Българските монети трябва да славят делото на солунските братя

Кирил и Методий, решим ли да ги поставим върху нашите пари, са общо разпознаваеми.

Нашата страна отхвърли възможността да подчертае този колосален принос в човешката култура

България не е периферия, а извор на култура и духовност, не само в Европа, а и извън нея

Владимир Райчев

Първата българска възпоменателна монета от 2 евро можеби все пак ще бъде отсечена през второто полугодие на тази година. Темата на изображението е “Българската азбука”.

Направо отказвам да проумея защо тази, без преувеличение, глобална българска цивилизационна заслуга ще бъде увековечена върху една-единствена монета? 

България е единствената в света страна, която чества Деня на писмеността като национален празник. Защо тя доброволно се отказва от нейното право - и задължение! - да демонстрира, припомня и пропагандира своята национална гордост всекидневно, всекичасно и в масов мащаб, с всеки от осемте номинала на своя звонк?
Нашите пари все по-често ще попадат пред погледите на останалите обитатели на континента. И ще им говорят без думи за нашата страна. Убеден съм, че това безмълвно съобщение непременно трябва да подчертава: България не е периферия, а извор на култура и духовност, не само в Европа, а и извън нея.

С всичките почит и преклонение пред паметта на Хилендарския монах и Рилския отшелник, делото, което свързваме с имената на Кирил и Методий, е неизмеримо по-важно и по-мащабно. Ще изредя накратко няколко точки, които считам за най-значими:

1. Светите братя и техните ученици създават графична система, идеално пригодена към особеностите на славянските говори. Имаме работа с недвусмислен шедьовър, дело на гениални лингвисти;

2. На диспута във Венеция Константин-Кирил бляскаво защитава правото на славяните да четат и слушат Писанието на свой език и оборва аргументите на т. нар. “триезичници”. С това си действие той, казано на съвременен език, еманципира широки маси принудително маргинализирани хора;

3. Което, на свой ред, води до освещаването на славянската книжнина от папа Адриан II. А пък неговият наследник на трона на св. Петър, папа Йоан VIII, благославя литургията на славянски език. Отново на Кирил европейската цивилизация дължи една от последните преди Великата схизма проява на разбирателство между Източната и Западната църкви;

4. Непосредствените ученици на двамата равноапостоли, епископите Климент и Константин, действали в най-важните български епархии, Охрид и Преслав, подготвят десетки ученици. Впоследствие тези свещеници, проповядващи на разбираем за паството език, спомагат за отърсването на Българската православна църква от влиянието на Фанар;

5. Цялата тази апостолска дейност не би била възможна без подкрепата на българските владетели Борис-Михаил Покръстител и Симеон Велики. Няма значение, че Солунските братя са ромеи, няма значение, че в Моравия ги е изпратил императорът в Константинопол. Именно политическото рамо, което с цялата си държавна мощ, с целия си имперски авторитет им подлага българската държава, превръща тяхната дейност във всеславянско дело.

По такъв начин тъкмо България и само България има заслугата за писмеността и на католическа Хърватия, и на неславянските Румъния и Монголия. И днес на кирилица четат и пишат над 200 милиона души.

Само че нашата страна с лека ръка отхвърли възможността да подчертава законната си гордост от този колосален принос в съкровищницата на човешката култура. Кирилицата се появи на евробанкнотите още преди 13 години! Уви, това време не стигна на България да подготви и монети, посветени на едната от трите европейски азбуки.

През 2013 година Словакия посвети възпоменателна монета от 2 евро на 1150-ата годишнина от началото на мисията на Кирил и Методий във Великоморавия. Десет години по-късно, приемайки еврото като своя валута, Хърватия постави глаголически надпис на дребните си монети.

Това е позор. Не за словаците и хърватите, разбира се. За българите. Защото представлява осъзнат отказ от една от най-славните страници в летописа на националната памет.

Нека просто да си зададем въпроса: дали онези, в чиито ръце все по-често ще попадат нашите днешни евромонети, имат представа кого и какво точно виждат?

Докато Кирил и Методий, решим ли да ги поставим върху нашите пари, са общо разпознаваеми. Почитани са еднакво както от източното, така и от западното християнство. В края на краищата, те са небесните покровители на Европа!

Азбуката, на която пишем всички ние, гражданите на България, по никакъв признак не ни дели, напротив, обединява ни. Без разлика на възраст, класа, пол, занятье, етнос или религия.

Длъжни сме да въведем в нашето и в европейското всекидневие почитта към създателите, защитниците и крепителите на славянската писменост. Изборът от възможни изображения за осемте номинала монети е повече от богат. Кирил и Методий, Климент, Наум, Черноризец Храбър, “Азбучната молитва” на Константин Преславски, “Шестодневът” на Йоан Екзарх, Иван-Александровото евангелие, Енинският апостол, дори черквата “Свети Седмочисленици”, ако щете! Без да броим самите две азбуки, кирилската и глаголическата. В края на краищата, европейците и гостите на континента имат правото да се наслаждават на красотата на нашите букви.

Изображенията върху парите на една държава са нейна визитна картичка. Изначално се предполага, че те ще траят докато свят светува. В случая - докато Европа европува. Но дори този континентален проект да претърпи някой ден фиаско, самите изображения пак ще останат. Ще пребъдат върху възкръсналия български лев и ще ни припомнят, че сме достойни наследници на едно всечовешко дело.
Предвиждайки възраженията от рода “кога приехме еврото, кога тръгнахме да го сменяме”, можем да се позовем на примерите на други две европейски страни.

Една от най-големите, Франция промени изображенията на монетите от 1 и 2 евро и замени безличната сеячка от 10, 20 и 50 цента с профилите на три жени, с които страната има пълното право да се гордее - Симон Вейл, Жозефин Бекер и Мари Кюри.

Една от най-малките, Сан Марино пък пусна втора серия свои монети само седем години след първата. Предвид ниските им тиражи нумизмати и колекционери са готови да плащат много повече от номинала, за да ги притежават.

Щом една страна може да смени дизайна на парите си за едната печалба, то нашата - заради националното самочувствие на нейните граждани, заради утвърждаването на своята роля в историята - е просто длъжна да го стори.

Най-четени