Хенри II, който обладал бъдещата си снаха и ѝ направил копеле

Владетелят имал толкова много законни синове, че се чудел как да им подели царството си

Дори съпругата му Елинор Аквитанска, за която той се жени през 1152 г., 
е французойка

Топ любовницата на краля Роузмонд била заклеймена от църквата като проститутка

Хенри II е интелектуалец, който знае как да използва европейската култура на ранното средновековие и правните доктрини

За разлика от френските крале, английските са нямали фаворитки, но това въобще не означава, че те са обичали жените по-малко. Просто не са имали нуждата, необходимостта или смелостта да превръщат поредната си любовница в институция, която в определени моменти да бъде за тях нещо повече от съпруга, не само в леглото, но също така в кралския двор и управлението на държавата. Според историците на Острова, за английските крале техните метреси са били конкубинки, тоест наложници или жени, които живеят с владетеля като съпруги, но без сключен брак.

И обратно на кралете Отсам Ламанша, английските много рядко са се впускали в авантюра с омъжени жени, като са предпочитали незадомени девойки, а ако можело те да бъдат девствени - още по-добре. Които, за разлика от съпругата на владетеля, са нямали право над неговото домакинство, камо ли да се изявяват наред с кралицата по балове и приеми, или да се намесват в държавните дела. Всичко това обаче не им е пречело да раждат на поразия челяд на похотливците с корона, естествено докато те си падали по тях и не са били замествани с нови конкубинки.

Хенри II и съпругата му Елинор Аквитанска.

“Горд, енергичен, неуморим човек, Хенри II е интелектуалец, който знае как да използва европейската култура на ранното средновековие и правните доктрини, родени в италианските университети, за да даде на кралството си съдебна и административна система, която е много напреднала за времето му и която представлява основата за авангардните конституционни реформи, последвали след смъртта му през 1189 г. И макар да е от френски произход и да е проговорил първо на френски, той трябва да се смята за един от най-великите английски крале”.

Така пишат историците на Обединеното кралство за властвалия над него между 1154-та и 1189 г. внук на Хенри I и негов наследник. Да, защото двамата законни синове на краля - рекордьор по извънбрачни деца, за когото разказахме преди две седмици, умират рано и той посочва като приемник на короната дъщеря си Аделаида-Матилда. А неин син е кръстеният на дядо си малчуган, чийто баща пък е младият френски благородник граф Жофроа Д’Анжу, оженен за принцесата от таткото едва ли не само и само за да є направи момче, тоест законен наследник на английския престол.

Речено, сторено и Хенри се ражда като Анри през 1133 г. във френския град Льо Ман, който в ония години, заедно с половината Хексагон, бил под скиптъра на дядо му. И внукът се извисява също като него велик държавник и фустогонец като му отстъпва само по броя на копелетата си, но го бие по законни деца - девет!

Хенри II с легендарната си наложница Роузмунд Клифърд.

Доста интересен момент от житейския път на Хенри II e този, че дори съпругата му Елинор Аквитанска, за която той се жени през 1152 г., е французойка, плюс още нещо - тя е бившата половинка на краля на Франция Луи VII! Ами вдигат сватба тя и все още кандидатът за крал на Англия след като първият є брак е разтрогнат от католическата църква. Ех, била е с 11 години по-възрастна от младия английски благородник, който ще надяне короната две години по-късно.

Но важното е, че освен с много наследници, тя го дарява и с щедра зестра - вкарва в границите на английското кралство наследените от баща є обширни райони Аквитания и Гаскония, тоест почти цялата днешна Югозападна Франция. Но върхът на авантюрите на Хенри II под знака на Хексагона е през 1169 г., когато след поредните мирни преговори с първия мъж на жена му - Луи VII, двамата скрепяват съответния мирен договор с ангажимента за бъдещ брак на деветгодишната Алис - дъщеря от второто венчило на френския владетел с испанската принцеса Костанца Кастилска, с втория син на английския крал - Ричард, останал в историята като Ричард Лъвското сърце. Французойчето е на 9 години, англичанчето на 12, но свекърът прибира момичето в двора си, за да сложи веднага ръка върху неговите зестри - френските графствата Омал и Ю. Освен това двамата сватове се разбират да спретнат сватбата, когато девойчето навърши 15 - 16 години и стане стопроцентова жена.

