Тодор Шишков – полузабравен, но някога авторитетен възрожденски „даскал“

Възрожденският учител има значими приноси за образованието и обществените дела в Стара Загора, Търново, Варна и в национален мащаб

„История на българския народ“ на Тодор Шишков „за по-горните класове“ се доближава до университетски учебници от онази епоха

На доц. Виолета Стойчева

На 24 май, най-светлият български празник, ще хвърлим поглед към личността на Тодор Шишков (1833-1896), един от най-изявените възрожденски „даскали“, чието име и дела остават недостатъчно известни. Бележитият за времето си учител оставя ярка следа в образователното дело, българската култура и обществен живот. В нашата поредица в „Труд News“ неведнъж сме се спирали на водещата роля на учителството за възхода на нацията през Възраждането, на знаменити педагози и творци от ранга на Неофит Рилски, Емануил Васкидович, Неофит Бозвели, Константин Фотинов, Райно Попович и др., на учителската мисия в живота и делата на Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Гоце Делчев и други видни фигури на националната революция.

Тодор Шишков е роден на 27 май 1833 г. в Търново, където учи в тамошните гръцко и българско училища. През 1849-1851 г. продължава образованието си като ученик на Никола Михайловски в класното училище („Даскалоливницата“) в Елена, след което е учител в Килифарево и Търново, а през 1856-1861 г. в Стара Загора. През онези години градът е един от най-големите по българските земи, а през 1875 г. наброява 25 550 жители. В Ески Заара, както е името му в османската епоха, е имало пет мъжки и три девически училища. Най-известно е  т.нар. Светиниколско училище, създадено през 1841 г. от даровития педагог Атанас Иванов, в което през годините преподават Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Р. Славейков… Със своята ерудиция и енергия младият Шишков допринася много за културния подем в града. През 1854 г. по негова идея местната интелигенция решава да даде чисто българско име на града – Железник, което е ярка проява  на стремежа към политическо и духовно освобождение. Въпреки упорството на възрожденските дейци, и то не само от самия град (в писанията на редица съвременници упорито се употребява „Железник“!), новото име не  успява да се наложи. Причината е, че със създаването на Българската Екзархия се налага формата „Стара Загора“.

По време на учителстването на Шишков в Стара Загора негов ученик е Васил Левски. „Даскалът“, седем години по-голям от Левски, със сигурност впечатлява своите ученици със своите знания и новаторски идеи. През 1855 г. превежда от френски  “Малка енциклопедия или първоначални познания за децата”, като прави преводи и от гръцки. Същевременно сътрудничи на “Цариградски вестник”, “Български книжици”, “България”, “Дунавски лебед”, “Македония”, “Право”, „Време“ и други периодични издания, и то в най-широк регистър от теми: литература, театър, география, правопис, народно творчество и дори по въпроса за правата на жените… Така или иначе, образованият млад учител оказва влияние върху бъдещия Апостол на свободата и другите си ученици. Ще се съгласим с проф. Николай Червенков, че най-вероятно именно в Стара Загора Левски научава за Великата френска революция, Просвещението и демократичните европейски идеи. От Стара Загора младият учител поддържа кореспонденция с Георги Раковски и публикува статии в „Дунавски лебед“. Нещо повече – както бе показано от проф. Вера Бонева, стига се до идеята по покана на самия Раковски не някой друг, а именно Тодор Шишков да замине за Белград и да стане главен редактор на „Дунавски лебед“! Уви, „патриархът на революцията“ не е в състояние да осигури необходимата заплата, поради което планът пропада. Шишков не скъсва отношенията си с Раковски, но постепенно преминава към еволюционния „лагер“ и остава встрани от онзи на революционерите.

По инициатива на Тодор Шишков през 1858 г. в Стара Загора е създадено първото читалище, днешното „Св. Климент Охридски“. По думите на Атанас Иванов: „В 1858 г. се отвори в града ни за първи път Читалище. Най-голяма заслуга за уреждането на туй дружество принадлежи на учителя Тодор Шишков. Благонамерената мисъл на Шишкова се посрещна добре най-първо от другарите му учители и от тях отиде по-далеч… Читалището в града ни беше /…/ второ огнище на светлината, която тъй добре както училищата пронизваше цялата маса граждани, без различие на голямо и малко, на богат и сиромах. След първата покана, която Шишков отправи към гражданите, стече се значително число членове с пожертвования, на които даде се живот на първото дружество читалище /…/ Първи председател на читалището ни, разумява се, трябваше да бъде Шишков, създателят на читалището ни. Той изработи уставът и поведе дружеството ни към целта – образование на гражданите  чрез четене книги, вестници, поучаване със сказки…“ Според Димитър Хаджигенчев „„Благодарение на грижовността и деятелността на учителя Тодор Николов Шишков /…/ в годината   1858  в Ески Заара се отвори първото народно българско читалище. Разумява се, че туй ще да бе едно аслъ драгоценно мероприятие за получаване на знания от ескизаарските граждани...“

През 1862 -1865 г. Шишков продължава  образованието си в Париж – отначало със скромните си лични средства, по-късно с подкрепата на д-р Петър Берон и богати българи от Виена, а впоследствие с държавна стипендия, отпусната от Високата порта. Учи във Версайския институт за учители, „Сорбоната“ и „Колеж дьо Франс“. През 1866 г. следва славянска филология в Прага. След завръщането си в България през 1866-1868 г. е учител в Сливен и на два пъти в Търново (1869-1870 и 1873-1877 г.), вторият път вече като главен учител. Важен период от живота на  Тодор Шишков е работата му в българското училище в Цариград, като е негов управител (директор) през 1871-1873 г. Ерудираният и опитен педагог разработва нова учебна програма, която има въздействие върху образователното дело в национален мащаб.

По време на Руско-турската през 1877-1878 г. Шишков е  преводач при Търновския военнополеви съд, а след Освобождението – управител на канцеларията на Варненския губернатор. Заема различни постове в съдилищата в Шумен и Свищов. През 1880 г. е назначен за директор на Варненската мъжка гимназия, която при постъпването му е двукласно училище с едва 38 ученици… Под енергичното ръководство на Шишков през 1884-1885 г. училището прераства в реална гимназия с 240 ученици, като е осветена и новата му сграда (днес Градска художествена галерия “Борис Георгиев”), изградена от „уста“ Генчо Кънев от Трявна по германски проект. От 1888 г. гимназията носи името „Фердинанд I”. Уви, изпълненият с градивни идеи и енергия Тодор Шишков умира на 15 юни 1896 г. във Варна на 63-годишна възраст.

Ерудираният учител е автор на множество учебници с най-разнообразна тематика: „Начална математика в три курса; аритметика, алгебра и геометрия за народните ни училища“ (1869), „Начална българска граматика“ (1872), „Елементарна словесност. Теория на словесността“ с приложение „Кратък исторически обзор на българската литература“ (1873), „История на българския народ“ (1873) с подзаглавие „Нов учебник в две части, назначен за по-горните класове на народните наши училища“. Книгата е издадена по поръчение на „Книгопродавницата на Иван Момчилов и Сие в Търново и Руссе“ в Цариград, в печатницата на списание „Читалище“. Учебникът е с обем от 322 страници и се доближава до тогавашните университетски лекционни курсове. Авторът използва съвременната му научна литература, но остава повлиян и от Юрий Венелин и Паисиевата „История славянобългарска“, която сам преписва на млади години. Същевременно Тодор Шишков превежда историческата драма „Велизарий“, „Странствованията на Телемах“, „Малък Робинзон“, „Чичо Томовата колиба“ и е автор е на комедията „Не ще може! (Глезен Мирчо)“. За съжаление, творчеството му все още не е изследвано в своята пълнота. Няма съмнение, че подобно проучване би могло да поднесе интересни резултати – и за самия Тодор Шишков като автор, и за общата картина на българската възрожденска интелигенция.