Никанор и Даниил

За двата „Есфигмен“-а и раздирането на душите

Това са дребните битки - къде по-сериозни, къде по-смешни; бурите бушуват ту в океана, ту в чаша вода

Оставете Путин и Тръмп; оставете Хитлер и Сталин. Забравете Мехмед Завоевателя и бича Божи Атила. Това са само поредни сюжети, които идват, припламват и си отиват. Първо са горчиви спомени, после интересна и поучителна история, а накрая никой не ги помни.Това са само сюжети в историята на истинската и единствена битка - Армагедон. Битката срещу Доброто и Истината, войната срещу Христос и Църквата. Не се заблуждавайте, че е нещо друго, и не си търсете мимолетни отбори, за които да викате на стадиона.

Днес тази битка е придобила окончателния си вид на схватка между истинската Христова църква и новата синкретична и релативистична панцърква; между истинската вяра и последната всеерес.

Известният с непоколебимата си модернистична позиция сайт “Християнство. бг” цитира изявление на архимандрит Вартоломей (да не се бърка с патриарх Вартоломей, макар че е назначен от него, главно, както говорят злите езици, заради идентичността на имената) - игумен на манастира “Есфигмен” в Света гора Атон). Със съдържанието на изказването няма да се занимаваме, защото ще ни отведе в непредсказуеми дебри, пък днес сме решили да говорим за друго. Достатъчно е да знаем, че и самият г-н Никанор Мишков често се опира на авторитета на “Есфигмен”. Изобщо за този кръг “Есфигмен” е източник на атонска легитимност и неуморно се употребява като такъв.

Обаче “Християнство. бг” не обяснява достатъчно добре на читателите си (ако изобщо обяснява - не знам, аз като негов редовен нечитател не мога да твърдя със сигурност), че манастирите с това име са два.
Днес оригиналният, старият “Есфигмен” прилича на крепост. Монасите са се залостили вътре и отказват всякаква общение с другите манастири и с Фенер, поради което официално са обявени за разколници и гръцката държава, според собствената си конституция, е длъжна да ги изгони от Света гора. Затова са се барикадирали.

Как се е стигнало дотам?

От 1962 до 1965 г. се провежда Вторият ватикански събор, от който римокатолицизмът поема открит курс към икуменизъм. Писали сме много за икуменизма и няма да са връщаме пак. Само ще повторим, че икуменизмът е последната всеерес, която се опитва да представи лъжата като сбор от много “истини”.

През 1965 в Йерусалим (ако не ме лъже паметта) папа Павел VI и тогавашният Цариградски патриарх Атинагор, представлявайки кой знае кого, самоволно вдигат анатемите от 1054, заради които Източната и Западната църква и до днес са в схизма, известна като “Великата схизма”, по чиято сила католици и православни не се молят и не се причащават заедно, а се женят помежду си само при определени условия. Кръщенията се признават. Разбира се, анатемите могат да се вдигнат единствено след пълно покаяние на анатемосания, каквото до ден днешен не е налице.

В отговор на това своеволие манастирът “Есфигмен” прекратява споменаването на Атинагор в литургията. Това технически е същото, което се случва век по-рано (3 април 1860), когато Иларион Макариополски не споменава Цариградския патриарх на великденската служба в “Св. Стефан” - събитие, популярно като “Българският Великден”.

Монасите от “Есфигмен” издигат над манастира (1972) черно знаме с надпис “Православие или смърт”, което се вее и до днес.

Днес се опитват да отъждествят този девиз с крайно радикални православни, но източникът му е в Апокалипсиса, където Христос казва на Иоан Богослов да напише на ефеската църква: “Не бой се никак от онова, което има да претеглиш. Ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви изкуси, и ще имате скръб десетина дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота” (Откр. 2:10).

