Башар ал-Асад - Тиранинът-заложник

Няма как вече на всеки да не му е направило впечатление, че единственият световен лидер, който покрай случващото се в Сирия последните две денонощия, отсъства от центъра на световното внимание - президентът й Башар ал-Асад. Всички други основни играчи в конфликта се извъртяха пред камерите още в събота до обяд, в първите часове след падането на ракетите на сирийска земя, и продължиха след това.

Първи, разбира се, президентът на САЩ Доналд Тръмп, който се поздрави с „успешно изпълнена мисия“ – по ирония на съдбата израз, който американските политици избягват всячески последните 15 години спрямо Близкия Изток. Откакто Джордж Буш-младши обяви буквално същото от борда на американският самолотеносач „Ейбрахам Линкълн“ през май 2003 г. по повод на войната в Ирак и свалянето на Саддам Хюсеин. Всички си спомняме какво последва - по един или друг начин, случващото се в Сирия сега. След Тръмп пред камерите се появи британският премиер Тереза Мей, с дежурното си вече изражение на „многострадална Геновева“, да докладва и тя. Президентите на Франция и Русия Еманюел Макрон и Владимир Путин последваха с писмени изявления и роторът се завъртя. Генералите, министрите, военните експерти, журналистите от всички краища на планетата – коментари, анализи, оценки. Световните телевизии предаваха през уикенда кадри със сирийски граждани, които протестират по улиците на Дамаск срещу въздушните удари и в подкрепа на своят президент. А от самия Башар ал-Асад нито гък – само пропаганден осем-секунден клип как „отивал на работа“ след бомбардировките.

Сетиха се явно някъде, че така не може да мине, и привечер в събота на бърза ръка от сирийската правителствена служба пуснаха до големите световни агенции един кратък циркуляр от името на титуляра, изявление на сирийския президент, дошло от телефонния разговор с колегата му от Иран Хасан Роухани същия ден. Който нищо чудно да е бил човекът, обадил се да попита държавния глава на Сирия, защо мълчи като пукел, докато Запада го бомбардира и цял свят го гледа. Хубаво е да знаеш, че някой толкова много мисли за здравето ти. Пък било то и с нескрито користни цели. Руските агенции се включиха от своя страна в неделя по обяд с цитати от разговори на Башар ал-Асад с техни депутати, които в същия ден били на визита в Дамаск. И потвърдиха, че е в добро здраве и с висок боен дух. Молодец!

От една страна е напълно вярно, че за тези седем години гражданска война в Сирия президентът Башар ал-Асад никога не е бил особено видим пред медиите. Но дори през 2013 г., когато със съдействието на Русия, експерти от ООН му разглобиха химическата програма и изнесоха мощностите й, за да избегне западна военна интервенция, излезе да се защити. Даваше изявления пред журналисти, интервюта за Би Би Си и „Ал Джазира“, и т. н. А сега с толкова много „покровители“ на Сирия, явно вече е решил съвсем да не си дава зор.

Защото без да търсим излишна истерия, но цялата драма около нападението с химическо оръжие срещу мирно население в окупираното до скоро от бунтовниците срещу Асад предградие на Дамаск – Дума, и последвалите въздушни удари от Запада, като поредица от събития, дойдоха само дни след обявяването на тройния съюз за съдбата на Сирия. Който потвърдиха в Анкара на 4 април президентите на Русия, Иран и Турция - Владимир Путин, Хасан Роухани и Реджеп Тайп Ердоган. Първите двама винаги поддръжници на Асад, а последният досега активно подкрепял най-различни бунтовници, опитващи се да свалят режима му. И понеже интересите на тези конкретни три страни в Сирия са толкова различни – от геополитически и стратегически, до икономически и търговски, да мълчи сега, за Башар ал-Асад означава единствено, че както всички предполагаме, отдавна няма думата за това какво се случва със собствената му страна. Или ще се случва занапред.

При което положение, да разкажем вкратце за Башар ал-Асад дотук.  Вторият син на бившия сирийски лидер Хафез ал-Асад е роден на 11 септември 1965 г. в Дамаск. Завършва средното си образование във френско частно училище в сирийската столица през 1982 г., а оттам се записва да следва медицина. С тапията в джоба през 1992 г. доктор Башар ал-Асад започва специализация в болница в Лондон. И животът вероятно е бил прекрасен в следващите две години, докато през 1994 г. гласеният за наследник на Хафез ал-Асад начело на Сирия негов по-голям брат, Басел, не загива в автомобилна катастрофа. Башар е привикан по-спешност в Дамаск и плановете му за живота се променят завинаги. Записват го във военната академия в Хомс и за пет години е издигнат до чин генерал-лейтенант. От края на 1998 г. Башар ал-Асад командва сирийското военно присъствие в Ливан. По волята на баща си, със смъртта му през 2000 г., Башар е избран за 19-ият и нищо чудно последният, президент на Сирия. Който се огъна под международен натиск след убийството на видния ливански политик Рафик Харири през 2005 г. и изтегли армията си от Ливан, прекратявайки над 30-годишната окупация. А Арабската пролет от 2011 г. разпали в страната му кървавата гражданска война, която продължава и до днес.

По специалност е офталмолог

Башар ал-Асад се дипломира като доктор по офталмология от Сирийския държавен университет в Дамаск през 1998 г. В следващите четири години работи по специалността в централната военна болница в столицата на Сирия. За да продължи развитието си в тази област, през 1992 г. заминава за Лондон, където, ако не успява да направи кариера заради обстоятелствата около кончината на брат му, поне се запознава със съпругата си Асма ал-Асад, с която имат три деца.

ЗА НЕГО

Нямаше интерес към политика

На него (б.р. – Башар ал-Асад) гледаха като на нещо като зубрачът-компютърджия. Беше очен лекар, живял в Лондон, имаше за съпруга британка от сирийски произход. Беше по всякакъв начин отчужден от политическия живот на страната си. Не проявява интерес, не беше служил в армията, нищо.

Нийл Килиам, британски експерт по Близкоизточни въпроси, за Башар ал-Асад до 1994 г.

Сега се усмихва

Някъде, дълбоко в своите стоманенобетонни лабиринти, диктаторът се усмихва. Башар ал-Асад, президентът на Сирия, заложи, че може да използва химически оръжия, за да гарантира победа в офанзива, която се провеждаше на подстъпите към столицата на страната му, и че той и режимът му ще оцелеят, независимо какви мерки ще предприеме светът в отговор. И беше напълно прав.

Декстър Филкинс, журналист в сп. „Ню Йоркър“

Трябва да победи

Единственият начин да се спасят човешки животи в Сирия, е да оставим Асад да спечели възможно най-бързо. Алепо беше кланица през 2016 г., но откакто падна отново под контрола на силите на Асад, излизат снимки с хора, разхождащи се през възстановения му парк. Ужасно е, че трябва да живеят под Асад, но поне са живи. Тиранията е за предпочитане пред една безкрайна и безполезна война.

Макс Буут, експерт по сигурността към Съвета по международни отношения, САЩ