Животни - музиканти

Най-остър слух притежават кучетата

Най-чувствителни към музиката, разбира се, са птиците

Не по-малко значение имат и придобитите навици

Помните ли легендата за хамелеонския мишеловец, който свирейки на флейта, примамил огромно количество мишки и ги потопил в реката? Тази легенда придобива нов смисъл във връзка с неотдавна проведения експеримент: изгонили плъховете от дупките с помощта на висикочестотни звукови вълни, на които не обръщали внимание конете, овцете, кравите и кокошките. Вече отдавна е известна способността едва ли не на всички представители на животинския свят да възпроизвеждат и да различават отделните музикални тонове. Например мухите се плашат от свирката на влака, докато камертоновият звук ги привлича.

Съвсем тънък слух притежават термитите: те са способни да възприемат от много километри траканията, издавани от техните сродници.

Болшинството от животните чуват само звуците, които сами могат да издават. Подражавайки им, те извикват на „разговор” себеподобните си.

Подробно е изследвано възприемането на звуците от рибите. Оказва се, по-конкретно, че шараните и сомовете имат извънредно остър слух и в това не отстъпват на човека, те различават даже четвъртини от тона и отделят съответни тонове от сложни мелодии. Римският консул Марк Крас призовавал своята любима моруна, пляскайки с ръце. Днес подобни методи използват рибарите в някои страни, те привличат рибата в мрежите с помощта на дрънкалки.

Най-остър слух притежават кучетата. Кучето чува шумолене от разстояние 30-40 метра, а човекът от не повече от 3-4 метра. Кучетата различават звуците на автомобилните мотори и по този начин познават колата на стопанина си.

С музициране в животинския свят се занимават предимно самците. Тяхното „пеене” се оказва мощно средство за привличане на самките. Това убедително било доказано чрез доста прост експеримент: един мъжки скакалец изпълнявал своите любовни мелодии в микрофон, свързан с високоговорител. На неговия призив откликнали всички самки от голям участък наоколо-те незабавно пристигнали до високоговорителя. По-високоорганизираните животни предават с помощта на звуци много нюанси на своето „настроение”: страх, радост, удоволствие, глад, нетърпение, гняв, тъга, безпокойство, мъка заради самота. С призивни звуци прелетните птици подтикват своите сродници да се отправят на път.

Извънредно различни са музикалните „инструменти” на животните. Така, например, пеперудите са тръбачи, те пропускат въздуха през пипалцата си. А гръбначните животни издават звуци чрез гръкляна си, понякога даже с помощта на гласни струни. Най-чувствителни към музиката, разбира се, са птиците и на първо място пойните и „говорещите”. При тях певческата способност се предава предимно по наследство. Не по-малко значение имат и придобитите навици, развити в резултат на подражание на своите по-опитни себеподобни. В района на съществуването си много птици служат за учители по пеене, те съставят цели хорове от обитателите на „родното” дърво. Чувстват музиката и отлично я различават и най-добрите приятели на човека-кучетата.

Нашата планинска хубавица

Дива коза

Нашата планинска хубавица - това определение е твърде подходящо за дивата коза, която наистина е красиво животно, ала вече доста рядко може да се види. Непристъпните страховити зъбери и високопланинските ливади са неин дом и закрила. Скалите я предпазват от всякакви неприятели. У нас  тя обитава планините Рила и Пирин. Среща се и в Стара планина - резервата „Джендема”, Троянския балкан.

Дивата коза е с кухи рога. Пъргавото ѝ и стройно тяло прави смели скокове, бяга много бързо. Рогата й са красиво извити. Предпазлива и доста страхлива, тя търси храната си рано сутрин. Яде предимно растения, виреещи по каменистите планински урви. В следобедните часове, скрита между скалите, преживя храната си. През нощта убежище й са най-непристъпните места. Движи са на стада по 4-5, по-рядко по 15-16 екземпляра. Обича студените северни склонове на планините.

Мечката и медът

Кое е най-голямото лакомство за мечката? Може би някои знаят: медът. С острия си слух мечката долавя бръмченето на пчелите и внимателно следи полета им из дъбравата. Няма по-щастлив миг за нея от намирането на медените пити. Чупи всичко наоколо, дорде се докопа до любимото ястие. Заедно с меда гълта и нападащите я пчели, и всичко, което е смесено с него. Ако не може да издържи на болките  от ужилванията, бяга надалеч, търкаля се по земята, топи се във водата, само и само да се отърве от освирепелите насекоми. Със силното си обоняние мечката отлично се ориентира към пълните с мед кошери, отминавайки с безразличие празните. Открие ли местонахождението на ароматната си гозба, тя твърде упорито проявява крадливите си наклонности, като пренебрегва понякога даже свои най-обикновени правила за самосъхранение.