Труд
Автор:
Труд news
Борисов - с трите си премиерски мандата, международни контакти и стабилен електорален гръб - изглежда все по-логичен избор за преход от изпълнителната към представителната власт
С наближаването на президентските избори през 2026 г. българската политическа сцена все по-често обръща поглед към фигури, способни да излязат отвъд партийната тяснота и да олицетворят идеята за държавност и стабилност. Името на Бойко Борисов отново се появява в този контекст - като евентуален кандидат за президент на Република България.
Темата не е нова, но този път изглежда различна. След години на парламентарна нестабилност, компрометирани коалиции и разпилени мандати, институцията на държавния глава започва отново да изглежда като остров на легитимност и национален авторитет. В този контекст Борисов - с трите си премиерски мандата, международни контакти и стабилен електорален гръб - изглежда все по-логичен избор за преход от изпълнителната към представителната власт.
Сигналите са налице
В последните месеци речта на Борисов премина от чисто партийна към по-общонационална. Говори за държавност, за национално помирение, за необходимостта от политическа нормализация. Това не е обикновена промяна на тон. Това е позициониране - политическо и институционално.
Паралелно с това в ГЕРБ се усеща известен вътрешен тласък към подготовка за голям стратегически завой. Макар все още да няма обявен кандидат, местни структури и партийни лица вече публично лансират идеята, че именно Борисов може да върне доверието в президентската институция след два мандата на конфронтационна реторика и остро противопоставяне между „Дондуков“ 1 и 2.
Предимствата на Борисов като кандидат
Национална разпознаваемост - Няма активен политик в България, който да има по-високо ниво на познаваемост и политически капитал от Борисов. Това е от ключово значение в президентски избори, където личността доминира над партията.
Опит в управление и външна политика - Със своя опит от Европейския съвет, контактите с лидери от ЕС, САЩ и Балканите, Борисов би бил активен президент с влияние отвъд символиката.
Послание на стабилност - След години на политическо лутане, кандидатурата му може да се представи като завръщане към реда, институционалната отговорност и геополитическата предвидимост.
Предизвикателствата пред такова решение
Поляризираща фигура - Въпреки стабилната подкрепа в ГЕРБ, Борисов остава силно поляризираща личност. Президентът трябва да бъде обединител, а това изисква по-широка социална легитимност.
Ограничения на поста - За лидер, свикнал с изпълнителна власт, оперативен контрол и ежедневни решения, президентската институция може да се стори твърде ограничена и представителна по характер.
Съдбата на ГЕРБ без Борисов - Ако напусне ръководството на партията, това би предизвикало неизбежна трансформация. Възниква въпросът: има ли ГЕРБ устойчиво лидерство отвъд своя основател?
Реалната политическа сметка
Ако Борисов се кандидатира за президент, това няма да е ход, направен с емоция. Това ще бъде калкулирано политическо решение - на база социология, международна конюнктура и вътрешнопартийна готовност. Самият Борисов нееднократно е показвал, че разбира значението на „времето“ в политиката.
След два мандата на Румен Радев, в които президентството се превърна в активен политически играч, не е изключено Борисов да смята, че ролята на държавния глава тепърва ще нараства, особено в условията на разделена изпълнителна власт и трудни парламентарни мнозинства.
Заключение: възможността е реална
Дали Борисов ще се кандидатира? Още е рано за категоричен отговор. Но обстоятелствата се подреждат. Системната криза, нуждата от лидерски авторитет в президентството и отвореното пространство на центъра може да го тласнат към този ход.
И ако реши да го направи, това няма да е само битка за нов пост, а опит за завръщане на държавността като идея, въплътена в политик от практиката, а не от лозунгите.
-2-thumb-467x263.webp)
