483 строителни фирми прекратиха дейността си

Близо 1000 от общо 6416 регистрирани компании ще прекратят дейността си до края на годината, прогнозират експерти.

Данни за първите пет месеца от годината

7,5% от компаниите в бранша изпаднаха от професионалния регистър, който им позволява да работят законно

Тенденцията за спад продължава

За първите пет месеца от годината 7,5% от строителните компании, вписани в професионалния регистър на строителите, са прекратили дейността си, показва публикуваният на сайта на Камарата на строителите в България (КСБ) отчет за дейността на сектора. 483 фирми са заличени от регистъра, който им позволява да работят законно и да строят по-големи обекти от плевни или да правят домашни ремонти, за които не е необходим проект. Според прогнозите на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев през следващите 2-3 месеца ще отпаднат от регистъра още 500-600 компании. Така реално компаниите в сектора ще намалеят с между 15 и 17 на сто.

Причина за фалитите на фирми и прекратяване на дейността им е неразплащането с компаниите за извършената от тях дейност и масовият отказ да се възлагат нови поръчки от страна на държавата и общините заради липса на финансиране през последната вече над година. Първите потърпевши бяха малките компании, които нямат резерви и буфер да се справят с подобна криза, но към момента средните и големи фирми също са изправени пред колапс, още повече че банките отказват да им дават кредити с гаранции изпълнение по държавни договори, тъй като за финансовите институции държавата вече не е сигурен платец, коментираха за “Труд” строителни експерти.

По предварителни данни на КСБ, изготвени въз основа на данните на Националния статистически институт, произведената продукция в отрасъл строителство за първото тримесечие на 2022 г. намалява на годишна база с 14,1 на сто и е на обща стойност 2,68 млрд. лв. Тенденцията на спад за първи път бе отбелязана в последния годишен доклад за 2021 г. на КСБ, като за изминалата година той бе драстичен - 30 на сто. Данните са катастрофални и показват, че един доскоро успешен сектор е на път да бъде заличен като водещ отрасъл за българската икономика, коментираха за “Труд” притеснени представители на сектора, пожелали анонимност.

За първото тримесечие на годишна база спадът на продукцията в инженерното строителство отбелязва 16,4 на сто спад, а в сградното строителство намалението е 12,4 на сто. Запазва се и тенденцията, възникнала през 2021 г., компаниите да не могат да отделят средства за придобиване на дълготрайни материални активи. Темпът за сектор строителство през първото тримесечие на годината е отрицателен и е в размер на - 44,7 на сто. За цялата 2021 г. спадът в придобиване на материални активи от страна на строителните компании е 21,2 на сто.

В същото време разходите на работодателите за труд продължават да растат. През първото тримесечие на 2022 г. те се увеличават с 6,6 на сто на годишна база и възлизат на 492,5 млн. лв. Разходите на фирмите за труд за един отработен час от наетите по трудово правоотношение за първото тримесечие на 2022 г. са средно 10,53 лв., при 9,63 лв. за същия период на 2021 г., което показва, че се увеличават с 9,3%, пише в отчета на КСБ.

Промени в ЗОП

Слагат край на инженеринга

Процедурата пести време и пари

С промени в ЗОП управляващите се опитват да зачеркнат инженеринга, който в света използват навсякъде, тъй като пести време и пари.

С промени в Закона за обществени поръчки, внесени от ПП и ДБ, искат да сложат край на изграждането на големи и сложни обекти на инженеринг. В тези случаи проектирането и самото изграждане на обекти се възлага на една компания, за да се спестят средства от провеждане на различни търгове, забавяне при обжалване, премахват се проблеми в движение, които иначе биха останали нерешими. Практиката се използва успешно в цял свят, обясниха пред “Труд” строителни експерти.

Според вносителите на проекта обаче инженерингът бил процедура, която оскъпявала строителството. Затова те настояват на инженеринг да се строят само три групи обекти. Първото изключение е за национални обекти, за които в България нe ca налични пoзнaния и oпит зa пpoeктиpaнe и изпълнeниe. От години “природозащитници” настояват пътят през Кресненското дефиле на “Струма” да се строи по този способ, но от чужди компании, които да изградят дълъг тунел, въпреки че е доказано, че това ще е по-скъпо и ще навреди повече на природата.

Второто изключение е за малки общинcки oбeкти cъc cpoк нa изпълнeниe дo 1 г. и стойност дo 120 xил. лв. Третото изключение е за изpaждaнe или възcтaнoвявaнe нa oбeкти, пoвpeдeни oт пpиpoдни бeдcтвия или aвapии. Което ясно показва, че процедурата инженеринг пести време.

4 пъти по-малко преки чужди инвестиции

Намаляват обществените поръчки и договорите

Най-голям спад в инфраструктурата

Обществените поръчки и преките чужди инвестиции в строителството са намалели драстично през първите 3 месеца на годината.

Обявените обществени поръчки в сектор строителство за първото тримесечие на годината са с 24% по-малко спрямо същия период преди година, а стойността им е намаляла с близо 50%, показва отчет за икономическата дейност на КСБ. Най-голям е спадът на поръчките в областта на инженерната инфраструктура. Общата им стойност намалява със 73,4%, а броят им с една трета. Относно Вик инфраструктурата намалението в броя на обявените поръчки е 33,3%, а на стойността им - с 28,7%. Най-малко засегнато е сградното строителство с намаление в броя на поръчките от 25,4% и в стойността им с 27 на сто.

73,4% от обявените обществени поръчки са общински. Общо 8% са чрез покани до определени лица, пряко договаряне, договаряне без предварително обявление, договаряне с или без предварителна покана за участие. Половината от обявените обществени поръчки през тримесечието са чрез публично състезание, а една трета - чрез събиране на оферти с обява.
На годишна база преките чужди инвестиции в сектора намаляват 4 пъти.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Икономика