90% от произведените у нас малини се изнасят замразени

Малинопроизводители от 24 държави се събраха на конгрес в Арбанаси

България за пръв път домакинства Световен конгрес на малинопроизводителите, в който участват представители на 24 държави. Третият Световен конгрес се провежда във великотърновското село Арбанаси и в него участват производители, преработватели и представители на различни фирми за техника, торове, разсади. Тук е Антонио Буниньос, президент на Световната асоциация, Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, експерти от МЗХ и др. Те обсъждат квотите на потребление, изкупните цени на плодовете, понижаването на добивите в световен мащаб, техниката и др. Въпреки, че през последните години България се утвърждава като един от големите производители на индустриални малини- трета в Европа след Полша и Сърбия, отрасълът продължава да е с доста нерешени проблеми. Преди началото на конгреса, българските производители формулираха най-сериозните от тях, свързани с липсата на работна ръка и с недофинансирането и забавените плащания на европейските субсидии.

По думите на преработвателя Красимир Кичуков, който от 30 години е в бранша, липсата на работна ръка се чувства осезателно. Причината е в ниското заплащане на берачите на малини, но пък това е свързано с ниските изкупни цени на замразените малини. 90% от малините които се произвеждат в България, се изнасят замразени, като изкупната им цена е доста ниска - около 1,50 евро за килограм.

„При положение, че се иска 1 лев за бране и като има още окопаване и пръскане, и излиза че за самия производител не остава нищо!“, коментира Кичуков.

Найден Петров от Попово има над 500 дка с малинови насаждения и от 20 години се занимава само с това производство. „Най- големият проблем е работната ръка, защото си изнесохме работниците в чужбина и в България не остана кой да бере. Малината ние я продаваме по 2,30 -2,40 на килограм, докато в Европа струва от порядъка на 5 евро. Така че ние не можем да си позволим да плащаме толкова, колкото плащат в Европа!“, категоричен е производителят.

Сред другите проблеми, които изброява Кичуков, са още некачествен разсад, който фермерите си препродават и добивите са по-ниски. Той дава пример със съседна Сърбия, където добивите от декар достигат до 1,5 тона, а в България стигат до 800 тона. У нас е рядкост механизираното производство, тъй като терените са стръмни, насажденията надробени , а и някои сортове се берат на ръка. Машините не са толкова скъпи.

„Не е скъпа инвестицията, тя е от порядъка на 100-120 хил. долара, едно насаждение от 100 дка съвсем спокойно за два сезона може да я изплати!“, казва Кичуков. Той смята, че неравномерно се разпределя и субсидирането в земеделието и че зеленчукопроизводители и овощари страдат от това.

“Идва въпроса и с обвързаното производство – неправилно е разпределено с останалите сектори. Не искам да говоря против за зърнари и животновъди, но не може консумацията на плодове и зеленчуци да е 60 % от общата селскостопанска стока, а парите са точно обратното -60 % отиват за животновъдството, а 38 % отиват за плодове и зеленчуци и оранжерии!“, коментира фермерът.

Той допълва, че трябва да се промени и критерия за финансово подпомагане – да стане на тон, а не на декар. Разплащанията на субсидиите от ДФ „Земеделие“ също се бавят и фермерите не могат да планират разходите си.

„За 2017 година за биопроизводителите субсидията още не е платена, вече сме 2018, след месец започва беритбата, ние сме дали всички разходи, а парите ги няма!“, коментира и Найден Петров.

Коментари

Задължително поле