Атанас Яранов – Рицарят на светещата линия

Изложба в Музей-галерия „Анел“

Професор Валери Стефанов подчерта значимостта на художника

Експозиция с 56 произведения, създадени в България и Франция

Дълбоко лична част от творчеството на Яранов 

В Музей-галерия „Анел“ беше открита изложба с избрани рисунки на класика на българската живопис и графика Атанас Яранов. През тази година културната общественост у нас отбелязва 85 години от неговото рождение (1940 – 1988). Експозицията включва 56 творби, които се представят за първи път пред широка публика и са предоставени от семейство Яранови и от частни колекционери. Творбите са създадени на родна почва, но и по време на творческия му престой във Франция през 70-те години на 20. век.

Гостите на вернисажа, състоял се на 13 май, бяха посрещани от Ангел Симеонов – поет и колекционер, собственик на галерията. Изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева и проф. д.ф.н. Валери Стефанов подчертаха значимостта на присъствието на Яранов в развитието на родното изкуство, като запознаха публиката с художническия почерк, използвани техники и послания на автора.

„Изложбата „Рицарят на светещата линия“ разкрива малко позната, дълбоко лична част от творчеството на Яранов – рисунки, създадени като идейни търсения, концептуални разработки и автобиографични откъси. В тях се преплитат фигури на хора, птици, морски същества, ритуални предмети, фрагменти от митологията и религията. Всеки щрих носи емоционалната дълбочина на художник, който превръща рисунката в откровение, близко до поезията и философията. Те са като откъси от живота на автора, визуално разкриващи неговото ежедневие – понякога банално, понякога празнично и ритуално, а понякога – наивистично-фантазно. Автобиографични, те са документално свидетелство за времето, без да бъдат политически обвързани“ – изтъкна в анализа си Пламена Димитрова-Рачева.

Що се отнася до тематиката на рисунките, разнообразието се опира на свързващи елементи и препратки към митологията, но с иронично загатване. Това е характерният Яранов стил, който поразява зрителя, отбеляза още Пламена Димитрова-Рачева: „На пръв поглед традиционни, тези изображения напомнят на комикс – сцени, развиващи се в последователни кадри. По-късно откриваме техни съответствия в живописта на художника. Тогава пред нас се изправят – като родени от битката на Рицаря на светещата линия – живописни образи, понякога изплували от дълбоко кодирана родова и митологична памет за смисъла на живота. Те се възправят като могъщи великани в пространството на безвремието – магично възкресяващи духовни послания от Вечната книга. Напомнят ни за „Жертвоприношението на Авраам“, „Тайната вечеря“, борбата на Яков с ангела, стълбата на Яков, Христос с агнеца, „Грехопадението“; връщат ни назад с екзалтирания танц на кукерите към „Дионисиевите мистерии“. Експресивната и монументално-декоративна трактовка на фигурите художникът постига според идеята и избора на техника: туш, перо, пастел, акварел, размит туш, флумастер, графит. Независимо от изразните средства, ръката на твореца Атанас Яранов е разпознаваема – заредена с енергия, с прецизна композиция, смели ракурси, чисти силуети и едрo обобщени форми. Смисловите акценти са в детайлите и атрибутите на изображението. Макар и лаконични като жест или обект, те сетивно отварят асоциативни и метафорични значения във въображението ни... Яранов застава пред нас със своето лице en gros – в светлина и сянка. Тънка бяла линия като аура отделя автопортрета му от фона и осветява чертите. Изобразява се в светлина и мрак, с нож, забит в съзнанието му – болезнено свидетелство за избора между добро и зло“.

Атанас Яранов е възпитаник на проф. Георги Богданов в НХА и автор на монументални и кавалетни произведения. Негови творби са част от фондовете на Националната галерия, СГХГ и редица частни колекции в България и чужбина. Носител на най-престижните награди за живопис: „Владимир Димитров-Майстора“ (1982), „Захари Зограф“ (1985), както и за декоративно-монументално изкуство – „Илия Петров“ (1979).