Инициативният комитет "За чиста природа в Община Ботевград" събра над 10 хиляди подписа с петиция срещу проект ЕЕ-1 ЗА проучването и добива на метални полезни изкопаеми в района на село Краево, община Ботевград. "Предстои да бъде регистрирано и сдружение, защото сама по себе си дейността на инициативния комитет приключва дотук", обяви пред "Труд news" членът на ИК "За чиста природа в Община Ботевград" Дачо Лазаров.
"10 240 души не искат проучване и добив на метални полезни изкопаеми на площ "ЕЕ-1" в района на общините Своге, Ботевград и Мездра! 7987 подписа от жители на община Ботевград и 2253 от други населени места – това е силата на хората, обединени от една кауза!", обявиха от инициативния комитет и благодариха на всички подписали се, на доброволците и на тези, предавали каузата им от уста на уста.
"Заедно вдигнахме сериозен шум. Така поне се надяваме да ни чуят, когато казваме, че не искаме мина, а искаме красива природа, чиста вода и въздух и, най-важното - здраве! Продължаваме заедно с още повече увереност и вяра за нашата природа, за нашия дом!", увериха организаторите.
"Труд news" разполага и с нотариално заверената декларация, придружаваща внесената подписка, подписаната от председателя на ИК "За чиста природа в Община Ботевград" Нели Петкова.
Хронологията на събитията
В началото на месец март инициативният комитет "За чиста природа в Община Ботевград" призовава гражданите да заявят своята позиция срещу този проект чрез петиция, а в брошурата разясни и хронологията на събитията до момента.
Министерството на енергетиката сключва договор с фирма "БЪЛГАРИЯ АЛФА" ЕАД за проучване на метални полезни изкопаеми в района на общините Своге, Ботевград и Мездра. Определена е площ наречена "ЕЕ-1" (166.50 кв. км.), с набелязани поне 57 точки за сондиране (до 650 м. дълбочина). Фирмата е регистрирана в България, но собственикът ѝ е канадската компания "Мундоро Мидълен Б.В.". През август 2025 г. изтича срокът за извършване на сондажни дейности. След това фирмата има право да поднови разрешението още два пъти на всеки две години.
Очаква се рудникът да бъде разработен по открит способ, написаха от ИК "За чиста природа в Община Ботевград".
Това означава:
- разкопаване на огромни терени;
- оформяне на товарни площадки;
- извозване на изкопаната маса на друго място;
- изграждане на хвостохранилища;
- пълно обезлесяване на територията
- използване на голям воден ресурс за целите.
Информация получихме от официалната документация, достъпна на официалните интернет страници на инвеститора и Министерство на енергетиката, поясняват от комитета.
Какъв е проблемът, според ИК "За чиста природа в Община Ботевград"?
В Доклада за екологична оценка липсва важна информация относно специфичните характеристики на района, както и за редица вредни и опасни последствия от подобна дейност:
1. Площ „ЕЕ-1“ е единствен водоизточник за много населени места. Районът е карстов, характерен с пещери, кухини, пропасти, подземни реки. При сондаж тези образувания лесно могат да се разместят или разрушат, което води до пропадане на вода или смесването ѝ с други вещества (уран).
2. В района са открити уранови жилки, чиято радиоактивност разболява и убива, когато попадне във въздуха и водите.
3. Увреждане и замърсяване на околната среда: земеделие, животновъдство; водни ресурси (реки, язовири); въздух - община Ботевград е разположена в котловина (между планините) с ниско надморско равнище (395 м.), позната като район със завишение на респираторните заболявания. Движението на основните въздушни течения в умерените ширини (на северното полукълбо) е от запад на изток, а „ЕЕ-1“ се намира на запад от Ботевград. Това означава, че въздухът в котловината ще бъде силно замърсен и отровен; горите, които играят неизменна роля в регулирането и равномерното отдаване на воден ресурс през годината, предпазват от ерозия и свличане на почвата и са дом за много животински и растителни видове; население - замърсяването ще доведе до обезлюдяване на общината.
На 11.08.2022 г. - Министерство на енергетиката сключва договор с „БЪЛГАРИЯ АЛФА“ ЕАД, с разрешение № 568;
На 22.01.2024 г. – Басейнова дирекция Дунавски район издава становище, че постъпилият Цялостен работен проект (ЦРП) е допустим;
На 17.04.2024 г. – МОСВ издава решение за извършване на Оценка на въздействие върху защитените зони;
През май 05.2024 г. - Фирмата предава Работен Проект, Доклад на проекта и т.н. с компрометирано съдържание и сериозни пропуски при оценката, пишат от изпълнителния комитет.
"Най-големите ни притеснения са, че фирма "БЪЛГАРИЯ АЛФА"-ЕАД със сигурност ще иска да продължи това разрешително, за да може да започне да правят проучванията. Гражданите имат притеснения, че ще бъдат замърсени и водата, и почвата, и въздуха в много голям периметър. Даже можем да кажем, че нашата община Ботевград ще бъде засегната изцяло от проекта, дори съседни", пишат от ИК "За чиста природа в Община Ботевград".