Роузмонд се е превърнала в част от английския фолклор.

Четири години по-късно обаче тримата синове на английския крал - Хенри Младши, Ричард и Джон Безземни се вдигат на бунт срещу таткото, тъй като искат от него да им подели огромните си владения докато е жив, за да не се карат, а той отказва категорично. Освен това по онова време Хенри II е зарязал майка им, заради легендарната си наложница Роузмунд Клифърд и момчетата не могат да му го простят. И с помощта на френския крал те спретват войска, тръгват през 1674 г. на бой срещу родителя, но са победени и принудени да му искат прошка.

А майка им - бившата френска и настояща английска кралица Елинор Аквитанска, която подкрепила бунта на отрочетата си, е хвърлена за 15 години в тъмница, чак до смъртта на законната є половинка през 1189 г. Но през 1176 г. Хенри II е жив и здрав, синът му Ричард е на кръстоносен поход и за геройствта му се понасят легенди, а доста неочаквано умира споменатата любовница Роузмонд. И останал без нежно създание, което да го топли в леглото, 43-годишният върл похотливец Хенри II прикотква в него... едва навършилата 16 години негова бъдеща снаха - френската принцеса Алис! Подчул за новата тръпка на английския крал, през 1177 г. папа Александър III се намесва в интригата, за да го призове, заплашвайки го с отлъчване от църквата, да остави на мира момичето и да продължи с подготовката на договорения брак с Луи VII.

Кралят наистина потвърждава ангажимента си през декември 1183 г. като се кълне повече да не докосва Алис, но малко след това тя му ражда син. През 1188 г. новият френски самодържец Филип Август, който е подкрепил Ричард Лъвското сърце в конфликта между него и баща му преди петнайсет години, настоява бракът на завърналия се от Кръстоносния поход английски принц със сестра му най-накрая да бъде сключен и Ричард да бъде обявен за наследник на трона на Англия. По този повод спретват среща, на която английският принц се врича на краля на Франция и евентуален негов шурей да му бъде верен до смърт, а присъствалият на церемонията им болен и изтощен Хенри II я напуска от яростен, по-яростен. Умира година по-късно, по-точно през февруари 1190 г. и Ричард Лъвското сърце отвежда Алис в Руан, където ги чака владетелят на Франция.

Двамата мъже трябва да уговорят подробностите покрай предстоящата сватба, но говори само Ричард, който заявява на брата на Алис, че не може да вземе сестра му за съпруга, заради безчестието є. Както твърди смятаният във Франция за много сериозен историк Роже дьо Овден, гостът се бил обърнал към домакина със следните нелицеприятни слова: “Величество, не отхвърлям сестра ви, но е невъзможно да се оженя за нея, защото тя преспа с баща ми и му роди син!” 

А що се отнася до споменатата легендарна наложница на Хенри II - Роузмонд Клифърд, тя е родена някъде около 1140 г., тоест по-малка е от краля със седем години. Била много известна заради красотата си, неомъжена и според историците най-вероятно била хванала окото на владетеля по време на кампанията му през 1165 г. за подчиняване на Уелс. Тогава монархът бил поканен да си почине от нейния баща - англо-нормандския лорд Готие фиц Ричард - в замъка му Клифърд и Хенри II въобще не се колебал да прикотка хубавицата.

