На 15 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 15.12.2019

Да откъснем водните лилии на паметта

Приказна Коледа в Германия

Подплашен кон преобърна каруца в Благоевград, мъж е ранен

Красавица от Ямайка спечели титлата „Мис Свят“ 2019 (СНИМКИ и ВИДЕО)

МВР прави кризисни центрове по границата с Турция

Автомобил блъсна жена, пресичала неправилно в Асеновград

Чавушоглу: Турция ще отговори, ако САЩ й наложат санкции

Борис Джонсън планира промени в конституцията и в избирателното право

Убиецът на Самоковеца – свободен окончателно Ервин Веркер твърди, че българин е стрелял по контрабандния бос

Вицепрезидентът: Трябва да сме непримирими към ксенофобията и езика на омразата

И личният живот на актьорите в „Завинаги” е като в сапунка Докато се снима поредицата, Йозджан Дениз се ожени и разведе, а Аслъ Енвер изживя бурна любов с Мурат Боз

Жена се самоуби при скок от скала, а мъж загина от взрив на газова бутилка в Благоевградско

Ако няма усложнения при лечението на блъснатото в София момиче, то ще е на крака до месец

4 хеликоптера спасяват болните Полетът до лечебно заведение не трябва да е повече от 30 минути

Тренировка на спасителна акция с хеликоптер от 17 април 2013 г. на Витоша местността Платото.

Изграждаме въздушна спешна помощ

20 млн. евро са осигурени по “Региони в растеж”

Правителството е готово да започне изграждането на въздушна спасителна система и още през следващата година ще бъде осигурен хеликоптер- линейка, а за това са отделени 20 млн. евро. Средствата са осигурени от допълнително финансиране по ОП “Региони в растеж”, съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова. Тя увери, че парите ще бъдат пренасочени към здравното министерство, а машината ще се ползва освен за транспортиране на нуждаещи се пациенти и за спасителни и донорски ситуации. Проверка на “Труд” установи, че хеликоптер с медицинско оборудване може да струва около 4 млн. евро.

Медицински вертолети могат да намалят жертвите на пътя с 25-30%. Това сочат статистическите данни от европейските страните, където има развита HEMS (хеликоптерна спешна медицинска услуга). България, е единствената държава в ЕС, която няма такъв тип спешна помощ.

Според експерти обаче един хеликоптер не би могъл по никакъв начин да реши проблема със спешното транспортиране на пострадали до болници, където да получат квалифицирана лекарска помощ. В медицината е добре известно правилото на т. нар. “златен час” – статистиката показва, че спешната помощ е най-ефективна в първите 60 минути след получаване на наранявания и тежки травми.

Пред “Труд” инструкторът по планинско спасяване, който е с дългогодишен опит и в хеликоптерното спасяване Красимир Стоянов коментира, че би било добре като начало в България да има поне четири /пет/ хеликоптерни бази /изградени поетапно/ в София, Пловдив, Бургас, Варна и /или Плевен. Хеликоптерните площадки е най-добре да се на покривите на болници/там където има възможност за това/, до които ще се транспортират пострадалите. В момента голяма част от подобни площадки в университетски и областни болници са занемарени/с изключение на тези в правителствена и окръжни болници в София/. Полетът до лечебно заведение не трябва да е повече от 30 минути.

С хеликоптери в Европа освен при ПТП се действа и при инциденти на места, до които няма изградена инфраструктура и до които линейка не би могла да стигне. Това са както планински райони, така и случаи на бедствия и аварии, при които пострадалият може да се вземе от въздуха с помощта на въже и лебедка.

 

Как е в Швейцария

Най-добре работеща HEMS система има в Швейцария, която е и родината на хеликоптерното спасяване. Спасителните бази на REGA са така разположени в страната, че да могат да достигнат най-далечната точка в района на отговорност за 15 минути.

Средното време за достигане на хеликоптер на REGA на мястото на произшествието през деня е съкратено до осем минути, а средното време от излитане със стабилизиран пострадал на борда до кацане на площадка до или направо на покрив на болница е само 10 минути. Според модела в Швейцария REGA се финансира от своите членове (физически и юридически лица), а също така от лични здравни застраховки на пострадалите или болните, които се превозват по въздуха до подходящо болнично заведение.

 

Два модела на финансиране

В Европа съществуват два основни модела на финансиране дейността на HEMS. Първият е чрез финансиране от държавния бюджет, като това може да става от бюджета на здравното министерство или по линия на централни здравноосигурителни фондове (такъв в България е НЗОК).

Вторият модел е чрез частно финансиране в комбинация с неправителствени организации – фондации или спортни клубове с членски внос. Пример за това е германският съюз на автомобилистите ADAC. В Холандия, Германия и Австрия се ползва комбинация от първия и втория модел.

Според доклад на експертите Красимир Стоянов и Димитър Димитров за България е удачен финансовия модел на публично – частно партньорство, Част от финансовата тежест се поема от държавата, но потребителите на услугата също трябва да участват в този процес.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.