5 напречни връзки ще имат двете трасета на пътя през Кресненското дефиле

Жителите на Симитли подкрепят източния вариант на трасе за преминаване на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Това стана ясно на проведеното днес обществено обсъждане в препълнената спортна зала „Септември“ в града, където бе представен Докладът за оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ на инвестиционното предложение за обект: „Подобряване на трасето на лот 3.2 на АМ „Струма”, съобщиха от пресцентъра на АПИ.

С жителите на града и представители на неправителствени, бизнес и обществени организации бяха коментирани петте варианта за преминаване на магистралата през дефилето, като бяха представени различните възможности. Мнението на проектантите и експертите, изготвили доклада по ОВОС, е че т. нар. „източен вариант“ е най-компромисното решение за реализиране на проекта по отношение на опазване на околната среда, сигурността и безопасността на жителите, както и от икономическа гледна точка. При реализацията му ще бъдат въведени всички мерки, включително и допълнителни такива, които предпазват живота и движението на животинските видове. Набелязани са мерки за защита от шума на граждани, както и пътни връзки, които да улеснят движението в посока Банско и София. Този вариант гарантира и чистотата на въздуха, тъй като трафикът се разделя в две платна.

Източният вариант на трасе през Кресненското дефиле предвижда в посока София пътят да минава по ново трасе, а в посока Сандански да остане по стария път Е-79. Връзката между двете платна ще бъде осъществена чрез напречни връзки, като ще се използват съществуващите пътища и ще се изграждат нови пътни възли. Предвидени са общо 5 пътни възела - „Симитли“, „Полето“, „Мечкул“, „Стара Кресна“ и „Кресна“. Ще бъде построена пътна връзка и със съществуващия път Е-79 в началото на обходния път на гр. Кресна.

На отсечката ще има и две големи площадки за търговия и отдих. Едната е на обходния път на Кресна в посока Кулата и е с площ 17 декара. Другата е по новото трасе, което ще се изгражда, и е на 2 километра след пътен възел „Кресна“, пътувайки за София. Тя ще бъде с площ 19 декара. И двете площадки ще имат директна връзка с град Кресна. Те ще бъдат снабдени с електричество, водопроводна и канализационна мрежа, както и с пречиствателни станции за отпадни води. Целта е да бъде осигурено всичко необходимо за осъществяването на търговска дейност и хората от региона да могат да продават продукцията си от мед, мляко и т. н., както го правят и в момента.

„Благодаря за подкрепата, защото този проект ще модернизира България и ще развие региона“, заяви председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Дончо Атанасов. Той подчерта, че строежът на АМ „Струма“ от Симитли до Кресна е голямо предизвикателство и национална кауза. „Ако не я реализираме рискуваме да връщаме на ЕС над 1,2 млрд. лв., усвоени за строителството на участъците до момента, а Кресненското дефиле ще остане както е сега – път с огромен трафик и тежки катастрофи. Моят апел към всички, е да се обединим и да построим магистралата, защото не може постоянно да се връщаме и започваме отначало. Връщане назад не може да има“, подчерта инж. Атанасов. Той бе категоричен, че без магистралата загубите за страната и региона ще се огромни. Според него само за 3-4 години след завършване на магистралата ползите ще се усетят от всички.

Инж. Атанасов увери, че всички искания от страна на местните жители по отношение на сигурността и достъпността ще залегнат при реализацията на проекта. Специални изходи и входове ще се направят и за любителите на рафтинг спортовете по река Струма, като на среща с представители на клубовете ще се обозначат нужните подходи, които да залегнат в проекта.

Инж. Атанасов информира, че в подкрепа на проекта в Агенция „Пътна инфраструктура“ са постъпили 25 становища от заинтересованата общественост, ведомства и организации, като всичките са положителни. 3 от тях са от държавната администрация – Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи и Главна дирекция „Национална полиция“ и Министерството на здравеопазването. 7 са експертните становища от академичните и научните среди – от Българска академия на науките, БАН – Геологически институт, Университет по архитектура строителство и геодезия, Висше строително училище „Любен Каравелов“, Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“, Минно-геоложки университет и Лесотехнически университет. 15 са положителните становища от неправителствения сектор.

На дискусията експертите обясниха, че вариантът с изграждането на 15-километров тунел е неподходящ, тъй като районът около Кресна е най-сеизмично активният в България. Преди 100 години там е регистрирано земетресение с магнитут над 7-ма степен. Освен това, по първоначални оценки изграждането на съоръжението би струвало около 3 млрд. лв. Единодушно бе мнението, че наличието на радиоактивни елементи в скалите ще доведе до тежки екологични последици, защото за прокопаването на такъв тунел ще се изкара земна маса над 4 млн. куб. м, която не може да се използва за строителни цели и трябва да се депонира в специално депо, а строителството на такова би отнело най-малко 4 години. Отделно от това, от замърсяване с радиоактивни елементи са заплашени подземните води и реките.

Подкрепа на проекта в Симитли заяви Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Той подчерта, че главен път Е-79 през Кресненското дефиле е сред най-опасните участъци в страната. За 5 години в участъка от 15 км по данни на МВР са загинали 29 души, 130 са ранени. „Само след 5 години, ако построим магистралата, това ще се промени. Това няма да е нов път убиец, защото статистически на магистралите стават по-малко катастрофи със загинали и това е най-безопасния метод за пътуване“, категоричен бе той.

Категорична подкрепа бе дадена и от Камарата на строителите в България в лицето на Мирослав Мазнев, който заяви, че ако не започне строителството на лот 3.2 на АМ „Струма“ само след година трафикът от лот 3.1. на магистралата ще влезе в града и ще причини тапи и задръствания. Той посочи, че избраното трасе е екологично и икономически изгодно, а това се гарантира от техническите разработки, каквито никога не са правени за ОВОС у нас.

Областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, заяви че с общественото обсъждане се решава съдбата на региона и на бъдещите човешки животи, чиято защита е най-важна. „За мен разумният вариант е източният и трябва да го приемем, за да може в утрешния ден да пътуваме безопасно. Хората, които създават работни места и поминък в региона, също трябва да получат своята защита и гаранция, защото, докато ние говорим, в Сърбия, Македония и Гърция се строи и ако се забавим, транзитният трафик може да ни заобиколи“, посочи Михайлов.

В подкрепа на проекта се обявиха и редица представители на екологични организации, които поставиха на първо място развитието на региона, живота и сигурността на жителите и пътуващите през дефилето.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България