Когато Цариградски патриарх става сегашният Вартоломей (1991) и задълбочава икуменическата линия на Атинагор, напрежението с “Есфигмен” се изостря още повече. И не само. През 1993 и 1999 всичките 20 манастира на Атон излизат с отворени писма до Вартоломей да обясни естеството на връзките си с Рим. Вартоломей обаче успява да пречупи съпротивата им, като единствен непокорен остава само “Есфигмен”.
През 2002 Вартоломей обявява братята от “Есфигмен” за разколници. Успоредно с това се учредява нов манастир със същото име. През 2005 новото братство е сформирано и прави първи опит да превземе конака в Карея. Като не успяват, през 2006 започват да строят нов конак, като патриарх Вартоломей официално прави първата копка.

Днес старият Есфигмен (със знамето “Православие или смърт”) продължава да функционира. Монасите живеят без ток, без водопровод, без снабдяване от външни доставки - всичко произвеждат сами. Обявени са за разколници и всеки момент могат да бъдат изгонени със сила. Новият “Есфигмен” е официален, признат и Цариградската патриаршия гледа хората да забравят, че старият изобщо е съществувал, макар че е основан преди повече от хиляда години.

Та като чуете “Есфигмен” от Никанор или “Християнство. бг”, да знаете, че става дума за този, новия, с игумен Вартоломей.

Историята на двата “Есфигмен”-а със своята сбитост и драматичност е особено подходяща илюстрация за случващото се с Христовата църква, миниатюрна част от което е и бунтът на Никанор Мишков, за който той вече съжалява. Обърна се към всички, които застанаха в защита на Патриарха (припомням, че Никанор Мишков се оказа подкрепен само от петроханците на ППДБ+ и Прокопиевите медии, макар че дискретно адресира първия си текст, от който избухна скандалът, “до всички медии”, докато нормалните хора - мє ряни, свещеници, иконописци даже, както и много изцяло светски хора, които не следят драмите и скандалите на Никанор, - се обявиха в подкрепа на Даниил.

Свещениците от Софийска епархия даже излязоха със специална декларация, а Светият Синод - с официална позиция), та след всичко това, включително и някои пикантни биографични припомняния за него (не одобрявам такива компромати и затова няма да ги цитирам), Никанор се сви и се обърна с молба всички, които се обявиха в подкрепа на Патриарха “да направят една подписка до Светейшия с молба да ми даде поисканото с две писма на митрополит от БПЦ отпусно, та да се свършва тая мъка!”.
Каза го ден, след като в присъщия си дух на монашеско смирение и духовна вглъбеност заяви:

“Ако Даниил не бъде озаптен, новият разкол е неминуем и той ще бъде такъв, че никаква полиция няма да може да го “ликвидира” - както те обичат да се изразяват”.

Tempora mutantur, et nos mutamur in illis - времената се променят и ние се променяме с тях. Понякога обаче се променят много бързо.

Да заплашваш открито с разкол и то с такъв, с който и силовите ведомства няма да се справят, е колкото грозно, толкова и глупаво амбициозно. Затова си мисля че в случая става дума за прелест, породена от мощната подкрепа от страна на атеистичните и антицърковни среди. Но едно е да те хвалят във Фейсбук, друго е да ти се отвори парашутът в действителността.

Та за това, дами и господа, става дума. Ако не е едно, ще е друго; ако не е Никанор, ще е Фори Светулката. Това са дребните битки - къде по-сериозни, къде по-смешни; бурите бушуват ту в океана, ту в чаша вода. Но войната е една единствена от падането на Денница до антихриста и Страшния съд - война на лъжата срещу Истината, на злото срещу Доброто, на грозното срещу Красивото. И тази война е обречена, защото думите с главна буква в предишното изречение са имена на Христос, не на тоя или оня човек, колкото и велик да е той тук на земята.

На мен ми е лесно, защото се съгласявам с Достоевски, който казва в писмото си до Наталия Фонвизина: „... ако някой ми докаже, че Христос е извън истината и ако действително се окаже, че истината е извън Христос, аз бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината”. Защото извън Христос истина няма, колкото и да наричат с това име едно или друго.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.