Васил Априлов милее за просвещението на българите

Богатият търговец натрупва състояние от производство на спиртни напитки и фабрика за рафиниране на захар

Наскоро се навършиха 230 години от рождението на българския стопански и просветен деец, дарител и писател, габровеца Васил Априлов - 21 юли 1789 г.

На единадесетгодишна възраст брат му Никифор, търговец, го отвежда в Москва. Априлов завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807-1809). Малко по-късно двамата се преместват от Москва в Одеса, която по това време се налага като главен център на западна Новорусия, и основават търговска кантора.

Първоначално Васил Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди, след което заедно с брат си открива фабрика за спиртни напитки. През 1821 г. те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други стоки.

Преломен момент

в живота на бележития възрожденец е, когато прочита книгата на Юрий Венелин “Древните и сегашните българи”. Той твърдо решава да положи основите на новобългарското светско училище. През 1835 г. с помощта на Николай Палаузов, братята Константин и Димитър Мустакови, други български търговци в странство и на търновския митрополит Иларион открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия. Освен че оказва значителна парична и организационна помощ, Априлов издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Той решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.

През 1847 г. Априлов пътува до минералните бани в Бурса, за да се лекува, и посещава Габрово. На връщане за Одеса на 2 октомври

умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза

Завещава на габровската община богатата си библиотека и значителна сума – 60 хиляди рубли, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище, и за създаване на фонд за обучение на българи в Русия. Първоначално е погребан в Галац, а по-късно, по случай 50 години от смъртта му, останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия.

Приготовленията за посрещането на свещените останки на българския възрожденец текат няколко месеца. Посрещнати са най-тържествено в града с богата програма. На 1 октомври всички габровци излизат вън от града, на шосето за Търново. Процесията приближава, погледите се приковават в бронзовия ковчег, поет от членовете на градската управа. Изнасят се речи. Процесията се отправя към главната църква на града, а след това към двора на гимназията, където се извършва погребението на костите.

Най-после е изпълнена волята на благодетеля да бъде погребан в своята родна габровска земя. Венци и живи цветя отрупват паметника. Така е и до днес всяка година на датата 2 октомври, когато признателната габровска общественост отдава заслужена почит и засвидетелства отново своето уважение и преклонение пред безсмъртното дело на Васил Априлов.

Признателността

През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат триметров паметник. Идеята е замислена от признателните и родолюбиви габровци още при погремението през 1897 г., когато сформиран граждански комитет, предимно от учители, отправя призив към целия български народ за събирането на средства за неговото построяване.

Трудно и бавно се събират даренията. На 20 ноември 1929 г. се свиква общоградско събрание, на което се създава комитет. В него влизат директорът на гимназията, двама учители и четирима граждани. Комитетът добива гражданственост, среща пълната подкрепа на прогресивната габровска общественост и отново се отправя призив към българския народ за събиране на средства. Отзовават се училища, обществени организации, държавни и частни предприятия, правят се частни дарения, набират се средства от вечеринки, от продажба на печатни произведения за Априлов и се достига необходимата сума от над 1 милион лева.

Равносметката показва, че габровската общественост е проявила отзивчивост и съпричастие – две трети от общата сума е набрана от нея. На 29 юни 1900 г. габровската гимназия чества 25-годишния юбилей на първия випуск и тогава се полага основният камък на паметника.

Паметникът

Решено е на учителския съвет паметникът да се открие по случай 100-годишнината на Габровското училище. Изборът на проект е с конкурс, предлагат се няколко скулптурни композиции, но след дълги и оспорвани разисквания конкурса печели, а и габровската общественост подкрепя, предложението на скулптора Кирил Тодоров за проекта “Будител”.

Барелефът е излят от бронз в Рим. Поставените в основата на паметника четири скулптурни групи изобразяват етапите в историческото развитие на нашето образование. Първият барелеф – на източната страна – показва килийното училище, в което обучението се води от духовно лице и образованието има подчертан религиозен характер. Вторият – на западната страна – представя училището в одаята на занаятчията, който шие потурите си, учи децата на черковнославянски букви и с дългата си пръчка въдворява ред и дисциплина. Третият барелеф, който е на задната страна, представя взаимното училище, където по метода на Бел-Ланкастър един учител с помощта на по-напредналите ученици може да обучава едновременно до 200-300 деца. Барелефът на челната страна на паметника изобразява новото училище, където преподаването се извършва по изискванията на звучната метода.

Пиедесталът е изработен от полиран гранит и символизира твърдостта на българина. Паметникьт и днес се издига пред Априловската гимназия, висок и достолепен.

Приживе Васил Априлов казвал: “Каквото можах – направих, по-хубаво нека направят могъщи”. Делото и значимостта на този велик човек живее в неговите потомци, в поколения научени на четмо и писмо, събрали знания, опит и умения, за да са българи със самочувствие, с високо чувство на гордост и национално самосъзнание.