Видин заслужава да има археологически музей

Районът се нарежда сред първите пет в страната, където има най-много антични и средновековни паметника

Общо 2500 находки са разкрити при археологическите проучвания през миналото лято на територията на Видинска област. С резултатите си от разкопките на некропола и римските терми в Антична Рациария, Антична Бонония и Кастра Мартис се похвали доц.д-р Здравко Димитров, ръководител на екипите проучвали тези обекти.

Ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей – БАН и археологът от Регионалния исторически музей - Видин Илко Цветков представиха артефактите, които са постъпили в Регионалния исторически музей във Видин. Според археолозите голяма част от тях са с експозиционна стойност, уникални артефакти които според археологът са не само с национално, но и със световно значение. Атична Рациария продължава да разкрива нови тайни и своя блясък

Некрополът на римския град отново бе обект на проучване след повече от 50 години. Той се е оказал един от най-богатите в цяла България, съобщи Здравко Димитров. В този участък от античния град, са открити в далечното минало едни от най-красивите и богато украсени римски саркофази.

Богатството на некропола, който е бил проучван от 1974 г. , се разкрива случайно през м.г. когато община Димово реализира проект за цялостна рехабилитация на общинския път между селата Арчар и Държаница, каза доц. Димитров. При подготовката на участъка за ремонт се разкпиват първите гробни структури и това налага провеждането на спешни спасителни разкопки. В резултат на проучването са са разкрити и проучени 17 гробни структури – три зидани гробници от тухли и 14 самостоятелни гроба.

Само от разкопките и проучването на некропола са открити 130 находки. Сред тях, каза Димитров е един изключителен артефакт - златна амфорка (бижу, накит), която е един от акцентите на националната изложба „Българска археология 2024“. Амфорката е изключително произведение на изкуството от втори век и дава отговор на въпроса защо трябва да продължи да се проучва Рациария.

Димитров подчерта, че резултатите от проучването на некропола са изключително впечатляващи и мотивиращи за археолозите, на този обект има още много какво да се проучва и да се откриват находки със световно значение.

Той благодари на община Димово за финансирането на разкопките и желанието й то да продължи с ежегодни проучвания.

С впечатляващо национално финансиране от 400 000 лева през миналото лято в Рациария продължи проучването на римските императорски терми.

След повече от 10 години проучвания и археологически разкопки, каза Димитров, римските императорски терми ще са окажат най-големите и отлично запазени архитектурни комплекси от римската епоха в България.

Външните зидове са с внушителните 3,5 м и са по-масивни от крепостната стена на града, уточни доц. Димитров. Кам момента на обекта е разкрито цялото източно крило и проучването е достигнало до южния край на банята.

На площ от около 200 кв. м през това лято бе открит таванът на банята, рухнал върху пода, без никакви иманярски разрушения, което е изключително. В тази част античния град, термите са запазени и това дава възможност за научни открития и за разкриване на архитектурните комплекси в тяхната цялост и запазеност.  

В резултата на продължаващите от 2014 г. археологически ежегодни разкопки на Рациария е разкрито цялото източно крило, и архелозите са достигнали до южния край на банята и в тази част Рациария е наистина запазена, незасегната от иманярите, и дава възможност социализиране.

През близо четирите месеца разкопки на Рациария, на императорските терми археолозите за открили 1880 находки, от които 1476 са златни, сребърни и бронзови монети, каза доц. Димитров. Златен солид на император Аркадий е експониран в тазгодишната национална изложба в София.

Ръководителят на разкопките на античните обекти във Видин се надява и в бъдеще да продължи националното финансиране и в рамките на следващите пет години да бъде проучена цялата римска баня, която се простира заедно с античния град на площ от над 10 дка и постепенно да се премине към нейната консервация, реставрация и пълна социализация и отварянето и за посещение на туристи. За да продължи проучването на Рациария категорично е необходимо ежегодно държавно финансиране. Това е един от големите археологически обекти в България и безспорно най-големият в Северозападна България, отбеляза доц. д-р Здравко Димитров.

Разкопките на Антична Бонония през лятото на м.г. бяха финансирани с 60 хил. лв. предоставени от бюджета на Община Видин.

На обекта, разположен в идеалния център на Видин, в непосредствена близост до крепостта „Баба Вида“, сградата на Синагогата, митрополитския комплекс и джавията и библиотеката на Осман Пазвантоглу, след 8-годишна работа на археолозите настоящия парцел е почти напълно проучен, съобщи Здравко Димитров. И добави,че във фонда на видинския музея са постъпили над 5000 монети. В проучването на монетите са се включили трима нумизмати. Само проф. Константин Дочев е обработил 1500 монети открити при разкопките на Бонония. Като те се датират от времето след Римската империя – Византийския период, Второто българското царство и Видинското царство. На базата на данните от нумизматичния материал се прави изводът, че  Видинското царство продължава да съществува и в началото на 15-и век , т.е до 1425 г. подчерта доц. Димитров. 

