Едва 25 на сто от хората с пари за спешни случаи

Младите по-малко се тревожат за бъдещето и правят по-малко инвестиции

Българите влагат най-много средства в банки и имоти

Образованието и възрастта имат значение

Едва 25% от хората в страната спестяват, като сред най-предпочитаните от българите начини за спестяване са депозити в банките и покупка на имоти. Това показва изследване, проведено от Изследователски център “Тренд” по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), а целта е да бъде отговорено на въпроса “Как спестяват българите”.

Изследването показва, че няма големи разлики в нагласите за спестяване между половете, каза Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в “Тренд”. Но има много големи разлики по възраст. Най-малко спестяват хората на възраст 18-29 години. Това може да е свързано с по-ниските доходи на хората в началния етап от кариерата им, както и с по-големия оптимизъм на младите по отношение на здравето и доходите им, коментира Димитра Воева. Важен е въпросът и за финансовата грамотност на младите.

Най-много спестяват хората на възраст между 40 и 60 години. Това са хора в активна трудова възраст, които правят по-дългосрочни планове, обмислят финансовото си положение след пенсиониране. При хората над 60 години намалява делът на спестяващите.

По отношение на нивото на образование също има големи разлики в спестяването. Най-много спестяват хората с висше образование. От тях близо половината спестяват. При хората с най-ниска степен на образование спестява по-малко от един на десет души. Това е свързано с нивото на доходите и финансовата грамотност. Хората с висше образование имат по-високи доходи и имат по-голяма възможност да спестяват. По-често те са с по-добра финансова грамотност, което им позволява да взимат решения как да инвестират парите си.

Само за една година с около 170 хил. човека са нараснали хората, които спестяват, каза Стоян Панчев, икономист от ЕКИП. Изследване, проведено през миналата година, показа, че 22% от хората в страната спестяват. Сега делът на спестяващите е нараснал с три процентни пункта до 25%, като в групата на спестяващите са се включили хора, колкото средно голям български град. В резултат около 1,4 млн. човека в страната спестяват част от доходите си.

Най-често хората спестяват в търсене на сигурности и да имат “бели пари за черни дни”, показва изследването. Това че все повече хора спестяват показва, че нарастват притесненията им, коментира Стоян Панчев. Те може да са свързани с предстоящото ни влизане в еврозоната и очакванията за инфлация, с конфликтите по света, с очаквания за негативно развитие на икономиката в страните от ЕС или нещо негативно в личния живот. Например има данни за спад на промишленото производство, което може да накара много хора да се замислят колко е устойчиво работното им място. Всички тези поводи за притеснения карат хората да търсят начин за посрещане на несигурното бъдеще, като спестяват. Напоследък значително поскъпваха имоти, злато, акции на фондовите борси, което може да е породило желание у много хора да се включат на тези пазари, за да се възползват от поскъпването.

Най-малко спестяват младите, защото те приемат риска по различен начин от хората в по-напреднала възраст.

Изследването показва, че през настоящата година не само повече хора спестяват, а и по-често го правят. Хората, които спестяват, може да бъдат разделени на три групи. Хората от първата група спестяват всеки месец, като заделят процент от доходите си. Във втората група влизат тези, които спестяват когато получат някакви средства - например бонус, 13-та заплата, наследство, и спестяват част от тези пари. В третата група влизах хората, които спестяват както редовно, така и инцидентно. Изследването показва, че редовно спестяващите са по-често жени и хора над 60-годишна възраст. Близо една четвърт спестяват и редовно, и при получени допълнителни приходи. С увеличаването на доходите нараства делът на хората, които спестяват редовно.

Четете интервю със Стоян Панчев на стр. 10-11

12 на сто заделят за покупка на имот

Близо половината събират средства за почивка

Едва 9% искат да инвестират

45 на сто от спестяващите хора заделят пари за почивка или екскурзия.

Най-много хора спестяват, за да имат средства при спешни и непредвидени случаи, показва изследването на “Тренд”. По-малък е делът на хората, за които спестяването е форма на отложено потребление - събират пари за по-голяма покупка или за предстоящ планиран разход. Най-малко са тези, които спестяват с цел инвестиция на средствата.

64% от спестяващите заделят средства за спешни случаи или инциденти. Този мотив за спестяване е най-малък сред най-младите, а с покачване на възрастта се увеличава и достига до 8 от 10 човека при хората над 60 години.

За сигурност (“бели пари за черни дни”) спестяват 49 на сто от хората, които заделят част от парите си. За почивка, пътуване или екскурзия спестяват 45 на сто. Всеки трети спестява пари за здравеопазване. Това показва, че здравната каса не покрива разходите за лечение и хората искат да имат налични пари при настъпване на някакъв проблем със здравето.

