Труд
Автор:
Труд онлайн
България настоява за събиране на доказателства за обстоятелствата около ударите с дронове по два кораба в Черно море, при които загинаха моряци. Страната ни търси подкрепа от съюзниците си и работи с партньорите от НАТО и Европейския съюз за укрепване на сигурността в региона. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова по БТВ.
По думите на Петрова България не е забавила реакцията си, а се опитва да изясни всички обстоятелства около инцидентите.
„Не мисля, че България изчаква дълго. Спомняте си всички това, което се случи в Лайпциг. Ако погледнете назад във времето, инцидентът се случи на 4 август, а беше оповестено от властите в Германия кой е извършителят на 1 септември. Тоест имаше почти четири седмици между случилото се и реакцията. Така че мисля, че тук е абсолютно нормален процес, в който се опитваме да разберем всички обстоятелства“, заяви външният министър.
Тя подчерта, че България е готова да работи със съюзниците си за изясняване на случая. „И сме много открити, защото, ако не бяхме открити, нямаше така да изразим готовност всички наши съюзници и партньори да съдействат в процеса. Очевидно това се случва и тук съм благодарна на нашите съюзници, че се отзоваха“, посочи Петрова.
По повод случая с дрон, паднал край Констанца, чийто произход румънският президент определи като руски, министърът заяви, че не са представени доказателства, които да потвърждават това твърдение. „Не мисля, че са дали каквито и да било доказателства, че е руски“, коментира тя. Петрова обясни, че подходът на българското правителство е да изисква доказателства, преди да прави категорични заключения.
„Беше много ясно казано от премиера още от самото начало, че нашият подход е да изискваме доказателства. Иначе и той, и аз много ясно казахме каква би била логиката на войната. Но в случая доказателствата са основното нещо, което ни е необходимо. И правим всичко възможно, така че да ги имаме възможно най-бързо“, заяви външният министър.
Тя коментира и решението руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде приета от премиера, вместо да бъде извикана в Министерството на външните работи. „Не мисля, че е било тържествено. Както знаете, аз също присъствах на срещата. Това е акт на много голямо ниво на сериозност, което правителството вижда в това, което се е случило. Фактът, че е приета и извикана от премиера, означава, че наистина приема случая с високо ниво на сериозност“, посочи Петрова.
Мерки за сигурността в Черно море
Външният министър заяви, че координацията с Турция и Румъния не се ограничава само до дипломатическите разговори. Тя е провела разговори с колегите си от двете страни, министърът на отбраната също работи по темата, а премиерът е разговарял с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
По думите ѝ България е отправила конкретни искания за технически способности и ресурси, от които има нужда по линия на Министерството на отбраната. Петрова посочи, че подкрепа е заявила и Франция. По време на посещението си в България френският външен министър е потвърдил готовността на страната си да съдейства, включително на техническо ниво.
На въпрос кой може да гарантира, че няма да има нови инциденти с дронове в Черно море, Петрова уточни, че дори противодроновите системи не могат да осигурят абсолютна защита.
Според нея прекратяването на военните действия в Украйна само по себе си няма да гарантира сигурността в Черно море, но може да бъде първа стъпка към постигането на тази цел. Тя посочи, че в дипломатическите усилия на САЩ, Украйна и Русия се обсъждат поетапни действия за прекратяване на огъня, включително в областта на енергийната инфраструктура и в Черно море.
„Това е абсолютно нормален етап от постигането на крайната цел, която е спирането на военните действия изобщо в Украйна и спирането на войната“, каза Петрова. По думите ѝ е необходимо страните да седнат на масата за преговори и да определят конкретни параметри за следващите стъпки.
Министърът отбеляза, че Европа постепенно започва да играе по-активна роля в дипломатическите усилия. „Защото досега инициативата беше предимно на Съединените щати и това, което ние винаги призовавахме, е Европа да бъде много по-активна. Виждате, че диалогът започва да се нормализира като готовност за такъв. Дали той ще доведе до последващите действия? Важното е, че е започнат“, посочи тя..
Позицията на България за войната в Украйна
Велислава Петрова защити позицията на правителството, че дипломатическите усилия трябва да бъдат засилени, за да се стигне до прекратяване на военните действия в Украйна.
„Позицията е, че досега дипломацията не беше използвана достатъчно активно и достатъчно адекватно, не беше използвана особено с активното участие на Европа. Смятаме, че тя трябва да бъде основният фокус на нашите усилия, така че да спрем продължаването на военните действия“, заяви тя.
На въпрос дали българската позиция може да бъде обобщена като призив единствено за преговори, без ясно разграничаване между агресор и жертва и без оказване на помощ на Украйна, Петрова отхвърли подобно тълкуване. „Не мисля, че това е правилно обобщение. В случая има огромен фокус върху назоваването. Забелязвам, че хората се делят на лагери върху това кой каква дума използва. А на практика – кой какво прави“, коментира тя.
Външният министър уточни, че България не предоставя военна помощ на Украйна, но страната ни може да съдейства в други области, от които Киев има нужда. „Украйна иска от нас помощ по линия на енергетиката, всякакъв вид инфраструктура, която може да им помогне, генератори, всякакъв вид помощ, която ще им е необходима за следващия сезон“, посочи тя.
Отношенията с РСМ
За отношенията с Република Северна Македония Петрова заяви, че не вижда ескалация в момента. Тя посочи, че на среща с външния министър на съседната държава във връзка с Коридор VIII България отново е подчертала необходимостта от изпълнение на поетите ангажименти. По думите ѝ те са важни както за европейския път на Северна Македония, така и за гарантирането на по-добър живот на българите там.
Българската позиция за бюджета на ЕС
В интервюто беше засегнат и въпросът за следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз и за това дали по-малкият бюджет би бил по-изгоден за България заради по-ниската вноска на страната ни.
Петрова обясни, че България е нетен получател на средства от ЕС, но при определянето на бюджета трябва да се отчита както размерът на финансирането, което страната получава, така и нейният принос. „Да, България е нетен получател от Европейския съюз, така че по-голяма сума на бюджета означава по-голям принос и за България, но и по-голяма вноска. При нас важен е балансът“, заяви тя.
