Раците с впечатляващи делови предложения, Везните да не вкарват свои пари в инвестиции – Дневният хороскоп на Алена

На 10 април 2020 да почерпят

Пролет пукна, ние още не… Всички слухове за край на нацията са силно преувеличени

881 жертви на коронавируса във Великобритания за денонощие

Роб Лоу: Супергероите са в спасителните служби Звездата играе главна роля в „911: Тексас”

Страните от ОПЕК + са се договорили да намалят производството на петрол с 23%

Проф. Радка Аргирова, председател на българското дружество по вирусология, пред “Труд”: Без дисциплина ще станем Ломбардия след празниците

Орбан удължи извънредното положение в Унгария за неопределено време

Прототип на българска ваксина срещу COVID-19 може да бъде готов до 1 година

Доц. д-р Атанас Мангъров пред “Труд”: За лечението на COVID-19 няма доказателства

СЗО ще поиска 1 млрд. долара за борба с коронавируса

90% от сиренето – от българско мляко Свинско и зеленчуци задължително от местни ферми

Дават евтини кредити на туроператорите Със средствата ще се връщат пари за предплатени ваканции

Живко Тодоров оглавява ББР (обзор) БНБ одобри назначението на 2 април

Боян Магдалинчев: Никой не се е възползвал от уязвимостта на системата за разпределяне на дела

80 години „Моторни песни”

Част от експозицията: собственоръчната добавка от Вапцаров „за свобода” към стихотворението „Огняроинтелигентска” от „Моторни песни”, 1940

Първата и единствено отпечатана приживе стихосбирка на Никола Вапцаров „Моторни песни” отпразнува своята 80-годишнина на 27 февруари 2020 г. в къща-музей „Никола Й. Вапцаров” към Националния литературен музей.

Залата на музея се оказа тясна за повече от 100 почитатели на неговата поезия. Специално за повода беше открита камерна изложба с оригинални материали от архива на музея: автографи на Н. Вапцаров върху „Моторни песни”; илюстрации на акад. Румен Скорчев върху издание от 1981 г. в поредица „Българска класика”, снимки и документи.

Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, откри вечерта с думите: „В момента, в който станах директор на тази институция, аз съм се стремял да защитавам големите български писатели на България, без да се интересувам кой е ляв, десен или центристски.

Интересува ме хуманизмът, който излъчва творчеството на всеки един. Ценя Вапцаров още от моето детство. Вярно е, че той беше наложен от едно време, което намираше неговото творчество и съдба за удобни. Но Вапцаров е голям заради стиховете си, които влязоха в душите на хората. Той е преди всичко любим поет на младите. След 1989 г. някои сили (едни твърде ниски нива, за да ги коментираме) се опитаха да го вкарат в една друга графа – на успелите поети заради социалистическия строй. Това обаче не се случи точно поради висотата на неговото новаторско творчество. Той е жив и днес с поезията си, защото е огромен български поет. Искрено ще се радвам, ако дойде моментът, когато тези спорове ще затихнат и българският дух ще се издигне и ще съумее да разбере кой е истинският Вапцаров. Всяко едно голямо творчество преследва преди всичко хуманистични цели”.

Катя Зографова – главен уредник на къщата-музей, говори за рецепцията на поезията на Вапцаров: „Песента „Хайдушка” – превърнала се в народна песен, е всъщност част от „Моторни песни”: финалът „Стреляй, стреляй горе към звездите” е гениален. За мене няма друг стих в българската литература, който да разкрива бездните на тъмното отчаяние на човека, когато той не знае накъде да насочи своята мъка и огнения си гняв, освен към звездите. Обикновените хора от пиринския край пеят това стихотворение като народна песен. Много малко са авторските стихотворения, които са се превърнали в народни песни – само стихове на Л. Каравелов, Хр. Ботев, Ив. Вазов, Ст. Стамболов, М. Петканова влизат във фолклора. А само двама са българските поети, които остават в пантеона на поезията ни с една-единствена стихосбирка: Христо Ботев и Никола Вапцаров”.

Катя Зографова отбеляза, че особено впечатлява оригиналът на „Огняроинтелигентска” с добавеното на ръка от Вапцаров „за свобода” към последния стих, което е било премахнато от цензурата. Истинският финал е „честно ще умра за свобода”… Тя посочи, че днешните издатели, които правят фототипни издания на „Моторни песни”, трябва да се съобразят с тази собственоръчно направена добавка от самия Вапцаров по тези пет оригинали на книгата, които притежава музеят. „Вапцаров е сдвоена фигура на творец и работник, затова се нарича огняроинтелигент, той е много далече от кабинетните писатели, това е неговата уникалност” – каза Катя Зографова.

„Моторни песни” е самиздат, Вапцаров сам купува хартия, а текстът е даван от Георги Караславов на части на определени цензори. Когато книгата се появява, излизат 7 рецензии, като повечето са кратки анотации. Първата самостоятелна рецензия за книгата е от Петър Семерджиев.
За интересни моменти около живота и творчеството на Вапцаров говориха още Мая Вапцарова, контраадмирал Странчевски, поетът Владислав Кацарски. А Веселин Караиванов сподели, че целият му живот е пречупен през битието, личността и вдъхновението на Вапцаров.

Прозвучаха любими стихове от „Моторни песни” в изпълнение на актьора Стоян Чобанов: „Земя”, „Родина”, „Писмо”, Сън”, „Огняроинтелигентска”.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.