За планиран ремонт или за обзавеждане на дома спестяват 32 на сто, а за покупка на техника (телефон, лаптоп, домакински уреди) спестяват 22%. Същият е делът и на хората, които спестяват за семейни тържества - сватба, бал, годишнина и т. н. 15 на сто спестяват за покупка на автомобил, а 12% за апартамент. Една 9 на сто заделят пари, които искат да инвестират. Хората виждат, че инфлацията е висока и търсят начин да спасят парите си от обезценка. Пари за пенсиониране заделят 8 на сто от хората, които спестяват. Много от анкетираните са посочили по няколко причини да спестяват.

Намаляват хората, които спестяват за пенсиониране и заделят “бели пари за черни дни”. Наред с това нараства делът на хората, които спестяват за екскурзия. Това показва, че се променят нагласите, хората са по-спокойни.

Всеки пети притежава чужда валута

Депозитите остават най-предпочитани

7 на сто купуват злато

7 на сто от спестяващите хора купуват инвестиционно злато.

Депозитите остават най-предпочитаната форма за спестявания от българите. 90 на сто от спестяващите имат банков депозита, а като допълнение 68% имат спестовна сметка, показва изследването на “Тренд”. Сред фаворитите в предпочитанията на българите са имотите. 22% от спестяващите са посочили, че влагат парите си в имоти. Намаляват делът на хората със земя, като това са 15 на сто от спестяващите.

Любопитно е, че всеки пети притежава чужда валута. Това не е точно форма на инвестиция, тъй като инфлацията се отнася както за левовете, така и за чуждите валути. 11 на сто купуват бижута или скъпоценни камъни като форма на спестяване. Това отново не е точно инвестиция, защото при бижутата има ДДС, а при покупката им клиентът плаща и за изработка. След това при продажба на бижу човекът не може да си върне платеното ДДС и цената за изработка. 7 на сто купуват инвестиционни злато - кюлчета и монети, показва изследването. Същият е и делът на хората, които влагат пари в инвестиционни фондове.

По 5 на сто от хората купуват акции на фондовите борси и криптовалути. По-малък е делът на хората, които инвестират в изкуство, държавни ценни книжа, инвестиционно сребро или борсово търгувани фондове за злато.

Макс Баклаян, инвестиционен експерт:

Поне 30% от доходите трябва да бъдат спестявани

Хората с ниски доходи са най-уязвими

Макс Баклаян, инвестиционен експерт

За да стане една нация богата, тя трябва да спестява и след това да инвестира тези пари, каза Макс Баклаян, инвестиционен експерт. Според него хората трябва да спестяват поне 30 на сто от доходите си. При увеличаване на доходите първо трябва да бъде повишена сумата, която се спестява, а след това оставащите пари да се харчат, а не обратното. Тоест стандартът на живот и харченето на пари трябва да нарастат по-бавно от увеличението на доходите.

България е в пазарна икономика от 1989 г. В най-добрия случай сме второ поколение капиталисти, каза Макс Баклаян. Повечето хора изкарват с труд парите си, не сме свикнали, че когато трупаме пари, те ще работят за нас, допълни той.

Най-уязвими са хората с най-ниски доходи, те ще бъдат засегнати при икономически кризи и повишаване на безработицата, смята инвестиционният експерт. Затова именно тези хора трябва да спестяват повече.

Инфлацията за последните пет години е над 40 на сто, показват данни на НСИ. Това означава, че ако преди пет години човек е имал 100 хил. лв. сега може да си позволи само 60% от това, което е можел да купи с тези пари преди пет години, каза Макс Баклаян. Когато инфлацията е под 3% парите също губят покупателна способност. При такава инфлация за 25 години ще загубите половината от покупателната способност на парите. Но при висока инфлация лесно се вижда как парите се изпаряват от джоба и хората имат нужда да управляват спестяванията си, каза Макс Баклаян. Проблемът е, че хората черпят информация от близки и роднини и така повтарят техните грешки, защото в повечето случаи това не са финансови експерти.

Някои българи търсят финансова информация от гурута и самозванци, които нямат финансов опит. Те продават книги и правят курсове за инвестиции, като гонят личния си интерес, а в резултат хората приемат грешен финансов съвет.

Малко хора спестяват над 40% от доходите си

Всеки трети заделя 10% от парите си

Със заплата над 3000 лв. спестяват повече

С нарастването но доходите се увеличава и делът на спестяваните суми.

Близо половината от спестяващите хора в страната заделят малки суми като спестявания. Всеки трети (34%) спестява между 10 и 20 на сто от доходите си, показва изследването на “Тренд”. При хората с по-високи доходи възможността за спестяване нараства. Хората с доходи над 3000 лв. на месец са по-склонни да спестяват по-големи дялове от парите си.

Между 20 и 30 на сто от доходите си спестяват 14% от хората, които правят някакви спестявания. Делът на хората, които заделят по-големи суми е доста малък. Между 30 и 40 на сто от доходите си спестяват 3 на сто, а над 40 на сто само 2% от спестяващите хора. Голям е делът (6%) на тези, които не могат да направят точна преценка каква част от доходите си спестяват.