Американската общественост продължава да осмисля уроците от афганистанския провал на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, изразена в неподготвеност за падането на Кабул и хаоса с евакуацията както на самите американци, така и на техните афганистански съюзници. Американските медии хвърлят светлина върху историята, опитвайки се да възстановят хода на събитията с помощта на свои собствени източници в управляващата администрация.
Всичко започна на 24 април. Тогава, според New York Times, целият цвят на американското военно-политическо ръководство се събира в тайните помещения на Пентагона на минус втория етаж. Министърът на отбраната Лойд Остин и ръководителят на Обединения комитет на началник щабовете Марк Майли организираха четиричасова среща за Афганистан с високопоставени разузнавачи и служители на администрацията на Байдън... Държавният секретар Антъни Блинкън също се присъедини чрез видео връзка.
Най-добрите умове на администрацията на президента Байдън разработиха план: до 4 юли Пентагонът ще изтегли останалите 3500 войници от Афганистан и ще затвори авиобазата Баграм и това ще позволи постепенно да не се намалява броят на войските, и да се излага техния живот на риск. Държавният департамент от своя страна ще продължи да подкрепя работата на американското посолство с персонал от 1400 души, охраняван от 650 морски пехотинци и войници.
Според оценките, направени на 24 април, афганистанското правителство трябваше да задържи Кабул за една година или две, което да остави достатъчно време за не бърза и премерена работа.
Именно, това предположение погуби целия план, който първоначално трябваше да защитава американската армия, а не американските граждани в Афганистан и афганистанските съюзници на САЩ. Според източници от Белия дом са проведени общо над 50 срещи за сигурност и евакуация, но никой не би могъл да си представи, че режимът на президента Ашраф Гани няма да може да издържи дори няколко дена. Ето защо, когато офанзивата на талибаните започна в провинция Хелманд през май и възникна заплахата градовете Кандахар и Газни да бъдат завзети, правозащитниците призоваха Белия дом да увеличи темпа на евакуация на афганистанците от местния персонал в американските институции в Афганистан. Администрацията отговори любезно, но неясно, а Държавният департамент само ускори вече съществуващата процедура за издаване на специални визи и от април до юли бяха издадени 5 600 документа, и това остави преобладаващата част от кандидатите без възможност да се преместят в САЩ.
Нещо повече, както съобщава Politico, когато няколко дни преди падането на Кабул на американските дипломати беше наредено да изгорят важните документи, те унищожиха и готовите паспорти на афганистанците, чиито дела бяха разгледани и това, според изданието, ще направи идентифицирането на тяхната самоличност по време на евакуацията, която в момента е в ход, почти невъзможно.
През юни афганистанският президент Ашраф Гани пристигна във Вашингтон и въпреки топлата публична среща с Джо Байдън, при затворени врати той остро разкритикува американския си колега за напускането на страната. Гани попита Байдън за три неща: не избързвате ли да издавате визи на афганистанците, не отразявате ли прекалено много вашето напускане от Афганистан (и с това се предизвиква паника и се подкопава вярата в правителството на Ашраф Гани) и не трябва ли да се увеличи мащаба на военна помощ (за нанасяне на въздушни удари и провеждане на разузнаване от въздуха). Американският президент се съгласи да осигури въздушна подкрепа и да не се рекламира твърде много евакуацията на местния персонал. На свой ред Джо Байдън помоли колегата си да не разпилява афганистанските сили за сигурност, с които разполага, а да ги концентрира върху отбраната на големите градове.
Оше в този момент вече беше очевидно, че положението в Афганистан е близо до критично. На 2 юли, когато президентът Байдън покани журналисти да обсъдят подобряването на ситуацията с безработицата, представителите на медиите предпочетоха да го попитат за талибаните и за положението в Афганистан. Първо, Байдън търпеливо обясни, че изтеглянето е планирано и съгласувано със съюзниците и че администрацията има план да подкрепи законното правителство в бъдеще, а след това той каза на един от кореспондентите откровено: „Човече, бих искал да говоря само за хубави неща". Още на 8 юли той каза прочутата си фраза за сравнението на ситуацията в Кабул през 2021 г. със ситуацията в Сайгон през 1975 г. „Няма да има такава ситуация, когато хората ще бъдат извозвани от покрива на посолството на САЩ в Афганистан с хеликоптери. Няма база за никакво сравнение", каза държавният глава.
В края на месеца американските военни първо изпратиха десантен кораб с 2000 морски пехотинци на борда в Оманския залив, за да подкрепят афганистанската група, а след това разположиха морската пехота в Кувейт, за да могат те да бъдат прехвърлени в зоната на конфликта още по-бързо. В началото на август разузнаването предупреди американското ръководство, че Кабул може да падне, за дни или седмици. "Ние помагаме на правителството, така че талибаните да не си мислят, че това за тях ще бъде лесна разходка, и че могат да завладеят цялата страна", каза тогава Замай Халилзад, специален пратеник на президента на САЩ за Афганистан.
Три дни по-късно започна планирането на най-лошите сценарии, като беше обсъдено прехвърлянето на дипломатите с хеликоптер до летището в Кабул. В нощта на 12 август Кандахар и Газни бяха превзети от талибаните, а във Вашингтон членовете на Съвета за национална сигурност бяха събудени в 4 часа сутринта за спешна среща в Белия дом. Шефът на разузнаването Ейврил Хейнс заяви, че няма начин предварително да предупреди кога Кабул ще бъде под заплахата от обсада. В резултат на това беше решено да се започне спешна евакуация и да се прехвърлят 3 000 войници и морски пехотинци на летището в Кабул.
Според Politico военните не са вярвали до последния момент, че талибаните ще успеят да сломят съпротивата на правителствените сили толкова бързо. „Никой не беше изненадан, че всичко се разпада като къща от карти, но скоростта на процеса беше изумителна. Те просто се изпариха“, каза пред изданието източник, запознат със ситуацията. По това време Джо Байдън беше на почивка в резиденцията Кемп Дейвид, но беше принуден да прекарва почти цялото си време във видео разговори със своите подчинени. „Аз съм четвъртият американски президент, който ръководи американското военно присъствие в Афганистан. Нямам намерение да предам тази война на петия президент“, каза Джо Байдън в публичното си изявление на 14 август в момента, в който съдбата на Кабул вече беше предрешена.
В същия ден държавният секретар Блинкен разговаря с Ашраф Гани и последният обеща, че ще се защитава докрай, но не каза, че вече си стяга багажа.
На следващия ден той напусна страната, заявявайки, че със своето заминаване спасява столицата от жестоки битки. Заместник-председателят на афганистанския парламент Мирвайс Ясини, неговият най-близък съюзник, мина на страната на талибаните и стана шеф на полицията в Кабул. „Тогава разбрахме, че краят е дошъл“, каза един от вътрешните лица пред Politico. По това време някои от американските дипломати бяха евакуирани, а другите останаха в посолството, за да изгорят документите и да унищожат техниката, включително и хеликоптерите. Американското знаме беше свалено от сградата.
Напускайки Баграм, американците не очакваха, че входовете на летището в Кабул ще бъдат заети от врага, който ще може да инспектира и спира всеки, когото пожелае, а евакуацията на американците ще бъде застрашена. Сега ФБР се опасява, че талибаните могат да отвлекат някои от американските граждани, които при отсъствието на военна база с военна група в страната (над 5000 войници, бяха разположени само в зоната на летището в Кабул) могат да се превърнат в един от „кошмарните сценарии“.
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)