Националният селекционер Красимир Балъков ексклузивно пред „Труд“: Ако отборът само ще се затваря, по-добре да напусна

Красимир Балъков е едно от най-великите имена в българския футбол. Избран е в идеалния отбор на Мондиал '94, стана играч №1 в историята на „Щутгарт“. Неслучайно го наричат Магическия.

Сега Балъков е изправен пред най-трудната футболна мисия в кариерата си – да вдигне на крака националния отбор на България. Започна с две загуби, а идат два мача с Англия – отбор, който впечатлява света с младост и сила. Преди гостуването на „Уембли“ Балъков даде ексклузивно интервю за „Труд“.

- Не изглеждате уплашен, а предстои мач с Англия на „Уембли“ и няма да играят четвъртите в света, а четвъртите в квалификационната група…

- Но няма от какво да се плашим. Който се страхува, не може да спечели. Надявам се така да бъде и с моите футболисти. Няма какво да губим в този мач.

- Когато играехте в националния отбор, Англия не изглеждаше толкова страшна. Сега според мнозина за нас мачът изглежда като една „предизвестена смърт“.

- Нормално е от страната на медийния свят да виждат ситуацията така. Аз като треньор и човек, който се е хванал на тази много отговорна позиция, не мога да бъда негативен. Напротив – винаги трябва да бъда позитивен. Реалността си я знаем. Ние ще направим каквото можем, а какво ще стане, времето ще покаже. Но Англия е един много модерен и съвременен отбор, който няма нищо общо с онзи от преди 20 години. Чака ни много тежък, но сладък и интересен.

- „Стари тарикати във футбола“, както ги наричат сърбите, казват, че „докато има мач, има и шанс“. Това проработи преди 20 години, когато по телевизията за срещата Англия – България прогнозираха 5:0, 6:0, дори 8:0, а двубоят на „Уембли“ завърши 0:0. Спомняте ли си тази европейска квалификация?

- Да. Приказки много, много може да се говори, но когато дойде моментът да почне и да свърши мачът, реално ще видим какво сме направили. Реалността не може да я загърбим. Играем срещу един от най-силните отбори в света.

- Традициите ни са лоши – шест загуби и четири ремита, нямаме победа срещу Англия, с голова разлика 2:16. Но футболът е чудо и на това ще се надяваме.

- Ще работим във времето преди мача и се надявам да имаме малко късмет. Не се случва често да играеш на „Уембли“. Футболистите ще бъдат крайно мотивирани. Що се отнася до възможностите, ще видим.

- Въпреки тежката ситуация в националния тим, всеки, който заемеше поста селекционер в последните 15 години, вярваше, че на него няма да му се случват лоши неща и той ще успее. Но ситуацията все изглежда така: „да, ама не“. При вас как е?

- Гледам по-различно. Много е рано да отварям тази тема, но освен, че съм селекционер и правя каквото мога, спрямо моите виждания за футбола, мисля и за бъдещето на националния отбор. Но може да бъдем слепи. Виждаме, че ни липсва нещо, което може би не е правено години в клубовете, а националrите излизат от тях. Трябва да се подобри работата с юношите. Една футболна концепция, която да бъде не само на хартия. Имам зелена линия от БФС и много ми се иска да направя тази специална концепция, която да бъде за всички национални тимове и всички да играят по един и същи начин. В смисъл да не премахваме креативността на треньорите, но детайлите от футбола да са еднакни. Имам предвид двете фази на играта – притежание на топката и игра срещу топката. Не искам никого да задължавам да играе някаква система 4-4-2 или 4-3-3. Искам просто да се опитаме за краткото време, което имаме, да научим по-кадърните футболисти, които идват в националния отбор, да мислят на терена.

- Звучи невероятно, но може би най-после ще стане факт. От 10 години се говори за този рестарт. Дискутираше се да дойдат мисионери от Испания, Холандия, но новите технологии позволяват всичко да се следи дистанционно.

- Трябва да се случи, защото всички го искат. Дори от спортното министерство се изказаха с възможна помощ от държавата. Всичко трябва да се обедини и да се направи в един много добър вариант, за да има файда от цялата тази концепция.

- Българският тим и друг път е бил в криза, но прословутото наше опълчение ни е спасявало. Обезпокоителното е, че срещу Косово в края на мача в София отборът искаше да направи опълчение, но видимо не можеше. Как ще коментирате загубите от Чехия с 1:2 и от Косово с 2:3, при които дебютирахте?

- Много неща станаха по-различен начин, отколкото си ги представях. Но не трябва да забравяме, че имахме много контузии. Около 6-7 футболисти отпаднаха. От друга страна беше краят на първенството, а тогава психическата нагласа е по-трудна. Това бяха едни от най-тежките моменти не само за футболистите, но и като цяло в квалификационното време, в което влязох. Разбира се, нещата, които искам да вкарам са футболистите да нямат страх, да играят футбол, да не ритат топката само напред, както се прави в повечето случаи в българското първенство, да играем с разум, да спазваме тактическите указания. Неща, които не можах да видя така, както ми се искаше.

- Трудно ли стигна до решението да нарушите принципите си и да извикате футболисти, които не играят в клубовете си – Николай Бодуров, Кирил Десподов, до голяма степен и Марселиньо?

- Да, може би избързах с това мое изказване и с моите принципи по простата причина, че материалът е много оскъден и нямаме голям избор. Затова не можем да се откажем от състезатели, които са доказали в миналото с качествата, авторитета и позициите си. Бодуров например е един от най-добрите защитници в България. Не искам да се меся в работите на клубовете, но за мен той е сред водещите футболисти. Изключително важен е и е сред малкото, играли в Англия. При Марселиньо е същото – клубни проблеми, които не са спортно-технически.

