Колко хора биха започнали да си крадат от големите супермаркети, ако няма камери?

Ако утре махнат всичките камери в големите вериги и няма никаква охрана, която да те проверява и наблюдава, колко биха се изкушили да си пъхнат по някоя скъпа бутилка или скъпо сирене в сакото? Нека направим един мисловен експеримент, за да покажем всъщност какъв е първоизточникът на морала. 

Първите хора, които ще започнат да си "взимат", ще са тези, за които "морално" е всичко, заради което няма да бъдат наказани и няма да има последствия и рискове. Единствената разлика между тях и крадците е, че те се страхуват от санкциите. 

Втората група, чийто "морал" ще се пречупи, ще са тези, които ще се чувстват прецакани, че си плащат, докато други си взимат без пари. Така все повече хора ще започнат да си взимат и на никой вече няма да му прави впечатление.

И тогава ще се пречупи "моралът" на третата група хора- тези, които спазват правилата,  защото ги е срам, че обществото ще ги заклейми като "загубеняци" и "отрепки" и "аутсайдери", ако не го правят...

Когато прекалено много хора си взимат неща, тогава няма кой да те заклейми и срамът като катализатор за "морал" изчезва.

Накрая, когато критично голяма маса хора започне да си прибира стоки от супермаркета без да плаща, ще се счупи "морала" и на последната и може би най-голяма група хора - тези, за които "морално" е това, което обществото им казва, че е морално. В момента, в който почти всеки си взима неща без пари, значи "нормите" са се променили, и вече е нормално и приемливо и ти да си взимаш. 

Ще остане една малка група от хора, които имат истински морал - обективен, непроменлив, вечен, неподатлив на мода, обществено одобрение и норми, а идващ пряко от Бога. 

Този мисловен експеримент можем да го приложим към всеки един друг морален казус. Той показва, че много хора, които се мислим за "морални" (включвам и себе си в това число), всъщност не сме такива, "моралът" ни не е обективен и непреходен, а е условен.

За някои хора "моралът" е да не те хванат и да няма рискове.

За други хора "моралът" е да не те хванат, но и да не те порицае обществото и да не те засрамва - всичко отвъд това е позволено. За трета група хора, моралът е морал само тогава, когато всички други го спазват - иначе ти си "балама" и "балък", ако го следваш, а другите го нарушават.

Може би най-голямата група хора с фалшив и условен морал са така наречените "примерни" и "образцови" граждани, които си мислят, че са много морални и стриктни, но чийто морал не идва от Бога, а от обществените норми, които са на мода към тоя момент и в тоя кратък период от време. Те се мислят за много морални, но на практика са "аутсорснали" морала си на обществото, което решава вместо тях кое е правилно и кое не. 

Спомням си такива "образцови граждани" в университета в Германия, които искаха да изключат едно момче-първокурсниче от Хърватия, защото изрази недоволство от "гей парада" в кампуса, защото е против католическата му вяра. Същите тия "образцови граждани" в друго общество и време биха настоявали да бъде пребит с камъни някой, който леко им прилича на гей. Просто защото техният "велик морал" не е вечен и непреходен, а изцяло подчинен на модата в обществото към тоя момент. 

Истинският и обективен морал не идва от законите, правилата или нравите в обществото, а идва от Бога. И нарушаването на тоя морал не е толкова вреда към другите, колкото към самия себе си и собствената душа.

С всяко малко неморално прегрешение, ти отричаш пред самия себе си Божията частица в теб и накърняваш целостта на душата си. 

Подсъзнанието ти знае и помни всичко.

В съзнанието си можеш да лъжеш себе си колкото искаш, но никога не можеш да излъжеш подсъзнанието. Когато правиш нещо неморално, подсъзнанието запомня - "аз не съм създаден от Божий образ и подобие, нямам своя уникална и свята стойност, аз съм една покварена биомаса с разум и съзнание". И човек, който подсъзнателно вярва, че е "покварена биомаса", започва да действа и да се държи точно като такава. 

Човек, който многократно върши морални престъпления, започва подсъзнателно да не уважава и да мрази себе си.

Може съзнателно да изглежда, че е с голямо самочувствие, че е егоист и мисли само за себе си, но подсъзнателно се презира и мрази.

И това се отразява на всяко негово действие и решение. Човек, който се презира вътрешно, е способен на всичко, за да се саморазрушава - но и за да НАКАЖЕ ХОРАТА, КОИТО ГО ОБИЧАТ. "Аз съм противен и покварен човек, а те ме обичат - значи заслужават да бъдат наказани". 

Понякога не просто няма санкции и рискове за неморално постъпки, ами е точно обратното - моралът се наказва и санкционира. Ако постъпиш морално, ще има последствия, санкции и социален остракизъм за теб. 

В такива моменти трябва да помниш, че истинският морал няма нищо общо с последствия, санкции, награди, другите хора и обществените норми.

Той е само между теб и Бог, и няма никой друг намесен.

Всеки път, когато постъпваш морално, затвърждаваш в подсъзнанието си, че не си просто някаква биомаса и животно с разум и реч, а си създаден по образа на самия Бог и той живее в теб.

А когато имаш това, нищо друго не ти трябва и нищо не може да те уплаши и нарани.

Моралният тест и критерий за всяка една ситуация е следният: как би постъпил Христос на мое място?

Това е - и абсолютно нищо друго.

Не санкциите, не наказанията, не поощренията, не какво мисли малоумното общество от овце, пропагандирани и промити от медии и олигарси.

Единственият критерий е "как би постъпил Христос в тази ситуация".