Основните притеснения на местните хора
"Знаем, че ще се опитат да ни убедят, че ще разкрият работни места, но наше проучване сочи, че едва десетки от тях, вероятно ще бъдат за местни хора. Администрацията им би била повече от техни хора - дали ще дойдат от Канада или ще са чужденци, наети от някъде по дадени критерии, е без значение. Ако 70 човека бъдат назначени от трите съседни общини, които сме по документи 70 хиляди души, 70 човека ще се хранят от този проект, което е капка в морето. Освен това Ботевград е достатъчно развит икономически град, като и кметът го потвърди, а тези 70 души могат спокойно да се хранят и от съвсем друга сфера. Аз съм търговец в сферата на хранително-вкусовата промишленост и давам на моите работници чиста заплата от 1500 лева, например. Стига да имаш желание, можеш да работиш навсякъде. Имаме строителни фирми, имаме и много други", каза за "Труд news" членът на изпълнителния комитет Дачо Лазаров.
"Друга причина, поради която се противопоставяме, е концесионната такса, за която спомена и кметът Иван Гавалюгов и че за Ботевград вероятно годишно ще дойде сума от порядъка на 50 хил. лева годишно", обясни Дачо Лазаров, като уточни, че вероятно ще е и по-малко, защото самата концесионна такса вече е определена и ще бъде в размер на 1,6%. от обявения добив. "Без външен контрол върху това, което ще добиват, нито разновидността на добива, за да разберем изобщо какво ние можем да вземем като община. Дори кметът каза, че можем с тях, можем и без тях, а самата община може да ги получи от много различни видове бизнес и дейности. Смешно е направо да рискуваме цялото това нещо да замърси околната среда в района", подчерта той.
"Между 30 и 50 хил. лв. годишно от кариерата в Скравена влизат в бюджета на община Ботевград, като концесионна такса, а от кариерата "Ръждавец" край село Липница", отговори кметът Иван Гавалюгов в началото на април на въпрос на колегите от "Балканец" каква концесионна такса заплащат кариерите на територията на община Ботевград и не е ли това пренебрежимо малка сума на фона на последиците от кариерите за околната среда и здравето на хората.
"За щастие, в община Ботевград поминъкът е от друго естество и е силно развита икономически община. Не смятаме, че една концесия ще разкрие толкова много работни места, от които ние на практика нямаме нужда. Така че въпросът е дискусионен. Разбираемо е притеснението на хората и аз споделям тези притеснения. Надяваме се поне да има ясна информация от фирмата, която възнамерява да извърши проучванията и сондирането.
Виждам различни декларации по темата от политически сили, които ако искат да не останат само с декларации, а да подпомогнат населението, имат тази възможност чрез представители на техните партии на ключови позиции във властта. Ако имат претенции към издаденото от предходния служебен министър на енергетиката - Петър Димитров, разрешение за проучване на полезни изкопаеми, в момента министър е Манол Генов, който е от квотата на БСП. Ето, от БСП могат да убедят техния министър това разрешение да бъде отменено, вместо да излизат с декларации, от които не произтичат никакви последици", заяви кметът на Ботевград пред медията.
Членът на Инициативният комитет Дачо Лазаров изрази и най-големите притеснения на местните.
"Ботевград е в котловина и чак до преди Правец сме в котловина. Не знам дали вие знаете, но ние местните си го знаем, че има силно завишени респираторни заболявания у малките деца. Това ще рече, че теченията тук не могат да издухат всичките тези замърсени микрочастици от каквото и да е било във въздуха - те стоят както пролет, така и през есента. А въздухът най-вероятно ще се замърси. На първата ни сбирка преди година и половина - две един еколог говори за всички тези 59 точки, които са дали на фирмата да проучат, за да направят сондаж. В този Балкан, само Ржана планина, над село Краево, което е засегнато в нашия район от този проект, имаме най-малко 25 каптажа, от които черпим водоснабдяване за селата Краево, Радотина, Рашково, Гурково, Боженица, Литаково - всички тези села се захранват с питейна вода само от каптажни точки. По принцип законът ги задължава да сондират на 1 километър радиус от такъв законов каптажен източник, който носи питейна вода за района. Те как са проучвани, ние не знаем и затова ще се качим и ще отгледаме. Но при всички положения, при евентуалното проучване може да се засегнат например залежи на уран. Това също е доказано, че има. Още от 1952 година се знае, има сондажни точки, които аз лично съм ги виждал, като съм се качвам нагоре по билото на Ржана, има едни циментови плочи метър на метър. Това са били проучвания от руснаците и е доказано, че има уран. Имало е и уранова мина на местността "Козница" и тя е затворена, не съм сигурен точно кога, но още преди промените. Има човек от селото, което е на 91 години и може да даде още по-подробна информация. Той е разказвал с подробности, виждал е хора, които са излизали от тези рудници и са били след неповече от две-тре седмици работа там в меко казано нездравословно състояние, затова и е била затворена. Знае се, че има залежи на уран със сигурност, а какво ще добиват новите инвеститори не се знае - дава им се да търсят всякакви метални полезни изкопаеми, но това е много широк кръг от Менделеевата таблица", каза Лазаров.
"Доколкото разбрах от двама еколози, с които се срещнах миналата седмица, е трябвало да имаме събиране на гражданите с инвеститорите и гражданите да бъдат информирани и запознати с инвестиционните намерения, но никой нито е чул, нито знае за такава сбирка и публично оповестяване на техния инвестиционен проект. Аз лично късно разбрах какво се случва, вероятно и защото съм много ангажиран, добре че беше и председателката на инициативния комитет Нели Петкова, но като цяло тук повечето хора на местно ниво са запознати от септември-октомври 2024 г., когато колегите от Своге са направили тяхната подписка против тези проучвания. Срещнах се с много хора, еколози, експерти, за да разбера максимално повече", коментира Дачо Лазаров.
Следващата среща на Инициативния комитет "За чиста природа в Община Ботевград" с местните хора е на 11 май (неделя).