Алисия Викандер: Важното е да останеш любопитен към света

Близките ми не се впечатляват от награди и червени килими

Младите да не се страхуват от отказите 

Новият ми филм е за страстта и желанието

Холивудската сирена със скандинавски произход Алисия Викандер се завърна в кината с амбициозния политически трилър “Магьосникът от Кремъл”, показан и в България. Родната публика вече беше гледала Алисия Викандер в една от най-интересните роли в нейната кариера в пищната костюмна драма Firebrand, където Викандер играе шестата и последна съпруга на Хенри VIII - Катрин Пар. Алисия Викандер е често е описвана като ценен артистичен износ от Швеция за англоезичния свят. Тя не е типичната руса дива от Стокхолм, но притежава това, което някои фенове на скандинавската красота определят като “Северно сияние”. Нейното стегнато и поетично грациозно тяло е оформено с години на балетна практика в Гьотеборг и Ню Йорк, тя притежава професионалната етика на сценично бижу, което с изящните си движения зарежда атмосферата с еротично електричество. Тя отдавна доказа, че талантът няма нужда от шумна реклама. След “Момичето от Дания”, “Томб Райдър”, “Ирма Веп” и последните си кино проекти тя продължава да избира роли, които я предизвикват.

Искам постоянно да излизам от зоната си на комфорт 

- Алисия, разкажете малко повече за новия си филм Enigma Variations, вдъхновен от едноименната книга на Андре Асиман?
- Enigma Variations е филм за страстта, желанието и промяната във времето. Историята разказва за живота на мъж на име Пол, чиито любови остават толкова обземащи и ненаситни през цялата му зряла възраст, колкото са били и в юношеството му. Независимо дали действието се развива в Южна Италия, където като момче е влюбен в мебелиста на родителите си, или в заснежен кампус в Нова Англия, където трайната му страст към момиче, което ще среща отново и отново през годините, е прекъсвана от анонимни срещи с мъже; независимо дали е на тенис корт в Сентръл парк или на тротоар в Ню Йорк в ранна пролет, неговите привързаности са неуловими, преходни и завинаги подкрепени от чисто желание - не само за тялото на един човек, но, неизбежно, и за това на някой друг.

- Избирате ролите си много внимателно. Какво трябва да има един сценарий, за да ви привлече?
- Най-вече истински хора. Не ме интересуват перфектните персонажи. Харесвам героини, които се съмняват, грешат и се борят със себе си. Именно тези истории ни карат да се разпознаваме в тях. Ако прочета сценарий и продължа да мисля за героя дни наред, значи това е добър знак.

- След толкова различни образи има ли още нещо, което искате да опитате?
- Разбира се. Мисля, че един актьор трябва постоянно да излиза от зоната си на комфорт. Най-опасният момент е, когато започнеш да се чувстваш прекалено уверен. Тогава спираш да откриваш нови неща за себе си.

- Холивуд често е описван като свят на постоянен натиск. Как успявате да останете здраво стъпила на земята?
- Вероятно защото животът ми никога не се е въртял само около киното. Имам семейство, приятели, хора, които ме познават отпреди всичко това. Те не се впечатляват от червени килими или награди. Напомнят ми коя съм и това е безценно.

- Майчинството промени ли гледната ви точка?
- Да, и то по много начини. Научи ме да бъда по-търпелива и по-присъстваща в момента. Преди постоянно мислех за следващия проект. Сега оценявам много повече обикновените моменти - една спокойна закуска, разходка или вечер у дома. Това носи различен баланс.

- Има ли роля, която ви е променила като човек?
- Всяка оставя следа. Някои те учат на дисциплина, други - на емпатия. “Момичето от Дания” беше изключително важен проект за мен, защото ми показа колко силно киното може да променя начина, по който гледаме на човешките истории.

- Известна сте с това, че се подготвяте много сериозно за ролите си. Откъде идва тази отдаденост?
- От любопитството. Колкото повече научаваш за един герой, толкова по-лесно разбираш защо прави определени избори. Подготовката никога не ми е изглеждала като задължение. За мен тя е най-интересната част от процеса.

- Как се справяте с очакванията, които идват след големите успехи?
- Опитвам се да не мисля за тях. Ако започнеш да работиш, за да оправдаеш нечии очаквания, лесно можеш да изгубиш собствената си посока. Единственото, което мога да контролирам, е да бъда честна към работата си.

- Какво ви вдъхновява извън снимачната площадка?
- Пътуванията, музеите, музиката, книгите. Понякога вдъхновението идва от съвсем обикновен разговор с непознат. Светът е пълен с истории, стига да отделиш време да ги чуеш.

- Какъв съвет бихте дали на младите хора, които мечтаят за актьорска кариера?
- Да не се страхуват от отказите. Те са неизбежна част от професията. По-важно е да останеш любопитен, да продължаваш да учиш и никога да не губиш удоволствието от самия процес. Успехът не е права линия.

- Как бихте искали публиката да ви запомни?
- Надявам се като човек, който е разказвал истории с уважение към героите си. Ако някой е излязъл от киносалона, почувствал се е развълнуван или е погледнал света с малко повече разбиране, значи всичко си е струвало.