Боян Радев - Или първи, или никой

На столичния булевард „Витоша“ често може да видите един достолепен човек. Облечен с бежаво сако и шапка. Широка усмивка се вижда под големия мустак. По-старите го поздравяват – с ръкостискане или дума. По-младите ги питат кой е той. Кой е? Един от хората, които са символи на българската сила. Името му е Боян Радев – един от най-великите ни спортисти, първият двукратен олимпийски шампион на родината ни. Липсва му само пурата, с която винаги е бил известен.

В ранните часове в сряда долетя злокобна новина. 83-годишният великан е приет по спешност в интензивното на софийска болница. Отдавна се знае, че състоянието му не е добро. Времената и битката на тепиха в елитния спорт все пак вземат своето. От 3 години великият борец и колекционер на картини живее в най-луксозния хоспис, където се отдели с трима приятели. Вечният бохем след края на кариерата си се бори с нетипични проблеми, а сега цяла България се моли за него.

Никога в живота на Радев не е имало второстепенни роли. „Материалният човек не става за колекционер – обича да казва трикратният спортист №1 на България – Парите гепят ли те в мъртва хватка, си аут за истинското изкуство. Може да се заобиколиш с картини, но те няма да са твоят свят.
Моят първи мащабен удар в колекционерството са осемдесет картини на невероятния майстор Бенчо Обрешков. При социализма беше, някъде в Търновско съм и до мен приближава един свинар. Вони на чесън и на пот. Искам да ти купя мерцедеса, казва и докато реагирам, вади две найлонови торби, пълни с пари. 40 хиляди лева. Две шестици от тотото тогава. Къде ще я караш бе, човек? А той искал само пред къщата да я държи, да дразнел селото.”

Всичко в историята на Радев впечатлява. Независимо дали говори за българския химн, за годините като колекционер, борец или разузнавач. Най-силното му представяне е на Олимпиадата в Мексико пред 1968 година. „Ток удряше“ всичките му съперници. Сам разказва как на 2000 метра надморска височина в Белмекен се е представял за Кинг Конг. Тренировки до смърт! По негова молба готвачът приготвял само специалитети от дивеч. В самолета за Мексико извадил спален чувал и легнал отзад при стюардесите – да пести сили. Нито за миг момчето от Източния блок не излязло да види забележителности – само сън и тренировки.

Домът на Радев е пълен с хиляди платна, икони, скулптури. Трудно може да се открие известен политик, който да не му е бил на гости. Веднъж показал на Симеон Сакскобургготски уникален бюст на баща му Борис III и портрет на майка му. Не се оплаква от Тодор Живков. „Когато махнаха Ангел Солаков като министър на вътрешните работи, се огледаха и в мене като един от най-близките му – обича да разказва Радев – Имаше дори разработка във Второ главно управление на Държавна сигурност срещу мен. Всички, които уреждах за апартаменти, за привилегии и за какво ли не, се отдръпнаха от мен. Загрубя играта много и пробих на среща с Живков. "Искат да ме смачкат!" - докладвам аз. "Ама кой може да победи Боян Радев, ха-ха-ха?", казва той. И след този разговор - край! Никой не ме закача.”

По време на Студената война е бил в посолството във Виена, шпионския център на Европа. Работил като културно аташе, а не знаел немски. През това време той правил мрежа от агенти. На всеки две седмици пътувал до София, за да докладва на министъра.

За колите Радев обича да казва – просто ламарини. Но когато си купи масленозеления „Форд Мустанг“ при комунизма, всички онемяха. „Американец“, млад, силен – истински гъзар.

Радев никога не е знаел колко картини има. Помни само първата – подарък от Стоян Илиев през 1975 г. Рембранд, както близките го наричаха, е един от най-големите дарители на Националния исторически музей – над 170 са неговите експонати.

Днес България се моли великият Боян Радев да продължи да се разхожда по „Витошка“, да запали пурата, да отпие от уискито си. И да се усмихне към хората, които толкова много обича.

Първият с приза „Пиер дьо Кубертен“

Боян Радев е първият кавалер на приза „Пиер дьо Кубертен“ за особено големи заслуги към олимпийското движение. Също така МОК му връчва „Трофей на президента“. От Международната федерация по борба е отличен със „Златна огърлица“ и с първо място в Залата на славата в Оклахома (САЩ). Спортен клуб Левски го е обявил за своя спортист №1 на ХХ век. Носител е на орден „Стара планина“, I степен.

През 1975 година Радев се ожени за любимата си Мария, от която има две деца – Галя и Боян.

Велик българин и човек

Боян Радев е първият велик шампион на България. Вдъхновител на поколения спортисти. Малцина могат да се похвалят с толкова голямо сърце като Боян, макар че само името му плашеше съперниците. Не минава състезание по борба, на което чужденците да не питат какво прави и да му пращат поздрави. Цялото световно семейство на борбата му стиска палци.

Валентин Йорданов, борец №1 на ХХ век в свободния стил

В първата редица на българския спорт

Бат Боян е велик мъж! Когато говорим за силата на българския спорт, той е на първата редица! Винаги съм се възхищавал на неговите успехи, трофеи, медали! Каквото и да кажа, е малко. Неведнъж съм имал възможност да виждам колекцията му. Уникат! Боян Радев е борец и сега също няма да се даде! Прегръщам го!

Христо Стоичков, кавалер на „Златната топка“

Едни пишат история, Боян прави история

Уникална личност! Всички знаят неговите успехи като спортист. Той е изключителен човек с нюх към красивото в живота. Един от най-големите колекционери на България. Животът му първо беше отдаден на спорта, а след това на изкуството. Такива хора са рядкост, необходимост! Пазител на ценностите на българския народ. Да пишеш история едно, да я правиш – съвсем друго. Боян Радев прави история. Само обич и респект към него!

Вежди Рашидов, скулптор и бивш министър на културата

Шампион в живота

Горд съм, че имам честта да познавам лично този велик човек и спортист. Боян Радев е истинско вдъхновение за всички нас в нашия Перник. Неговата отдаденост и страст към спорта са пример за всеки борец. Много пъти той е посещавал нашата зала по борба, за да ни подкрепи, да ни даде сила и кураж. Всеки път, когато влезеше в залата, усещахме как духът ни се повдига и мотивацията ни нараства. Благодарение на неговите думи и присъствие успяхме да постигнем много успехи. Боян Радев не е просто шампион на тепиха, той е шампион в живота. За мен е огромна привилегия да го познавам и да черпя вдъхновение от неговия пример.

Иво Ангелов, световен шампион по борба