Продължава проучването и датирането на всички открити движими културни ценности в античния град Бонония. Димитров бе категоричен, че античния град Бонония, разказва историята на града, една история на 2 000 години.

Очертанията на антична Бонония вече са открита и се вижда. Градът трябва да бъде реставрирана и социализиран и да бъде символ и гордост на Видин и видинчани.

Кастра Мартис , другият изключително запазен обект от римската епоха също продължава да разкрива своиет тайни. Археологическото проучване на римския кастел, който е един от най-добре запазените паметници от римската епоха в България и кулата, с височина 20 м е абсолютно автентична, трябва да продължи, категоричен е Здравко Димитров. Проучени са два кастела на крепостта - квадрибурга, проучвани от Йорданка Атанасова, и този, който сега ние продължихме след нея - източната крепостна стена с двете кули – първа и втора. При кула №2 проучваме южната крепостна стена и пластовете зад нея, която никога не е била известна.

През лятото на м.г. проучванията бяха финансирани с 16 000 лв. от бюджета на община Кула и идеята на археолозите е към сега съществуващия археологически парк Каста Мартис да се включи източната част на големия кастел, който се проучва.

Археологът Илко Цветков припомни, че през миналата година Видин беше домакин на  международна научна конференция за Дунавските провинции на Римската империя . Тя показа на световната археологическа общност големия брой и значимостта на археологическите обекти на територията на Видинска

област, към които има голям интерес, особено след разкриването на значителните структури на римските императорски терми, некропола на Рациария и тяхната запазеност. 

Голямата болка на видинчани е липсата на трезорна зала в Регионалния музей на града

Видинският музей има нужда от трезорна зала, за да се изложат безценните антични находки, с които разполага. Към момента те не могат да се видят от посетителите, защото стоят в трезорите и няма подходящи условия за тяхното експониране, каза още археологът от РИМ-Видин Илко Цветков. 

Във Видин към днешна дата съществуват исторически музей „Конака“, където в няколко зали на два етажа, на едно място е събрана цялата история на тези земи. Експозицията е правена през 70-те години на миналия век и е остаряла, сградата се нуждае от ремонт и е далеч от съвременните изисквания за европейски музей. Тепърва екип на РИМ-Видин изготвя документите за нова експозиция, за което към момента има спечелено финансиране само за научното обосноваване на бъдещата експозиция.

В музей „Кръстата казарма“, който бе етнографски музей и преди 10 години бе направен основен ремонт и до днес има зали, в които няма постоянна експозиция, а сградата отново започна да се напуква и от покрива да тече. Но и там няма трезорна зала и на практика не могат да се покажат пред публика и експонират ценните експонати, открити в последните 10-тина години.

Най-новият музей във Видин е Епиграфския музей, открит преди седем години, който се доближа до съвременните изисквания, но в него няма екскурзовод, който да разкаже за епиграфските паметници от различни епохи експонирани в него.

В нито един от сега съществуващите във Видин музеи, включително и в средновековната крепост „Баба Вида“ няма електронен гид на основните европейски езици или представяне на историята посредством новите електронни технологии или специални презентация за деца и ученици.

Всичко това поставя въпросът дали не е необходимо обществеността във Видинско, заинтересованите институции, историци и археолози, учители да поставят на вниманието на управляващите идеята Видин да има нов съвременен археологически музей. Още повече дунавския град се нарежда сред първите четири български града след- София, Пловдив, Търново и Варна с най-много добре запазени археологически паметници.

Изграждането на нов съвременен музей е много скъпо начинание. Впоследните години в страната са изградени два нови археологически музея - в Пловдив и Стара Загора. Но усилията си заслужават защото те привличат хиляди туристи, увеличават ефективността на предлагания туристически продукт и генерират сериозни приходи от туризъм. Това за Видин и видинския край е особено важно, защото районът е богат на природни и исторически забележителности, разположен е на кръстопът, където се събират границите на България, Румъния и Сърбия, а река Дунав в последните години е предпочитана за чужденците от целия свят туристическа дестинация.

Ежегодно на брега край Видин, акостират над 320 круизни кораба, с над 40 000 туристи. И когато към тях прибавим и индивидуалните български и чуждестранни туристи, българските групи региона се посещава от над 100 000 туристи.