нещата.
– Знаем, че Уинтън Руфър е излязъл от интензивното отделение в Нова Зеландия, където получи инфаркт. Успя ли някой да се чуе с него?
– Организаторите са се чули с него. Той е пожелал турнирът да премине добре. Доколкото знам, Уинтън е в добро състояние в момента.
– Този турнир се провежда за девети път в Ароза, но за първи път е чак толкова снежен. Мислите ли, че това нещо може да се направи и в България, тъй като имаме много добри ски курорти?
– Защо не! Мисля, че не само в Ароза се провеждат такива турнири. Ние също имаме добри условия и можем да поканим да дойдат добри футболисти. Като поканиш големи звезди, хората идват да гледат.
– Вие бихте ли играл за България на такова световно първенство върху сняг?
– Разбира се! За България винаги ще играя!
– Да се върнем към вашата работа – от новия сезон започнахте в бившия ви клуб „Аарау“. Как вървят нещата там?
– В началото не бяха добре. Аз започнах чак от 1 септември, когато отборът в шест мача не беше спечелил и точка. Сега нещата вървят малко по-добре. Надявам се и аз да съм помогнал за това. Все пак „Аарау“ е моят любим отбор. Живея тук от толкова години и следя всичко, което се случва. Сега получих тази възможност и много се радвам, че успях да помогна на тима. Отново да се заговори за „Аарау“ като един добър клуб и надявам се този възход да продължава.
– Вие си треньор на нападателите в отбора. Знаем, че два пъти сте бил голмайстор номер 1 в швейцарското първенство. На какво ги учите?
– Да вкарват голове! Когато дойдох в отбора, в шест мача бяхме вкарали две попадения. А сега в останалите 12 срещи имаме 29 гола. Мисля, че не е никак малко. По принцип имаме добър отбор, но в началото нещата не тръгнаха добре. Като влезеш в такава негативна спирала, всичко е срещу теб. Надявам се, че „Аарау“ пак ще бъде там, където му е мястото.
– Като един от най-големите нападатели на България – кое е най-важното за един голмайстор? Да се научи да вкарва голове или просто да го има в кръвта си?
– Естествено, че трябва да го имаш в кръвта. Но и много неща научаваш. Трябва да бъдеш в добра форма и да използваш това, което имаш като нюх пред гола.
– Вече много години сте треньор в Швейцария, дори бяхте начело на „Бил“, който по финансови причини не можа да продължи съществуването си. Имате ли амбиции да продължите като старши треньор?
– Не, нямам такива амбиции. Тогава така станаха нещата, че треньорът получи по-добра оферта и отиде в отбор от елита. Така аз поех тима. Балансът ми не беше чак толкова лош – две победи и две загуби. Но се чувствам по-сигурен и по-добър като помощник-треньор. Просто това е моето мислене.
– Много ли е стресираща треньорската професия?
– Треньорската професия стана доста ветровита не само за старши треньора, но и за помощниците, и за абсолютно всички. Преди години нямаше чак толкова ангажименти, колкото сега. Сега имаш 24-часов ангажимент. Затова и толкова често се сменят треньорите.
– Защо вече швейцарските отбори не взимат българи?
– Да, за съжаление в последните няколко години няма. За мен уважението на швейцарците е най-важното. Във всеки един от отборите, в които съм играл, никъде не съм оставил вратата затворена. Където и да отида, винаги са ме посрещали с отворени обятия. За мен това е най-голямото богатство. Виждате сами каква е организацията в Швейцария, каква красота е, всичко си е на мястото. Надявам се и в България някога да стане така.
– Следите българския футбол – вече не сме ли достатъчно добри дори за швейцарското първенство, което все пак не е сред топ шампионатите на Европа?
– Щом нямаме футболисти тук, значи не сме. Все пак нямаме добри футболисти и в другите първенства. Преди години имахме доста играчи в Бундеслигата, а Англия и в другите силни шампионати, а сега нямаме. Надяваме се да се работи успешно и коректно в България, за да можем да изпратим футболисти в чужбина.
– Бяхте от хората, които станаха четвърти в света, Швейцария не е била на такова място повече от половин век. Защо сега Швейцария е победител в групата на Лигата на нациите и е в първата десетка на световната ранглиста, където бяхме ние?
– Не е чак толкова лесно да се отговори на този въпрос. Но в последните години швейцарците станаха световни шампиони за юноши, европейски шампиони за юноши, което не е малко. Ние в последните години не сме имали такива успехи. Националният отбор се класира почти за всяко европейско и световно. Сега отново спечелиха групата и ще играят с останалите три най-добри отбора в Европа. Работи се правилно, целенасочено и затова имат успехи. А затова че в България нещата не вървят, може би си има други проблеми. Но аз виждам, че откакто Петьо Хубчев е треньор на националния отбор, все пак има някакъв напредък, има организация. Виждате, че и футболисти, и ръководители вървят в една посока. И това ми харесва.
– Ако по ваше време, когато беше футболист в България, някой наш отбор се беше паднал с „Йънг Бойс“, щеше да го приеме като късмет в жребия. Сега „Йънг Бойс“ побеждава „Ювентус“ в Шампионската лига – толкова ли е голяма разликата вече?