Отвежда я в двора си, но подобно на предшествениците пък и на наследниците си, той малко или много крие тази вече предпочитаната любовница и тя дълго остава в тайна. Като свалката є с краля става обществено достояние едва през 1174 г. след споменатия бунт на неговите синове и хвърлянето в затвора на кралицата Елинор Аквитанска заради участието є в заверата. Тогава Хенри II признава Роузмонд за негова официална любовница и я обгражда с прислуга като за кралица, но без да є дава правото да го придружава на приеми и гуляи. Все пак тя става истинска фаворитка, почти от френски тип, на която придворните се прикланят и за която дворцовите бардове съчиняват песни и куплети.

В тях те преди всичко тълкуват в стихове екзотичното є име - според някои историци то имало германски корени и означалао “кон за защита”. Ама за да се подмажат на краля, песнопойците в замъка му тълкували името според неговите латински корени - “rosa mundi” или “розата на света”, ама може и”rosa munda” - “чистата роза”. Но се намерили зевзеци като придворния паж Жиро дьо Бари, който прекръстил красавицата на... “Rosavilis” - “гнусната роза”!

За историците Роузмонд нямала политическо влияние върху краля и затова той не се развежда със съпругата си, но след бунта на синовете му, Хенри II започнал много сериозно да си мисли за нов брак. И през 1175 г. той заповядал да му доведат в двореца апостолическия нунций кардинал Угучионе, за да измислят план за разтрогване на брака с хвърлената в тъмница Алинор Аквитанска и повторна женитба с Роузмонд. Когато научил за това, римският папа обаче се възпротивил, пак заплашил краля, че ще го анатемоса и отлъчи от църквата, след което владетелят се отказал от намерението си.

В същото време той съвсем не забравил да заповяда на приближените си да се отнасят към наложницата като към негова съпруга. Тя обаче за съжаление не могла да се възползва дълго от положението си почти на кралица, тъй като през 1176 г. се разболява от дизентерия и умряла. Погребали я в църквата на Божия обител недалеч от Оксфорд, точно пред главния олтар. Гробницата била великолепно украсена с восъчни лампи и свещи, а съсипаният от скръб крал често я посещавал, като правел щедри дарения на манастира. Но няколко години след кончината на Хенри II, през 1191 г., някакъв епископ с много власт, минавайки през Оксфорд, разпоредил останките на кралската метреса да бъдат погребани извън стените на Божията обител с мотива... “защото тя беше курва”!

Иначе през вековете Роузмонд се е превърнала в част от английския фолклор, тъй като животът є е вдъхновил не една и две приказки и легенди. Според някои от тях, красавицата била родила две копелета на Хенри II, които се оказали много интелигентни, комбинативни и оправни момчета. По-големият им син Джефри успял да се издигне до архиепископ на Йорк, докато по-малкият Уйлям, наричан “Дългият меч”, станал граф на намиращия се в югозападна Англия феод Солсбъри и участвал в разширяването на владенията на английската корона.

Но случаят има и “контра-легенда” - майката на Джефри била проститутката Икенай, а тази на Уилям - девицата Ида, която след като забременяла, кралят я омъжил за богат граф. Друга легенда пък твърди, че Роузмонд не била умряла, покосена от болест, а я убила Елинор Аквитанска, която предложила на обречената на смърт сама да избере как да напусне този свят - пронизана с кама или отровена. Историците обаче оборват подобни внушения с простото доказателство, че когато Роузмонд умира в двореца на любовника си, кралицата е била хвърлена зад решетките в кулата на замъка “Олд Сарум” в Солсбъри.

От всичко казано до тук излиза, че Хенри II е имал едва ли не само две конкубинки, достойни да не бъдат забравени от историята. Не, нямаме място за другите, а времето въобще не е заличило спомените за сексапилната Анабел дьо Балиол, за известната с артистичните си дарби изтънчена Ида дьо Тосни, за лъчезарната уелска красавица Нест и за още много други сърдечни завоевания на английския крал от XII век. Но тези жени са, така да се каже, миманса в любовния балет на един от бащите на днешна Великобритания. Докато Алис Френска, Роузмунд и, разбира се, Елинор Аквитанска, са примите на неговия пищен житейски танц.