- Тогава някой ще си зададе въпроса защо пък Николай Михайлов не получи тази чест?

- Знаете ситуацията с Боби Михайлов, с Николай Михайлов. Приказките в публичното пространство вече са банални. Сметнах, че в този момент трябва да го оставим да си почине, да не го товарим още повече. Иначе той също е сред хората с изключително влияние в отбора със своя авторитет. Факт е, че в момента не играе. Не мога да взема всички. Опитвам се да повикам тези, които ще ми бъдат най-полезни.

- Какви са отношенията ви с клубните президенти? Опитвал ли се е някой да ви съветва „приятелски“?

- Познаваме се много добре с моите колеги и толкова години сме били заедно. Те знаят какво могат да говорят с мен. Решенията са само мои. Разбира се, че дискутираме с Лечков, с Емо Костадинов и с Боби Михайлов различни неща, но крайното решение е мое.

- Как гледате на „изстрелите“ на ексцентричния Венци Стефанов?

- Уважавам го като човек, който дава много за българския футбол. Животът е отворен и всеки има правото да казва, каквото иска. Разбира се, че се опитвам да игнорирам много неща, защото не трябва да им обръщам внимание. Дали е Венци Стефанов или са други, в България сме свикнали всички да разбираме от футбол.

- Какво ще променят дебютантите Георги Пашов, бразилеца с наш паспорт Вандерсон, Даниел Младенов и Васил Панайотов?

- Даниел Младенов е голмайстор на българското първенство и не мога да не го взема. Всеки мач се доказва. Плюс това съм работил с него, знам възможностите му. Гошо Пашов играе изключително качествен футбол в своя отбор. Почти няма мач, в който да не е на терена 90 минути. Има асистенции, игра плейоф за влизане в групите на Лига Европа. Представя се по най-прекрасния начин и не мога да не му обърна внимание. Божидар Краев, който не е бил при мен досега, играе в качествено първенство като португалското. Лично с Вандерсон проведох разговор и е изключително мотивиран да докаже. Говорихме надълго и нашироко. Сигурен съм, че ще даде всичко от себе си. С Марселиньо съм говорил преди. Имам гаранции, че ще се вложи по най-добрия начин.

- Явно сме на етап с класата на играчите, с които разполагаме, каквото е казал още навремето заслужилият треньор Любо Ангелов-Старото, че българският отбор винаги трябва да играе прибрано, затворено и на контраатаки. Още през 1941 г. той е написал първото ръководство по футбол в България, заедно с Климент Симеонов и 78 години по-късно сме на този етап.

- Да, но ако погледнете мачовете ни от 1993-1994 г. нашата генерация играеше този модерен футбол, който в момента казват, че е съвременният футбол.

- Беше по-скоро „тики-така“.

- С ротации на терена. Стоичков се върнал и взел топката от бека, аз съм влязъл между централните защитници…

- Десет години по-късно, когато гледахме записите от тези мачове, може би това най-силно се усети, защото тогава „тики-така“ беше модерен футбол. Може би това е единственото ни изключение, както и единствените ни победи на световно.

- Така е. Но ако вземем това изказване, значи трябва да напусна, защото това не е моята философия – да се затварям отзад и да играя на контраатака. Може би много специалисти от българското първенство ще кажат: „Да, вярно е, че нямаме възможността да се надиграваме с отборите на този етап.“ Разбира се, че от време на време ще се затваряме, като ще се съобразяваме с големите тимове. Но искам да променя това, което виждам в българското първенство. В тима 70% са футболистите са от родния шампионат. Искам да ги накарам да играят футбол и съм убеден, че може. Направих си експеримент в „Етър“ с нормални футболисти, които не са топ европейско ниво, но въпреки това успяхме да направим сплав с една визия, която може да се получи, когато има желание и от двете страни.

- Вярвате ли, че за 100 години организиран български футбол България ще успее да създаде треньор за някое от елитните първенства от топ 5? Засега само вие имате осем мача в Бундеслигата с реално отпадналия „Кайзерслаутерн“, а Христо Стоичков е с девет двубоя в Примера с фалиралата през 2007 г. „Селта“.

- Това не зависи само от качеството на треньора. Зависи и от контактите, от визията на самата държава, за която става въпрос и разбира се от самия треньор. Но е много трудно. Имаме трима-четирима треньори, които не успяват да излязат някъде, където би трябвало да бъдат, защото нямат нужните контакти и мениджъри, които имат връзки с такива отбори. Например Мъри Стоилов е доказан треньор. Много бих искал да го видя в немското, италианското или в испанското първенство, но не става. А не се получава, защото нещо ни куца в самата организация и в контактите. Моето влизане в „Кайзерслаутерн“ беше по една голяма случайност на базата на това, че съм завършил заедно с Щефан Кунц, който тогава беше шеф в клуба. С него се познавахме добре и разбира се заради работата ми в „Хайдук“. Но въпреки голямото ми име, влязох за седем мача накрая, когато отборът беше умрял, убит и се знаеше, че ще изпадне. Малко или много бях използван.

- След като бяхте избран за футболист номер 1 в историята на „Щутгарт“, очаквате ли някога да бъдете и треньор на отбора?

- Никога, защото, както казахте съм избран за футболист номер 1 на всички времена. Имам и партньорство с моето футболно училище в Германия. Там живея, ако не работя някъде другаде. В началото, когато почнах футболната си кариера, имах голямото желание и амбиции да бъда треньор на „Щутгарт“, но две-три години след това разбрах, че това не е добре. Ако някой ден нещо се отвори и реша да отида там, няма да бъде свързано с треньорската професия, а с ръководна роля.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