Конфликтът между собственици на прасета и държавните ветеринарни власти у нас съвсем не е нов. Още преди 45 г. на голям екран излиза хубавата българска комедия „Селянинът с колелото“ по сценарий на Георги Мишев и с режисьор Людмил Кирков.
В настоящата сцена обикновеният гражданин Дочо Булгуров (Георги Русев) се оплаква на висок глас от „онези с белите престилки“, които се опитват да му забранят да си гледа прасе в жилището в града. „Прасета не може, а кучета и котки – може!“, възмущава се Дочо от дъното на душата си. Накрая обобщава философски: „Дочо Булгуров има пари да плати една глоба!“
„Селянинът с колелото“ (1974) разказва за Йордан (Георги Георгиев – Гец), човек от село, който вече живее и работи в града. В почивните си дни той се връща в родното си село. И така, възседнал велосипеда, той се оказва между града и селото. В селото е разпределена младата фармацевтка Маглена, която живее под наем в неговата къща. Той са влюбва в нея. За да бъдат заедно, Йордан издейства преместването на един цех от завода в селото, но никой не иска да го последва. Постепенно той разбира, че времето безвъзвратно е отминало, а той се носи на една педя разстояние над земята – на педалите на едно колело.
Филмът печели второ място и Наградата на критиката на кинофестивала във Варна през 1974 г.