В ложата на Лорда: Да си поговорим за протокола

Има ли такъв и какво е мястото му в България?

Дълбоко в дебрите български съществува съпротивление към добрите порядки

От времето на най-ранната ни демокрация, а преди това при социализма, въпросът с протокола е водил до иронични асоциации. В същото време класикът на същия този протокол - Борис Джибров бе вездесъщият му властелин, човек даван за пример в безукорността на професионализма и изпълнението на най-фините детайли на материята. Въпреки това, дълбоко в дебрите български съществува едно съпротивление към добрите порядки и няма сила, която да обедини правилата и отношението към тях за справяне с зеещите празнини и липси. Все още за нашенци от най-ниско та до най- високо ниво е далечна пустиня знанието мъжът ли влиза първи в ресторант, дамата ли... 

Какво значение, ще кажете, нали на мъжа се полага да плати сметката на края и ако е късметлия, да „потопи чушлето“. Много цинизъм съпътства тази тема, особено когато българинът реши да си показва българщината пред чужденци, особено в качеството си на държавен служител или бизнесмен, представляващ интересите на страната ни. Потупването по рамото се явява едно от безобидните деяния, но съчетано с бърсане и премахване от реверите и раменете на мним пърхут или косми, вече става забележетилен цирк. 

Бързото преминаване на „Ти“ е още един белег на непокорство пред законите на доброто общуване, но днес всичко това е безвъзвратно погубено, още повече - превърнало се е в мода. Приемането на покани и отговор за присъствие също са потънали в блатото на дипломатическото невежество. Самото приемане и даване на визитна картичка е превърнато в небрежна размяна на картончета. 

Не зная има ли служба, която да се грижи за поведението на държавните ни мъже и дами, защото само интуиция не може да бъде валидна за толкова много познания. Начинът на обличане, заставане, подаване и приемане на ръка, почесвания и прочие своеволия сякаш не са регламентирани, нито контролирани специално. Хора идват и си отиват от властта или в олигархията, като оставят ръждиви следи в това общуване, предизвикват присмех, стават обект на жлъчни коментари. 

Но не само у нас, братя и сестри, е това положение. Просто тук много личи и лично мен- много ме боли, най-вече в сравнение с възможностите, които може да се развият в тази област. Протоколът никога няма да влезе в историята и въпреки няколкото му модификации и облекчения, предвид начините на съвременно общуване, той ще остане изискуем и очакван. Като форма на стил, на добър вкус и подготовка. В Англия казват, че може да нарушаваш протокола, чак когато го познаваш отлично. Така от друга страна се опознават след тежките му догми равнопоставените- разхлабват се папийонки, скъсява се дистанцията, упражнява се правото на лек диктат върху законите на общуването, като се нарушават внимателно. 

Иначе, както пее Найденов- „до утре, до утре, до утре, до утре вечер в другия спектакъл“ всичко си остава толкова валидно, колкото светът наоколо. В сравнение с нашенци, това разхлабване почти никога не води до разюздани очаквания, като изведнъж да се прекъсне нишката на стриктно общуване, да се тупаме по рамото и да „се обичаме и уважаваме“. Не, там просто на всички е ясно, че може да „намалим за малко осветлението“, но не и да живеем в тъма. Не са така лесно обхватни общите закони на протокола, за да бъдат споменати в един подобен материал. Но може да приемете като вечен закон, че когато общувате с непознати, особено онези, които са с по-висок чин или обществено положение от вас, те да предложат смяна в начина на обръщение, или други приемливи отклонения в протокола. Един цар или собственик на компания може да се държи свойски с вас, но това не означава, че сте непременно приятели. Така те само ви позволяват за момент да се отпуснете, без да ви освобождават от важността на условностите. 

Исторически са примерите с безбройните прибори на вечеря в някое имение или луксозен хотел. Ако не знаете с кой прибор да започнете и приключите, защо за Бога, сте поканен там? Мъжът или жената влиза първи в ресторант? Мъжът! Защо! Ами, прочетете! Макар в някои култури да съществува, най-вече в не високобюджетни филми, ръка на дама не се целува, само се допира брадичката или просто ръката леко се повдига, като пред докосване. Когато на масата идва или си тръгва дама, господата следва да станат. В днешни времена това се подчертава само с намек за ставане, тоест, господата леко се повдигат от стола, а дамите обикновено с поглед или жест ги приканват да седнат. Продължава да бъде просташко да протягаш ръка за поздрав пред лицето на някого, за да поздравиш другиго. Обикновено се заобикаля това лице, за да се здрависате удобно с отсрещното.

Нека бъде протокол, уважаеми читатели и нека като бомба с часовников механизъм да тиктака в живота ни, за да го прави по-подреден и лек.

Fashion idol

Мерил Стрийп

Златото й отива! Това може да бъде мотото на звездата Мерил Стрийп, в която са влюбени всички Оскар-и, както и останалите филмови награди. Златото й отива също и чрез тази рокля, показваща капацитета на нейната грация и пророчеството на изящната простота, оставаща вечна.

Стрийп е цялата изкушение и дрехата сътрудничи усилено за това. Платът пада, като пороен дъжд без да намокри никого, само оставя златистата си диря наоколо. Актрисата сияе, позата се приближава до победоносната Жана д'Арк  статуетката е останала на втори план пред безпардонната дързост на модата. Браво!

Празненство

Внукът на Емил Димитров - абитуриент

Трескава подготовка се извършва във вилата на легендата Емил Димитров тези дни. Внукът му Мартин ще бъде абитуриент в средата на месец юни и в ход са първите покупки за церемонията по стъпване в зрялост. Без излишни инструкции от страна на майка си Жаки и баща си Емил, абитуриентът сам избра своя костюм, който според запознати ще бъде в интересен нюанс на синьото. Вратовръзката идва от Лондон и е подарък от близък семеен приятел. Мартин, който не се насочи към продължение таланта на прочутия си дядо, ще учи в Италия банково дело, като е един от четиримата избрани от цяла Европа. Дали красивата му приятелка ще го последва на Ботуша и ще учи ли в същия университет, младият господин пази в пълна тайна.

Нова книга

Д-р Червенков „погледна“ през Пролуката

Известната телевизионна водеща Силвия Чалъкова подари книгата си на свой дългоочакван събеседник. Ортопед-травматологът д-р Йовко Червенков отговори на актуални въпроси в предаването на Силвия „Рефреш за здраве“ по Евроком, след което пиха кафе, за да продължат темата в по-приятелска обстановка. Д-р Червенков в качеството си на отличен кавалер избра десерта - торта Павлова и разказа на събеседничката си нейната история. Чалъкова от своя страна се осведоми за някои опасности, които лятото и летните обувки носят за суетността, която често може да предизвика травма или продължително увреждане. Водещата с удоволствие подписа екземпляр от книгата си „Пролуката“ - над двеста страници вълнуващи есета, спомени и разкази за интересния й живот.