Съвсем основателно е да се твърди, че Северозападна България е едно неоценено съкровище. Тя крие тайни и красоти, които не могат да бъдат научени и видени никъде другаде – нито в България, нито в света. Вижте 5 причини да запалите колата при първия удобен момент и да се заредите с енергията на природата и историята. Тази част на страната определено ще ви даде сили да започнете новата седмица позитивно и усмихнато.

5. Деветашката пещера 

Деветашката пещера е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвора на тавана, през които влиза светлина и огрява централната зала и част от двата й клона.

В началото на 50-те години на ХХ век се провеждат по-сериозни проучвания на пещерата във връзка с трансформирането й в скала. Те показват, че Деветашката пещера е била обитавана с кратки прекъсвания през почти всички исторически епохи. Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха преди около 70 000 г. пр.Хр. Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменната епоха (6 хил.- 4 хил. пр.Хр.).

4. Крушунските водопади 

Крушунските водопади са поредица от водопади в близост до село Крушуна и са известни със своята живописност. Водопадите оформят дълга травертинова каскада, наподобяваща стъпала, по които се спускат самите водопади.

Каскадата е образувана по дължината на река Пройновска, извираща от Крушунската пещера.Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровото „Пръскало“. То, заедно със следващите по-малки водопади, носят общото название Крушунски водопади.

Туристическата пътека се издига нагоре срещу течението на реката и в своя край достига до първия и най-голям водопад от каскадата – Пръскалото и пещерата, от която извира реката. Има много на брой мостове, позволяващи на туристите да разгледат местността.

3. Крепостта Баба Вида 

Крепостта "Баба Вида" е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Тя се издига величествено на брега на р. Дунав, в североизточната част на Видин. Неповторимата й архитектура е запечатана в лентите на над 50 български и чуждестранни филма.

Замъкът датира от поне 2000 години, изграден върху останките на античната крепост Бонония. Той е достъпен за своите гости само от северната си страна, където се намира входната кула. Обгръща го дълбок ров, приютил водите на Дунава, над който се спуска дървен подвижен мост. В днешно време посетителите на крепостта преминават по новосъздадения каменен мост, който отвежда към вътрешния двор. Тук е открит Летен театър "Вида", който е една от най-впечатляващите атракции на града. На неговата сцена се представят известни постановки от 1964 г. насам.

2. Пещера „Магура“ 

Магурата е издълбана във варовиковата Рабишка могила (461 м. надморска височина). Тя е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите досега галерии около 2500 м. Отделните зали имат внушителни размери, а в съседство е разположено и най-голямото по площ вътрешно езеро в страната – Рабишкото езеро.

По дължината на пещерата се разкриват две нива, по които на много места са съхранени речни чакъли. Те са разположени на два етажа и маркират етапите на всичане на подземната река, образувала пещерата. Прието е, че създаването на Магурата е започнало преди около 15 милиона години.

Това, което най-много отличава Магурата, са уникалните скални рисунки, изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи. Изобразяват танцуващи женски и мъжки фигури, ловуващи мъже, маскирани хора, голямо разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения и др. Слънчевият годишен календар показва голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките се е съхранила информация за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.

Тъй като пещерата предлага постоянна температура от 12 ° С и влажност, там е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология.

1. Белоградчишките скали  

Уникалният природен феномен Белоградчишките скали е скален комплекс, разпростиращ се от запад на изток от връх Ведерник (1124 м.). Тамошните скали са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн. години. Червеникавият им цвят се дължи на съдържанието на железен окис. Те са многообразни по форма и големина скални творби, издигащи се на повече от 100 м. височина.

Белоградчишките скали са разделени на път групи. Всяка скала от тях си има определено име. До втората група скали се достига по добре очертан път, подходящ за превозни средства. Заедно с внушителните насечени скали, тук могат да бъдат видени и дълбоки пропасти. Скалите са били използвани като естествена защита от византийци, българи и османци през различните епохи. В миналото на това място са издълбани стотина стъпала, някои от които са съхранени и днес. На много места се забелязват и останки от постройки, зидове, парчета от тухли, фрагменти от керамика.

Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни издигнали укрепление, което било използвано по-късно и от българи, и от османци – Белоградчишката крепост.
Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.