4-годишната Вики отряза първата си коса за онкоболни

Сърцатото дете от Шумен е и голям талант - с награди по пеене, рисуване и фотография

Деца до 18 г. и социално слаби получават без пари жадуваната „протеза“

Виктория Пощарова от Шумен е на 4 години и половина и както всички свои връстнички мислите й са пълни с принцеси с дълги коси, красиви рокли и цветни панделки. Само допреди седмица и нейните руси коси се спускали след кръста... Момиченцето обаче, взело решение да ги отреже и да ги дари. Разбрало, че има болни деца, които мечтаят за къдрици, като нейните. Така Вики станала най-малката дарителка на коса от Шумен. Успяла да реализира идеята си благодарение на Милена Маркова-Топалова, която първа през октомври отряза дългата си опашка и обяви, че ще съдейства на всеки, който иска да стане „донор“ за естествена перука на онкоболни. Към Асоциация за борба с рака „Промени живота си сега“ в София вече отпътува шуменското дарение с няколко опашки и плитки.

Как малката Вики узнала, че може да бъде полезна на онкологично болни? От родителите си, докато обсъждали темата у дома. Майката й Невена отдавна обмисляла да отреже разкошните си коси и да ги дари. До мига, в който разбрала, че грива, макар дълга и здрава, но третирана с бои, не върши добра работа. „Мамо, защо някои деца имат нужда от чужда коса? Защо нямат своя?“, изсипали се въпросите на Вики. Тогава Невена се принудила да й обясни за рака, за това, че понякога влиза в живота и на съвсем малки деца. Показала й снимки на момчета и момичета с голи главички след химио и лъчетерапия. Виктория се натъжила, но в следващия миг изстреляла: „Мога ли да дам моята коса?“ След проявеното искрено желание Невена започнала да разпитва по фризьорски салони в Шумен, но навсякъде вдигали рамене. Не били запознати как да подстрижат детето, така че да запазят косата по правилата и тя да може послужи за благородната кауза.

До деня, в който Невена научила за жеста на шуменката Милена, видяла снимката й във фейсбук и се свързала с нея. Дизайнерката със собствено шивашко ателие вече имала и други последователи, но изобщо не очаквала, че ще я потърси толкова мъничко дете. Обяснила, че се наема сама да отреже детската коса по всички правила, така че да послужи за перука. Имала не само кетап за фризьор, а и вяра в себе си. Вики помолила само за седмица отсрочка с буйните коси. Предстояло й участие в IX национален конкурс за млади изпълнители „Съзвездие 2017“. „Искам да съм красива на сцената“, обяснила малката госпожица на родителите си. Възхитила журито не само с красота, а и с таланта си, макар че съвсем отскоро посещавала музикалния педагог Жарина Танева. Допуснали я в групата от 5 до 8 г. и заслужила поощрителна награда. Това й е трето заслужено отличие за годината - преди това спечелила второ място с фотография на дъгата от домашния прозорец в конкурс на Научно-образователен център STEAM, станала втора и в национален конкурс по изобразително изкуство в Стара Загора.

Както си била наумила, след гласовитата изява последвала фотосесия с дългите копринени коси за последно и без грам страх прекрачила ателието на Милена. „Докато режеха беше развълнувана и щастлива. Радваше се, че ще помогне, ще направи нещо хубаво“, обяснява майка й. Кичурите, дълго отглеждани и обгрижвани с шампоани, балсами и кристали за лесно разресване, един ден така или иначе щели да бъдат отрязани. Е, не чак до раменцата. Но за да послужат за каузата, били необходими повече сантиметри дарение и Вики се съгласила. Чак на другия ден сутринта, когато тръгвала към детска градина „Изворче“ се колебаела: „Дали децата ще ме харесат? Дали ще играят с мен?..“ Вечерта се върнала в чудесно настроение.

С мама вече правят нови прически. Досегашните пълзящи плитки и кокове са по-трудно изпълними, но Вики знае, че косата й бързо ще порасне още по-красива и буйна.

„Не съм очаквала такава постъпка от дете. Надявах се да ме потърсят вече бивши абитуриентки, защото докато си шиеха рокли при мен казваха, че след бала, ще си скъсят прическите“, признава Милена. При нея дошла шуменката Шафие и донесла дългата опашка на дъщеря си второкласничката Нехир. Отзовали се и още две жени. Всеки обяснявал, че това е най-малкото, което може да направи за хората, които се борят с коварната болест.

Милена дръзнала да отреже косата си, когато покрай подготовката на своя изложба с тоалети научила, че нейни приятелки, които й помагали, също са застигнати от рак. Едната била след химиотерапия за заболяване на дебелото черво, другата с пластика на гърдата, трета току-що оперирана. „Казах си - край, трябва да направя нещо, което да провокира и другите!“, разказва шуменката. А косата й растяла на воля от години, небоядисвана, подхранвана с билки и стигала до ханша. С едно движение я отрязала и на темето останали само 4 см. Станала още по-красива с късата младежка прическа.

За една перука отиват 5-6 конски опашки с дължина 30-35 см. До 500 лв. струват перуките от естествен косъм, затова онкоболните се наказват с евтини изкуствени. От столичната Асоциация за превенция на рака предоставят косите на фабрика за медицински протези. Там трима доброволци перукери работят безплатно за каузата. Деца до 18 г. и социално слаби получават без пари жадуваната „протеза“, а за останалите Асоциацията очаква сърцати дарители - фирми и физически лица от цялата страна. 250 лв. са разходите за едно изделие.

При желание „донорите“ на коса могат да научат кого са зарадвали. Вики иска с нейната опашка да бъде усмихнато детенце, но оставя тази преценка на специалистите. „Правим, каквото можем за останалите, и се надвяваме, ако някога ние сме в нужда, някой да направи нужното за нас“, казват родителите й. Учат нея и по-малката й сестра Давина, че всеки трябва да е отговорен, да дава на хората дори повече, отколкото искат, а в един момент доброто винаги застига човечния.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи