Бианка Панова: Отдавна не съм символ на гимнастиката

„Златното момиче“  Бианка Панова ще бъде посланик на световното първенство по художествена гимнастика, което ще се проведе през септември в София.

Тази година се навършват 35 години от титлата, която Бианка спечели на шампионата на планетата във Варна през 1987 година.

Панова, която е вписаната в Книгата за световни рекорди на Гинес за най-голям брой максимални оценки от едно първенство,  е в София и присъства на международния турнир „София къп“, който се провежда в едноименната зала „София“.

За последно легендарната ни гимнастичка си беше в България преди 4 години по време на световното първенство, на което столицата ни беше домакин.

„Въпреки че температурната разлика със Сингапур, където живея, е около 10-12 градуса, на мен ми е много топло - каза тя пред БНР. - Стоплям се от обичта и топлината на хората. Преди няколко месеца Илиана Раева ме изненада с това предложение. За мен е голяма чест. В същото време е огромна отговорност. Това е лицето на толкова много хора, които са надграждали, за да бъде днес гимнастиката такава каквато е."

Именно в зала "София" тя се подготвя за първото и за последното си световно първенство.

"Първото беше във Валядолид, спомням си, че имахме лагер в парк-хотел Москва - продължава Панова. - С Диляна Георгиева и Лили Игнатова спяхме в парк-хотела и всяка сутрин в 5.30 часа минавахме по тъмната алея, за да започнем трудовия си ден. През 1989 година тук беше подготовката ми за първенството в Сараево със съпруга ми. Имам много хубави спомени от тази зала. Това е любимата ми зала…. Аз отдавна не се смятам за звезда или за символ на гимнастиката. Преди мен и след мен е имало толкова велики гимнастички. Горда съм, че и моето име се нарежда около или наравно с тях. Беше много хубаво, беше незабравимо първенство, в същого време вълнуващо и страшничко…Но мога смело да кажа, че аз съм това, което съм, благодарение на художествената гимнастика. "

И допълва, че новият правилник, по който в момента се състезават момичетата, ще даде по-голяма свобода на нашите треньорки - творци, за да създадат хореографии, които ще се помнят и занапред.

„В интерес на истината, в последните 10-15 години бях почти на прага да се отдръпна от голямата художествена гимнастика - разкрива тя. - Сингапур е държава, в която гимнастиката е млад спорт. Развива се от 15 години. Работим в тясна връзка с тяхната федерация. Правим платформи с различни съвети, помагаме за развитието й. Там нещата са в начално ниво. Това, което много ме зарадва и бях безкрайно горда беше победата на нашите момичета на олимпийските игри в Токио. Тогава, за първи път се почувствах толкова горда, че съм българка. Звъняха ми в продължение на няколко дни хора от Сингапур, Малайзия, от Филипините. Поздравяваха ме,  въпреки че, аз нямам нищо общо с  успеха  на тези големи български момичета, златни, наистина. А новият ансамбъл трябва да си вярва. Цялата държава е зад тях. Всички българи ги обичат. Толкова много хора работят и се грижат за тях. Те са нашите цветя. Смело напред!“