– Както виждаме, наистина е доста голяма. Неслучайно преди имахме много футболисти, които излизаха в чужбина, а сега – все по-малко. В момента има няколко добри играчи, които се надявам по-скоро да отидат в чужбина и да представят България.
– Как ви се вижда българското първенство?
– Интересно е. Може квалитетът да не е чак толкова добър във всички отбори, но примерно откакто Балъков се върна в „Етър“, отборът също е на по-предните места. От няколко години „Лудогорец“ е на първа позиция и всички знаем защо – там организацията е желязна. Естествено, очаквах повече от „Левски“ и от ЦСКА – да има по-голяма конкуренция. Но има интересни мачове, надявам се така и да продължи.
– Смятате ли, че някой измежду „Левски“ и ЦСКА би могъл да спре доминацията на „Лудогорец“ този сезон?
– Мисля, че този сезон няма да имат тази възможност. „Лудогорец“ е достатъчно силен за България. Малко съм разочарован от това, което представиха в Лига Европа. Мисля, че в тази група те и „Байер“ (Леверкузен) трябваше да продължат напред, но във футбола го има и това.
– Отпаднаха от швейцарски отбор – „Цюрих“.
– Да, а „Цюрих“ не е чак на толкова топ ниво според мен. Познавам ги много добре, до преди една година работех там. Все още твърдя, че „Лудогорец“ е по-добър отбор от „Цюрих“.
– Какво трябва да направят „Левски“ и ЦСКА, за да стигнат нивото на „Лудогорец“?
– Според мен „Левски“ в последните десет години няма титла, защото във всеки един период, било летен или зимен, сменя между 8 и 10 играчи. В това положение никога не можеш да съставиш един отбор, който да бъде боеспособен на „Лудогорец“ или на който и да било друг. ЦСКА е малко по-добре според мен, но и там явно нещата куцат. „Лудогорец“ взима само това, което му трябва. Те се подсилват, а „Левски“ и ЦСКА сами си създават проблеми.
– ЦСКА мина по един много трънлив път, който стигна до фалит. Сега клубът се възроди с Гриша Ганчев, Христо Стоичков и Юлиян Инджов. „Левски“ обаче до голяма степен е тръгнал по същия път. Мислите ли, че така ще се получи?
– Надявам се „Левски“ да не стигне до това положение, в което беше ЦСКА. Все пак аз съм от Карлово и съм левскар от дете, въпреки че съм много благодарен на „Славия“, който е отборът на сърцето ми. Все пак малко или много милея за „Левски“. Надявам се нещата там да потръгнат. Но ако продължават по същия начин, мисля, че и в следващите десет години, няма да го постигнат.
– Казахте, че „Левски“ и „Славия“ са двата отбора на сърцето ви. Как изгледахте финала за купата на България?
– Такъв финал рядко се гледа! Стадионът беше пълен с левскари, в 90 % от мача играеше „Левски“, но накрая „Славия“ победи. Все пак винаги най-важен е резултатът. Който вкара повече голове е победител. Това беше мач, който „Левски“ никога не трябваше да губи, но пък беше голям късмет за „Славия“.
– За кого стискахте палци?
– За двата отбора.
– Георги Петков завърши на второ място за Футболист на годината – заслужаваше ли той да взема наградата?
– Това не е от моята компетенция. И тримата играчи, заели призовите места, заслужаваха.
– Не живеем ли прекалено много със спомените от американското лято от 1994 г.?
– Ние нямаме други спомени, това е лошото. Ако имаме нещо по-добро, ще живеем с други спомени. Надявам се в следващите години пак да се получи нещо, което малко да възроди България. Да се говори не само за 1994 г., а и за след това. Да са живи и здрави всички мои съотборници от това поколение! И дано и новото поколение да ни настигне!
– Преди десет години и половина Швейцария организира едно прекрасно европейско първенство съвместно с Австрия. Смятате ли, че това помогна на швейцарския футбол да тръгне по-напред?
– И преди това Швейцария беше вече тръгнала напред, но естествено, че това помогна много. Надявам се и ние да получим шанс.
– Сега кандидатстваме.
– Точно. Дано да ни дадат и на нас някакъв шанс. Да се надяваме, че оттам нататък нещата ще тръгнат по-добре.
– Смятате ли, че Балканите имаш шанс да получат европейско или световно първенство?
– Защо не? След като Полша и Украйна успяха да организират едно европейско първенство, мисля че Балканите също могат.
– Казахте добри думи за Петър Хубчев и за неговата работа в националния отбор – мислите ли, че имаме шансове да се класираме за европейското първенство, което ще е безпрецедентно в 13 държави и с много повече участници?
– Групата ни е много изравнена. В интерес на истината, като махнем Англия, който е главният фаворит, дори и срещу Косово и Черна гора, за да победиш, трябва да си доста по-добър. На днешно време вече няма слаби отбори. Затова във всеки един мач трябва да се раздаваш 100 %. Ще им стискам палци, както и досега!
– Вече много години сте треньор в Швейцария, може ли да ви видим и в българския футбол по някакъв начин?
– Никога не се знае във футбола. Досега не съм имал някаква възможност. Десет месеца бях помощник-треньор на Пламен Марков в националния отбор. За мен беше едно голямо удоволствие и съм благодарен, че имах тази възможност. А вече оттук нататък какво ще бъде – да сме живи и здрави.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.