Навигацията при прелетните птици

Кой “компас” е първичен-магнитният или небесният?

За едни птици северният полюс бил изместен на изток, за други - на запад

По време на миграциите си птиците избират и контролират направлението на полета си, сякаш при тях съществува нещо като компас. Както предполагат специалистите, “чувството за компас” е основано и върху ориентацията по небесните светила /слънцето, звездите/, и върху реакциите на магнитното поле.

Птиците се раждат не с цялото си “навигационно оборудване”, а само с един от “компасите”. По него се калибрират другите техни способности за ориентация. Но кой “компас” е първичен-магнитният или небесният?

Шведски специалисти поставили птичи гнезда в устройство, създаващо магнитно поле, чието направление на силовите линии може да се изменя. За едни птици северният полюс бил изместен на изток, за други-на запад. Контролните крилати същества се намирали под въздействието само на геомагнитното поле. След 12-дневно държане в гнездата младите птици били пуснати в закрито помещение, стояли там около 2 месеца, докато не настъпило времето за отлитане и те не почнали да проявяват безпокойство. Затворените птици често излитали и извършвали кратки прелети. Направлението им се фиксирало.

Всички птици се намирали под въздействието на геомагнитното поле, виждали небето отгоре, но не съзирали хоризонта. Както се и очаквало, птиците от контролната група предпочитали западното направление-обикновения път на миграция бил към западното крайбрежие на Африка.

Какво правели останалите птици? Ако магнитният “компас” се калибрирал по небесния, тогава птиците, израснали при изменения на изток северен пояс, трябвало да изберат южното направление, а израсналите в условията на противоположна ориентация-северното. В действителност всичко се оказало обратното. И следователно магнитният “компас” е първичен. Отначало птиците калибрират небесния “компас” по магнитния и при прелетите се ориентират по слънцето и звездите.

Птици с ехолокатори

Някои птици имат ехолакатори. В планините на Централна Америка живеят птиците гуарахо. Размахът на крилете им е около метър. Гнездят и излюпват малките си в дълбоките тъмни пещери, където всъщност прекарват и деня. Привечер излизат да търсят храна. През периода на гнездене птиците непрекъснато се връщат в пещерите, за да хранят малките си. Учените се заинтересували как гуарахо се ориентират в тъмнината на пещерите. Било установено, че по време на полет те издават звуци с честота около 7000 трептения в секунда и улавят отражението им от стените на пещерата.

Емилиян Станев за дивите животни

“Дрезгавината изчезваше. Снегът ставаше по-бял, небето по-синьо. Ето че гората се показа, сякаш изплува, покрита със скреж, разкошна и тържествено неподвижна под студеното небе, дето сребристо мигаха няколко едри звезди. Бяла светлина изпълни въздуха.

Заекът се успокои. Бялата светлина го зарадва. Мракът щипише муцунката му и за да се спопли, той се завтече към гората. Правеше големи скокове, спираше се внезапно и дълго оставаше неподвижен, цял обърнат на слух. После весело отскачаше встрани и отново се връщаше в дирята си. От парата на дъха му неговата муцунка се покри със сребристи игли, а лапичките му хванаха бучици лед.”

Из “Несполука”

“Неочаквано удари с предните си крака о земята. Тоя знак се отнасяше за сърнето. Ала то лежеше неподвижно. Тогава, както не смееше да се приближи до него, тя се отдръпна назад и аз чух колебливите є стъпки в гората край дола.

Тя обикаляше там нагоре-надолу, спираше се, слушаше, пак тръгваше за някъде. После поблея тихичко с тревожен, тръбен и кратък звук. Аз слушах стъпките є как се отдалечават от дола. След това настана тишина. Долът се изпълни с мрак. Наоколо гората почерня. Звездите се палеха и сърповидният месец бързо пожълтя, увиснал от малкия къс небе над мене.”

Из “Сърна”